Две изнасилвания. Виновна ли съм...

Близо 120 000 жени са станали жертва на сексуални престъпления у нас, показва една статистика...

А колко ли са тези, които никога не са осведомили органите на реда - от страх, срам, от усилия да забравят спомена за това ужасяващо престъпление, за оскверняващото деяние? Сигурно не са малко. Аз съм една от тях. Две изнасилвания. Виновна ли съм? Не знам. Опитвам се да бъда максимално обективна- съдете сами.

Бях осемнадесетгодишна, когато случайността ме срещна с Иван (променям имената). Разхождах се с приятелка, която се оказа негова позната. Засякохме се в центъра, покани ни да пийнем по нещо. Седнахме в близко барче. Оказа се словоохотлив и остроумен, пълен със забавни случки и вицове. Поиска телефонния ми номер, беше ме харесал и въпреки че му обясних, че имам приятел, настояваше "ей така, само за питие поне".

Признавам - дадох му грешен номер. Изминали бяха около няколко месеца от случилото се, когато, стоейки на трамвайната спирка, едно такси заби спирачки пред мен. Вътре беше той, Прибирал се от морето, за къде съм, каква изненада и той бил в същата посока, да заповядам. По пътя беше много мил, укори ме, но майтапчийски, по неговия си начин, за лъжата с телефона.

Сега съм му дължала едно питие. Знаел едно заведение по пътя. Ами - съгласих се. Спря таксито пред едно кафе и слязохме. В един момент зарови в джобовете си и изненадан подхвърли - не се усетил, че свършил парите, тези за шофьора били последните, не, в никакъв случай няма да приеме аз да черпя и то при положение, че живее в отсрещната кооперация.

Отидохме у дома му, разтича се, имал страхотно кафе, по-добро от това, дето щели да ни го сервират, наля и по чашка коняк... Говорехме си, поведението му с нищо не вещаеше това, което щеше да се случи. Телефонът му иззвъня, обаждаше се негов приятел.

Нищо не си спомням от разговора, а и не слушах внимателно до момента, в който фразата: "Брато, айде малко по-късно, че сега ше чукам" ме хвърли в невъобразим ужас. Остави телефона, изражението му беше съвсем променено, ледено: "Ти не чу ли, какво говоря? Аре събличай се, или си мислиш че ще ти се размине? На кой ше правиш номера, ма пикло? За каква се мислиш".

Стоях вкаменена. И отново: "Ти не чули, какво ти говоря или да дойда да ти скъсам блузата..." Хвърлих се към вратата, не успях, разбира се, хвана ме за косата, шамар, втори, запуши ми устата. По-нататък е излишно да разказвам, изпрати ме със заплахата, че ако някой узнае или посмея да се оплача, животът ми бил свършен. Не исках и да се оплаквам, няма и да разказвам за часовете под душа, кошмарите и ужаса на спомена. Не казах и на гаджето си, мой съученик. Отблъсквах го, държах се грубо, обиждах го... Изоставих го без обяснения.

След около година срещнах един човек. Спокоен, уравновесен и стабилен. Неговата самоувереност рязко контрастираше с моята невротичност. Чувствах се добре с него и само той единствен знаеше за случилото ми се. Омъжих се за него за ужас на родителите ми - разликата във възрастта ни беше 18 години. Роди ни се дъщеричка.

По-сетне, размишлявайки съм се давала сметка, че съм се хвърлила към него, търсейки спасение от страховете си, надявайки се да ми помогне да забравя...

Разликата в годините наистина си каза своето - не се получи. Взехме решение да се разделим. Остана ми приятел, остана си и любящ баща.

Вторият път беше преди около 3 години. Работя в голяма фирма- около 500 човека. Хубав, добре сплотен колектив. Бяхме резервирали хотел за новогодишните празници. Организирахме томболи, изненади, поканени бяха певци... Но дъщеря ми се разболя два дни преди събитието и аз (не съм шофьор), уведомих колегите, с които щях да пътувам, че няма да отида. В късния следобед на заминаването за планината вече съжалявах за решението си, детето беше по-добре, баба й и дядо й бяха с нея, а аз доста рядко си позволявах да се забавлявам - бях се отдала на нея и работата си. Нямах приятел.

Излязох навън в парка да разходя кучето и както често ми се случваше видях няколко познати с домашните се любимци. Всъщност почти всички се познавахме и засичахме в различни периоди. Този следобед се видяхме с Пламен - съсед през две кооперации. Забелязала бях отдавна, че ме харесва и той не ми беше безразличен, но някак си все още не се бях отърсила от развода си и нямах желание за интимност, за връзка на този етап.

Разхождахме кучетата и аз му разказвах как съм си объркала плановете и колегите вече са отпътували. Предложи ми да ме закара. Дори се зарадвах. Горе ни посрешнаха радушно. Не ме бяха виждали с мъж след развода ми. Дума да не ставало да си тръгва Пламен, място за спане имало в хотела. Аз щях да спя при две колежки. А и какво ти спане, да купонясваме сме дошли.

Всичко започна много хубаво, организацията отлична, менюто чудесно. Пламен седеше до мене на масата. Направи ми впечатление, че доста си пийва, не ми пречеше до момента, в който ръцете му започнаха да шарят по бедрата ми под масата. Отблъснах го любезно, той сякаш стана още по- настоятелен. Ядосах се, отидох да танцувам, смесих се с тълпата. От време на време го поглеждах - продължаваше да се налива.

В един момент се оказа пред мен и ме хвана за ръката в покана за танц. Какъв ти танц, бях като в менгеме в прегръдките му и отново ръцете му гадно зашариха по тялото ми. Толкова от празника, обявих, че се качвам да почивам, взех от колежките ключа от стаята и трепереща от нерви, хукнах нагоре.

Дори и не съм забелязала, че ме е последвал, влезе почти едновременно с мене. Нахвърли се да ме целува, ужасна воня на алкохол се разнасяше от него, опитах се да говоря, като с възрастен човек, казах му, че не го желая, да си отиде, да продължава да се забавлява долу. Не ми обърна внимание, казах, че ще викам, ако не се махне, а той с бърза реакция ме хвана за гърлото: "Обърни се", просъска. "Ще викаш ли, а? " Задушавах се. "Няма да викам", изхриптях...

Сега искам едно единствено нещо - дъщеря ми да замине в Германия при бившия ми съпруг, който от известно време живее и работи там. Да замине, да се махне от тук. Да замина и аз.

#1 Оня Дето Го Трият 28.10.2011 в 14:10:37

Бях чувствителен и съпричастен с преживяванията на авторката докато: "Сега искам едно единствено нещо - дъщеря ми да замине в Германия...Да замина и аз" О да, в Германия мъжете са някакви други сигурно и гаранцията е 100%, че няма някой любезен Ханс като пие 2 бири да се стигне до същото Нищо, после замини пък за Франция ако вземе че се случи и там.... ама дали в това е проблема?

#2 ФИРА 28.10.2011 в 14:19:04

Естествено е желанието да избягаш, особено ако си толкова наранен Тя бяга не в Германия за да избяга от бълг мъже, а при близки хора, на които разчита и с които се чувства сигурна ОНЯ... струва ми се превратно си я азбрал

#3 Ex Freerider 28.10.2011 в 14:25:43

...bro venir plus tard, maintenant que frapperait... Звучи някак по-нежно

#4 strawsPulledAtRandom 28.10.2011 в 14:29:04

Фейк. Като статия в "Лична драма". Някои така си изкарват парите - измислят истории, които после се публикуват като истински. И сега от нас се очаква вълна от коментари. Бахти, ако не беше петък, нямаше изобщо да "даря" моя собствен

#5 lele male 28.10.2011 в 14:46:30

Съгласна съм със Сламката.. Не, че проблемът е за пренебрегване, ама това си е чисто есе.. П.С. Някой път и дупките по пътищата са причина за случайно изнасилване в маршрутка..

#7 kakao 28.10.2011 в 15:31:40

Коментарите по-долу са толкова не на място, защото са писани от мъже. Никой мъж не може да разбере подобна история. Никой мъж не може да се постави на мястото на една жена и да разбере на какво е подложена. Не искам да коментирам статията. Подобна драма е твърде лична и в случая смятам, че авторката е искала просто да сподели, не толкова да чуе какво мислят другите.

#9 strawsPulledAtRandom 28.10.2011 в 15:40:52

Няма полиции, убийства и вятърни мелници бе, Ачка. Не усещаш ли как авторът(авторката) умишлено е заложил противоерчиви моменти като например грубото зарязване на гаджето от училище, омъжването за по-възрастен, когото не обича, винаги работещата провокация за бягство в чужбина и т.н. именно за да имаме мат'рял за джафкане. Между другото, можем да се разделим на отбори. Аз симпатизирам на първия ебльо, дето и е откъснал цветето, щото му е дала грешен телефон. Малейййййй, с мен да се избъзика някоя, малеейййй, качвам я у джипо, после горе у мезонето на коженото канапе и направо и пръсвам саксията. Аааааа!

#10 sake 28.10.2011 в 15:41:50

На мене и двата случая не ми приличат на изнасилване,по -скоро предполагат,прикрито съгласие.

#11 lele male 28.10.2011 в 15:44:34

След тези две изказвания - Боят настанааа, тупкат сърца ни... След малко, ще се появи и Мина...

#12 sake 28.10.2011 в 15:58:18

Мануела,как да го разбирам това-"напълно изнасилена",като пълна програма или нещо "ненапълно"като действие.

#13 ФИРА 28.10.2011 в 15:59:07

Абе не разбирали те, кво има да разбират След едно изнасилване, едно-едничко, не две, не Германия ще търсят ама... Толкова злоба и неразбиране сред хората...страшно е

#17 ФИРА 28.10.2011 в 16:27:34

Къв полицай ще повдигне обвинения кви пет лева?! Срещу неизвестен извършител, при неизвестен потърпевш?! АААА, вече става забавно, така че не ме бройте! Приятна вечер на всички!

#19 strawsPulledAtRandom 28.10.2011 в 16:30:01

Фира, айде на по бира

#20 strawsPulledAtRandom 28.10.2011 в 16:35:55

Бичкия, ти ме застреля Ся глей кво става - схемата е проста - каня Фирата, тя ме връзва с грешен телефон, аз я намирам по АйПи-то и след седмица коментираме още една статия на същата тема Е, 'звинявам се, ама с този аватар на цветенца, направо ме провокира... оставаше и саксия да има нарисувана

#21 Iratais 28.10.2011 в 16:44:13

Божке - ако това е истина, нема по-жалко същество от мъж дет праи това на жена. Най съм мразил некой да тормози по-слаб от него - еле па женско. Много ниско са паднали тия момци. Яз не моа си представа къв кеф ин ги доставя да го праат тия пустиняци. Па ако жената нема мерак как въобще мое му се иска на нормален човек да праи секс с нея преко волята и? Ни удоволствие , ни нищо...Секса си е удоволствие кога си е споделено и от двамата иначе с ръката и у банята. Деба животните. Авторке - другия път дай телефона на Станка Златева. Че ми се ще да разбера резултата после - кой кого ебал.

Новините

Най-четените