В един предишен запис писах, че борбата за поевтиняване на тока е опит за замазване на очите, за да бъдат опазени монополите. Това е нещото, което следя много внимателно, още отпреди да напиша този запис. То е моят критерий за кого работи всеки политик - дали търси как да разбие монопола, или как "да свали цените" и "да регулира печалбата на монополистите".
Където има монопол, регулацията работи много трудно - ако изобщо. Затова монополът е приемлив единствено където е принципно невъзможно да бъде заобиколен.
Електроразпределението не спада в тази категория, напротив. Оказва се, че в ЕС има специално приета енергийна директива, която забранява производителите на енергия (ток, газ и пр.) да бъдат преносители и обратно (т.нар. Трети енергиен пакет - бел. р.).
Че потребителите общуват с производителите, а преносителите само оказват на производителите услугата пренасяне. И че в момента България бива съдена за неспазването на тази директива. (По-точно спазването ѝ само отчасти - токът средно напрежение вече се търгува свободно, но токът ниско напрежение не се търгува.)
Иначе казано - не само че има как, ами са задължили скъпото ни правителство да го направи и в момента ни съдят да платим от джоба си, че то е отказало на ЕС да демонополизира страната.
При това положение търсенето как да поевтинее токът, вместо как да бъдат лишени преносителите от монополното си положение, е опит монополите да бъдат запазени, за да си съдерат после от гърба ни пропуснатата печалба заедно с лихвите. Правилното отношение към политиците, които го вършат, е не просто да бъдат изкарани от политиката, а да бъдат вкарани в затвора.
И задължени да платят всички обезщетения, които ще бъдат наложени на България за неспазването на енергийните директиви на ЕС, от личния си джоб. (Тоест, отново опираме до темата за персоналната имуществена отговорност на управниците. Почва да ми изглежда все по-добра идея. Търсена професия е - можем да си позволим да вдигнем изискванията.)
Това трябва да бъде повтаряно всеки ден. Защо го пиша чак сега ли?
За да са получили политиците възможност да покажат за кого всъщност работят. И да няма как да се отметнат и да създават фалшиво впечатление оттук нататък.
Преровете вестниците от последните няколко дни. Прегледайте новините в Интернет за последните две-три седмици по темата. И си съставете списъците кой политик, журналист или лидер кога в каква посока е извъртал нещата.
За да знаете на кого може би може да вярвате, поне донякъде. И кой се е доказал като служител на мафията, и ви е нужен само за едно - да гледате с кои е приятел и баджанак, че да разберете кои са и другите мафиоти.
За да знаете за кого има смисъл да мислите дали да гласувате - и кой трябва да е признакът ви срещу кого да гласувате.
Освен ако не предпочитате днешната мафия да царува и над старините ви - и над живота на децата ви.
