Студентският празник затрива с мръсна газ дори абитуриентския бал по очаквания. Добре, че тази година "джангърът" се пада в четвъртък - на работа съм. В петък също. Ако не бях, щях да се направя на умрял.
За първи път щях да си изключа трите телефона, компютърът щеше да си седи на спокойствие, телевизорът, който нямам, щеше да продължи да липсва. Щях да цъфтя от радост като дебеланко в сладкарница заради факта, че състудентите щяха да са далеч от мен.
Някъде, където да си разкопчаят ризите до пъпа, да лепят един на друг банкноти по мазни чела, да се клатят на високи токчета и да опъват джуки. Тоя мач съм го играл веднъж, и то миналата година. Повече не ме бройте от този отбор. Мерси.
Защо ли? Какво пък толкова ми има на мене, отворкото, че да не си се напия още веднъж, ей така, за здраве?
Проблемът не е толкова в хората, музиката или мястото. Чалга клизми съм си правил сто пъти. И сега ще го преживея. Поводът е това, което ме "требози", както каза веднъж един мъник при Бате Енчо. Какво толкова има да му се празнува на студентството?!
Аз уча журналистика в Софийския университет и... няма такъв фал досега. Преди ми беше смешно, но то беше в началото и за малко. Сега ме хващат лудите и ми става гузно да ходя на лекции, защото разумът и сърцето крещят в дует "К'во правиш, бе?!"
Добре, че почнах отново работа след известно прекъсване в това ми развитие, за да се завърти някоя друга мисъл в главата. Не за друго, ами в този факултет (ФЖМК, ако не е станало ясно досега) рядко ти дават да мислиш.
Ако искаш шестичка, ще си изядеш учебника, както си знаеш от училище. А той е доста по-голям от теб. За сведение, досега са ме карали да уча по учебник от 1980 г., и то за телевизионния процес...
Картинката се допълва с липсата на техника. Голяма работа, че съм профил "Телевизия", една камера стига за всички. И интернет си нямаме, макар че понякога трябва да го ползвам, за да изпълня определена учебна задача. В такъв случай искаш да те пуснат в залата с компютрите, но тогава ти казват, че това няма да стане. Върви и се оправяй както намериш за добре. Но тук съм намерил цаката - как така успявам всеки път да си открадна отнякъде... Лекцията тече, аз следя по-любимите медии и сайтове, лекторът си реди страшни безумия, говори си, Пенке ле, кой ли те слуша.
Най-любимите ми дни са тези, в които имаме лекция трите специалности от курса (освен моя, са тези с обществените комуникации и с книгоиздаването) в една зала. Страхотен гъч, благодарение на друг факт - толкова голямо помещение във факултета няма. Кеф, нека сме задружни. То се получи малко като онзи лаф: "Къпете се заедно, пестете водата!", ама не баш.
Върхов момент за всеки един студент във ФЖМК е посещението в 9-а стая. На секретарките. Тези, които, като ме видяха за първи път и разбраха по документите ми, че не съм кореняк софиянец, ми казаха да си ходя, че "сме напълнили града с такива като нас". Легнах си с чорапите!
Даже си спомням случай, в който момиче влиза с очакване да получи отговор от тях, а излиза ревяща и бъркаща в чантата си за цигара. Въобще от подбора на думи и децибелите на прословутите секретарки дори гестаповци да влязат при тях, ще излязат хленчещи за майките си. Това става само с виждане, така че е безсмислено да обяснявам колко арогантни, непремерени, некоректни са тези жени.
Финалът на цялото ми обяснение защо не се чувствам като студент е, че уча, за да... си изгубя четири години от професионалното развитие в зубрене на неща, по-голямата част от които вече не са в оборот. А и досега не ми е преподавал действащ журналист. Май не се очаква и да стане.
Накрая ще изляза с диплома, за която ми казват във всички медии, в които съм работил, че за нищо няма да ми свърши работата. Най-важен бил стажът. За мен студентският живот е като вкиснат компот - инвестираш в нещо, което да не те остави гладен след време, а се оказва, че трябва да го хвърлиш на боклука.
Така погледнато на мен не ми се полага да празнувам.
Днес пак бачкане. И утре пак. Нали съм студент, за да се уча как да работя след време, а не сега?
Абе, и аз в кой свят живея...
Много реалистично като мислене на млад човек, на който мечтите му преминават пред очите и се разбиват в порутените стени на ЖФ. За базата не бих коментирала повече, но ще кажа на младия човек: Ако ти преподават днешните "журналисти", ще искаш да бягаш още по-далеч от града, от който идваш. Забавлявай се на живота си сега, докато все пак те среща с приятни емоции /не визирам "чалга клизмите" - това беше добро, между другото /, пък и със злобни секретарки . Успех!
>Ама от това образование не научаваш почти нищо, а на запад много голяма част от това на което те учат е практически приложимо и смислено Точно така, Боби - разкажи как е на запад. А, не, чакай, Руси не беше ли на североизток бе? >след като 4-5 години ти задръстват мозъка със "знания" дето не се прилагат на практика от поне 10-15 години Пак се опитваш да обобщиш, докато всъщност говориш само за себе си от доволно ограничения си личен опит. На мен за двете години, през които учих в СУ, ми дадоха много адекватно и приложимо обучение. И не, за разлика от теб не бих тръгнал да обобщавам с глуповато твърдение като 'щом на мен ми е било много полезно, значи българското университетско образование е супер!'
26Manuela Gerenova | 08.12.2011 19:52 а според теб може ли нещо да се обича без причина,само щото си на 20 статията е много реалистична,затова всеки гледа да прати детето си някъде навън да следва
Ааа, и аз имам дипломка от въпросния "факултет", бих я скинала, ама си я държа за назидание!
Мануела? Това е твоят коментар ли е? Някой е диктувал това, с опрян пистолет до слепоочието ти
а що нямаше статия за тези хора http://www.youtube.com/watch?v=_j-8tn4nmow http://www.youtube.com/watch?v=EqP3wT5lpa4
Кви са тия малоумни статии бе, хора....студентите винаги са били и ще бъдат стълбовете на всяко общество..това е движещата сила на промяната..тук ми се струва,че пишат само полуграмотни, нереализирали се жалки и смешни журналя......студентите винаги са имали и имат пари за потрошване на студентския си празник....вярно, че всичко се е повишило в пъти, но самата идея и емоции винаги остават...абе тук май че пишат само некви прошляци на по една жалка заплатка....винаги има начини за изкарване на кинти и студентите го знаят...особено щом става дума за 8-ми.....майната ви прошляци жалки безпарични
@ Мануела!
Готина сатия, как не се сетих и аз да спетна една такава за моя университет....същите терзания щяха да са.
Поздравявам автора за статията му - не знаех, че този факултет е такава скръб, но познавам лелки(каки), които го завършиха и бяха голямата претенция, че благодарение на него са си намерили работа, само дето я бяха почнали тази работа, преди да го завършат и им бяха подсказали, че оттам се почва! Впоследствие, както се нижеха годините разбрах, че на тези упорити трудови жени, всъщност любимо занимание им е да си вирят високо краката, където дойде, но не с когото дойде, а само с подходящите мъже(масони, видни медийни магнати), които дават специално интервю или израстване в работата, единствено и само за техния срамен хълм, така през времето доразбрах, че и девиз си имат: "с мъжете за по една нощ и без много чувства!" - така съветваха приятелките си, явно ги подготвяха за кариеристки с високо вдигнати крака и устремен поглед... ...лесно ли е да го опишеш - колко пот и сперма трябва да се излее, докато станеш топ новинарка, на мен лично това състояние ми е противно, особено когато става въпрос за закоравяли вкиснати зелки с претенции, така че си прав за вкиснатия компот, първо е той, а след това идва кацата, в която ако се намъкнеш с дупе, трябва да убиеш детското в себе си - ама ти не си от софия, а и си мъж, така че може да минеш метър, никой не обича вкиснало зеле, като му мине сезона!