Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Какво би станало, ако всички откажем месото

Елиминирането на месото от диетата ни би довело много ползи за здравето ни и за планетата - но и би навредило на милиони хора

Снимка: Getty Images
Елиминирането на месото от диетата ни би довело много ползи за здравето ни и за планетата - но и би навредило на милиони хора

Хората стават вегетарианци поради най-различни причини. Някои го правят, за да намалят страданията за животните, други, защото искат да водят по-здравословен начин на живот. Трети пък са почитатели на устойчивото развитие или искат да намалят емисиите от парникови газове.

Без значение доколко техните месоядни приятели го отричат, вегетарианците имат право: спирането на месото носи многобройни ползи. И колкото повече хора правят този преход към вегетариански режим, толкова повече тези ползи ще се проявяват в глобален мащаб.

Но ако всички станат отдадени вегетарианци, това ще донесе сериозни трудности за милиони, ако не и милиарди хора.

"Това е история за два свята," казва Ендрю Джарвис от Международния център за тропическо земеделие в Колумбия. "В развитите държави вегетарианството ще донесе всякакви екологични и здравни ползи. Но в развиващите се страни ще има негативни ефекти под формата на увеличена бедност."

Джарвис и други експерти в центъра правят прогнози какво би се случило, ако изведнъж всички хора спрат да консумират месо.

Първо разглеждат климатичните промени. Производството на храни е свързано с между една четвърт и една трета от всички антропогенни емисии на парникови газове в света, и основната отговорност за тези числа пада върху индустрията за животновъдство. Въпреки това често се подценява до каква степен изборът ни на диета влияе на климатичните промени. В САЩ например средно четиричленно семейство генерира повече парникови газове заради месото, което консумира, отколкото от карането на два автомобила - но колите, не стековете, са аргументът, който редовно изниква в дискусиите за глобалното затопляне.

"Повечето хора не мислят за последиците от храната за климатичните промени," казва Тим Бентън, експерт по безопасност на храните в университета в Лийдс. "Но дори и само консумацията на малко по-малко месо сега може да направи нещата доста по-добри за децата и внуците ни."

Марко Шпрингман, аспирант в програмата "Бъдещето на храните" на школата "Оксфорд Мартин", се е опитал да изчисли точно колко по-добре: той и неговите колеги са изградили компютърни модели, които предсказват какво би се случило, ако всички станат вегетарианци към 2050 г. Резултатите показват, че - основно заради елиминирането на червеното месо - свързаните с храните вредни емисии ще спаднат с около 60%. Ако светът стане изцяло вегански, емисиите ще спаднат с почти 70%.

"Когато се разглежда какво би било приложимо за избягване на опасни нива на климатични промени, установихме, че може да се стабилизира нивото на свързаните с храните емисии спрямо всички емисии, ако всеки възприеме растителна диета," казва Шпрингман. "Такъв сценарий не е много реалистичен - но подчертава значимостта, която емисиите от храните ще имат в бъдеще."

Храната, особено живите животни, заема и много място - това е източник и на парникови емисии, заради промяната на предназначението на земята и е загуба на биоразнообразие. От приблизително 5 милиарда хектара земя в света (12 млрд. акра) земеделска земя, 68% се използват за животновъдство.

Ако всички станем вегетарианци, в идеалния случай бихме отделили поне 80% от територията на тези пасища за възстановяване на тревистите зони и горите, които ще улавят въглеродния двуокис и допълнително ще намаляват климатичните промени. Превръщането на бивши пасища в естествени хабитати вероятно ще допринесе и за биоразнообразието, включително и за големите тревопасни видове като биволите, които са били изтласкани оттам заради домашния добитък, както и за хищници като вълците, които често биват убивани, когато атакуват добитъка.

Оставащите 10-20% от бившите пасища биха могли да се използват за отглеждане на повече посеви, за да се запълни недостигът в доставките на храни. Срещу относително малко увеличение на земеделските земи, това би компенсирало напълно изчезването на месото, защото една трета от земите, използвани в момента за посеви, са предвидени за производство на храна за селскостопански животни, а не за хора.

Възстановяването на околната среда, и преходът към растително селско стопанство биха изисквали планиране и инвестиции, като се има предвид, че пасищата като цяло са с много ниско качество на почвите. "Не можете просто да махнете кравите от земята и да очаквате тя да стане естествена гора сама," коментира Джарвис.

Месоядна кариера

Хората, които преди са били ангажирани в индустрията по животновъдство, също ще имат нужда от помощ в прехода към нова кариера, независимо дали тя ще е в земеделието, където могат да помагат в презалесяването или производството на бионерегтия от вторични продукти, които в момента се употребяват като фураж за добитъка.

На някои фермери може също да се плаща, за да държат селскостопански животни - за екологични цели. "В Шотландия в Хайлендс околната среда е много оформена от човека и като цяло е базирана на паша от овце," казва Питър Алекзандър, изследовател на моделирането на социално-екологични системи в Единбургския университет. "Ако премахнем овцете, средата ще бъде много различна и ще има потенциално негативен ефект върху биоразнообразието."

Ако не успеем да осигурим ясни кариерни алтернативи и субсидии за онези, които досега са се занимавали с животновъдство, вероятно ще бъдем изправени пред сериозна безработица и социални вълнения - особено в селски общности с тесни връзки с този бранш.

"Има над 3.5 млрд. домашни преживни животни на Земята и десетки милиарди пилета, произвежани и убивани ежегодно за храна," казва Бен Фалан, който изучава баланса между производството на храни и биоразнообразието в Кембриджския университет. "Говорим за икономически промени и трусове в огромни мащаби."

Дори и най-добре обмислените планове вероятно няма да могат да предложат алтернативно препитание за всички. Около една трета от земята по света е съставена от суха или полусуха пасищна територия, която може да поддържа само животновъдно земеделие. В миналото, когато хората са се опитвали да променят функциите на части от Сахел - огромна ивица от изток до запад на Африка, южно от Сахара и северно от Екватора - от животновъдство на обработваема земя, е следвало опустиняване и загуба на плодородност на почвите. "Без животновъдство, животът в определени условия би станал невъзможен за някои хора," коментира Фалан. Това включва най-вече номадски групи като монголите и берберите, които, лишени от добитъка си, би се наложило да се установят за постоянно в градове, при което ще изгубят като цяло културната си идентичност.

Освен това, дори и тези, чиято прехрана не зависи изцяло от добитъка, също ще пострадат. Месото е важна част от историята, традициите и културната идентичност. Многобройни групи по света дават подаръци от рода на живи селскостопански животни на сватби, празнични вечери като Коледа се фокусират върху пуешкото или печеното телешко, а месни ястия са станали емблематични за определени региони и хора. "Културният ефект от пълното изоставяне на месото би бил много голям, ето защо опитите за намаляване на консумацията на месо често са се проваляли," казва Фалан.

Ефектът върху здравето на хората също е противоречив. Компютърният модел на Шпрингман показва, че ако всички станат вегетарианци през 2050, ще станем свидетели на глобално намаляване на смъртността с 6-10%, благодарение на намаляването на сърдечно-съдовите заболявания, диабета, инфарктите, инсултите и някои видове рак. Елиминирането на червеното месо би донесло половината от този спад, а останалите ползи се дължат на намаляването на броя калории, които хората консумират, и увеличаването на количествата употребявани плодове и зеленчуци. Световна веган диета допълнително би засилила тези ползи: вегетарианството предотвратява 7 млн. смъртни случая годишно, а веганството увеличава тези нива до 8 млн. По-малко хора страдат от свързани с храните хронични заболявания, което означава и намаляване на разходите за здравеопазване, приблизително с 2-3% от глобалния брутен вътрешен продукт.

Но реализирането на тези прогнозирани ползи би изисквало замяната на месото с подходящи алтернативи. Животинските продукти съдържат повече хранителни вещества на единична калория от вегетариански основни продукти като зърнени храни и ориз, така че изборът на подходящ заместител е важен, особено за над 2 млрд. недохранени хора по света. "Глобалното вегетарианство ще породи здравна криза в развиващия се свят, защото откъде ще идват микронутриентите?" запитва Бентън.

Всичко с мярка

За щастие, не е нужно целият свят да преминава към вегетарианство или веганство, за да пожъне много от ползите, като същевременно намали негативните последици.

Вместо това особено важни са умереността в честотата на консумация на месо и размерът на порциите. Едно изследване установява, че простото спазване на диетичните препоръки на Световната здравна организация би намалило емисиите на парникови газове във Великобритания със 17% - ниво, което ще спадне с още 40%, ако гражданите допълнително избягват животински продукти и преработени закуски. "Това са диетични промени, които потребителите почти няма да забележат, от рода на консумация на съвсем малко по-малко парче месо," казва Джарвис. "Нещата не са крайни сценарии от рода на "или вегетарианци, или месоядни".

Определени промени в системата на хранене биха ни насърчили и да вземаме по-здравословни и подходящи за околната среда диетични решения, коментира Шпрингман - например повишаването на цената на месото, или поевтиняването на пресните плодове и зеленчуци и правенето им по-масово достъпни. Справянето с неефективността също може да помогне: заради загубата и изхвърлянето на храни и преяждането, под 50% от произвежданите в момента калории всъщност се използват ефективно.

"Има начин да съществуват системи с ниска производителност, които са добри за животните и околната среда - както и доходоносни - защото те произвеждат месото като лакомство, а не като ежедневна храна," казва Бентън. "В тази ситуация, фермерите получават един и същ доход, но отглеждат животните по коренно различен начин."

Всъщност вече съществуват ясни решения за понижаване на емисиите от парникови газове от животновъдната индустрия. Това, което липсва, е желание да бъдат внедрени в практиката тези промени.

Задоволи любопитството си по най-удобния начин - абонирай се за седмичния ни бюлетин с най-интересените статии.
 

Най-четените