Последният филм от сагата на Marvel и Disney - Avangers: Endgame е поел по своя поход за чупене на рекорд след рекорд. Започвайки от края на предишния филм - Infinity War - героите се опитват да поправят стореното от злодея Танос, който с едно щракване на пръстите успя да затрие половината от живота на планетата.
По този начин Танос вярва, че ще постигне целта си - да освободи вселената от страданието, глада, прекомерната популация, която изтощава ресурсите на планетите, и т.н.
Неговата идея е проста - когато една планета е пренаселена с твърде много хора, ресурсите, независимо дали са изчерпаеми или възобновяеми, постепенно започват да се изчерпват и това неминуемо ще доведе до колапс. Рязкото намаляване в броя на консумиращите ресурси, за сметка на това, ще позволи на планетата да се възстанови с времето, а оцелелите ще имат повече от необходимото, за да разрешат световните проблеми.
Проблематиката тук определено е доста актуална. Ежегодните доклади на Световния фонд за природата показват, че световното население харчи все повече и повече от принципно възобновяемите ресурси и по този начин пречи те да се възстановяват наистина.
Тук става въпрос за подпочвени води, рибни пасажи, дървесина, дори и почвен хумус. Така организацията отбелязва всяка година деня, в който човечеството успява да изразходва допустимите за година ресурси, след които планетата вече не може адекватно да ги възстанови. И всяка година тази дата идва все по-рано и по-рано.
Така че може ли да се каже, че Танос е бил прав за пренаселването, поне що се отнася до Земята (все пак все още не сме достигнали до реални доказателства за други населени планети във вселената)?
От индустриалната революция насам световната популация расте с бързи темпове като към момента хората, живеещи на планетата, са около 7,6 млрд. души, а до 2050 г. се очаква техният брой да достигне до 10 млрд. Чистата логика, лишена от контекст, показва, че по-малкото хора означава повече храна за отделните индивиди, съответно по-малко глад, както и по-ниски рискове от епидемии (пренаселването често спомага за по-лесно разпространение на заразни болести).
Да не говорим, че човешката дейност като цяло застрашава съществуването множество други животински и растителни видове. Към момента близо 1/4 от животинските индивиди са отбелязани като застрашени от изчезване.
И погледнато от тази страна, може да се каже, че с това си иконично вече щракване с пръсти Танос най-вероятно е направил услуга на света (нещо, което се намеква леко в началото на Endgame, но като цяло не се разглежда във филма).
В интернет идеята, че Танос не е сторил нищо лошо, дори се превърна в шега с мемета и хаштагове #ThanosWasRight / #ТаносБешеПрав. Разбира се, всичко това не пресмята унищожителните загуби за самото човечество - социални, икономически и чисто човешки.
Премахването на половината човешко население рязко и без предупреждение на първо време ще създаде множество инциденти. Случайният принцип на изчезването на хора в нищото в един свят с постоянен градски и въздушен трафик има потенциала да причини хиляди и хиляди тежки катастрофи. Общо взето подобно нещо ще засегне всички времево-сензитивни процеси на човешката активност като транспортът е просто най-видимата от тях.
След това идва ред на обществения хаос, предизвикан от болката и объркването на цялата тази маса от хора, загубили свои близки. Както и в Endgame беше казано в самото начало - действията на Танос водят до срив на световните правителства, колапс на властта и неминуемите хаос, паника, вандализъм и цялостен ужас.
Третият пряк ефект, ще се усети, когато ситуацията след тази вълна на обществена паника утихне постепенно - икономическият колапс. Времето на хаос, комбинирано с изчезването на милиарди хора по целия свят ще блокира до голяма степен световните икономически процеси, водейки след себе си финансова криза, каквато светът не е виждал досега.
Сложността на глобалната икономика с всичките й малки и големи взаимовръзки няма как да не пострада тежко от подобно събитие като премахването на половината човечество.
Дори и да приемем само факта, че е е заличена половината трудова и производна сила на света, е достатъчно да си представим бегло ефектите от подобно нещо върху съвременното общество. Подобно нещо дори и супергерои не могат да спасят (макар че във филма точно тази част е пренебрегната, спасена не толкова от Капитан Америка и Черната вдовица, колкото от нежеланието на сценаристите да се занимават с подобни сложни въпроси).
Така че, да - подобно "щракване с пръсти" от страна на Танос може да премахне половината живот на планетата, но неминуемо с това ще доведе до още повече глад, смърт, хаос и безредици в годините след това. Вероятно и до краха на цивилизацията такава, каквато я познаваме.
И все пак - какви ще са ефектите за самата природа?
Според последния доклад на Междуправителствената научно-политическа платформа за биоразнообразието и екосистемните услуги (IPBES), процентът на изчезване на видовете се ускорява с "опасни темпове" като 5 са факторите, които спомагат за това - експлоатирането на земните ресурси, лова и експлоатацията на дивата природа, измененията в климата, замърсяването и "опасен спад", провокиран от пет фактора: използване на земята, лов или експлоатация на дивата природа, изменение на климата, замърсяване и вкарването на инвазивни видове.
Дори човечеството да успее да намали до минимум емисиите на въглероден диоксид в следващите няколко години, повишаването на температурите в глобален мащаб ще продължи още години наред (според учените дори стотици години), а дългосрочните ефекти на климатичните изменения няма как да бъдат преодолени.
Така че тук Танос и любовта му към щракането с пръсти биха били не толкова полезни. Те обаче могат да повлияят върху останалите четири фактора.
По-малко хора неминуемо произвеждат по-малки количества боклуци, които да попадат в Световния океан. Самото производство на стоки и суровини ще намалее (дори и да не вземаме предвид икономическия хаос, който споменахме по-горе), което, на свой ред ще доведе също до намаляване на отпадъците при производство, намаляване на използваните ресурси и като цяло намаляване на замърсяването.
Междувременно по-малкия брой на корабите в морето ("По-малко кораби, по-чисти води", както казва Капитан Америка) действително биха спомогнали за решаването на проблемите със замърсяването на водите и опазването на морското биоразнообразие.
Безспорно с намаляването на световното население ще намалее и туризмът - един от по-новите проблеми на редица райски кътчета, които заради огромния брой посетители едва успяват (или дори не успяват) да опазят крехките си екосистеми.
Общо взето рязкото намаляване на човешкото население (дори и при еквивалентно намаляване на всички живи видове) ще промени баланса в отношението човек-природа, който в последните години се измества все повече и повече в посока на човека.
Подобен акт ще успее да уравновеси поне частично везните, отнемайки "почвата под краката" на хората и давайки време на природата да регенерира част от силите и ресурсите си без намесата на човека да спира тези процеси.
И все пак - основната идея на Танос е именно да спаси разумните създания от собствената им участ - пренаселването. Тази концепция е представена още в края на 60-те в книгата The Population Bomb ("Популационната бомба") на американския биолог Пол Р. Елрих.
Основната идея там е, че Земята има естествен "носещ капацитет", максимален брой хора, за които планетата може да предоставя достатъчно ресурси. Отвъд този брой хората вече паразитират върху планетата. Въпросът е, че няма научни доказателства, които да подкрепят тази теория.
Самата книга твърди, че през 70-те (десетилетието след написването й) стотиците милиони ще умрат от глад поради пренаселеността на планетата - прогноза, която не се сбъдна: всъщност, според ООН, делът на недохранените хора е спаднал до 11%.
Нещо повече - масово според експертите дори в момента планетата може да си позволи да нахрани цялото население на света, но политически причини обуславят самото разпределение на ресурси сред различните държави.
Това поставя Танос пред следния парадокс - ако действително недостигът на ресурси е нещото, което иска да разреши, премахването на 1/2 от населението на света на случаен принцип не би сработило за разрешаването на проблема, тъй като отношението на силата и контрола върху ресурсите ще се запази.
Така че, въз основа на всичко това, можем да кажем, че не, Танос не беше прав. Нито от морална гледна точка, нито от техническа. И въпреки евентуалните позитивни ефекти върху природата, цялостният ефект от щракването му би има ужасяващи последици за целия свят.
Какви обаче са алтернативите?
Що се отнася до замърсяването и измененията в климата, учените в Кеймбридж планират да създадат изследователски център за разработване на нови начини за възстановяване на климата на Земята. Целта на този център е да изследва радикални подходи като замразяване на полюсите на Земята и отстраняване на CO2 от атмосферата, тъй като вече има много опасения, че сегашните съществуващи подходи няма как сами да спрат необратимите щети върху планетата.
Сред новите изследвани подходи фигурират създаването на платформи в океана около полюсите, които да произвеждат пара за облаци, чрез която да се намали ефекта на слънчевите лъчи за топенето на ледоведе. Други интересни подходи включват система за "ловене" на въглероден диоксид от въздуха и стимулиране на създаването на водна зеленина в океаните чрез специални техники, която също да поема от въглеродния диоксид във въздуха.
Вече се влагат изключително много средства в проучването на източници на енергия, които да имат значително по-малко влияние върху природата, а космическите програми до голяма степен се насочват в посока откриване на ресурси от редки метали на Луната, на Марс и по различни астероиди.
Щракането с пръсти на Танос определено не е толкова нужно на планетата (макар че съвсем спокойно можем да го насочим към "Планета").
За целта обаче самото човечество трябва да подходи отговорно към опазването й и към създаването на по-екосъобразни алтернативи на днешното ежедневие.
