След часовете в библиотеката и цялото това учене по математика в главата ми са само матрици, евклидови пространства и тем подобни...Професорът ми винаги казваше, че абстрактната математика няма много общо с реалността и трябва да "пречупиш" реалността, ако се опитваш да разбереш нещо от ежедневието или реалния свят.
Днес вече са 21 години (връстник съм им) след падането на Желязната завеса и се опитвам да пречупя реалността в България през една матрица, за да разбера резултата.
Ето на, седя си като точка на празен лист в 10 и малко и чакам директния автобус към общежитието. Мога да ходя и пеша, на 10 минути от вкъщи съм, но чакам с надеждата да видя някой българин, прибиращ се от другата библиотека, за да обменим някоя дума на майчин език, клюка или кога ще е партито след изпитите…
Започнах да си представям България като в едно поле и тя е матрица в това поле. Векторите в една матрица представляват колоните и редовете. Това, което всеки си спомня от училище, е, че векторът има посока. Посоката на всеки човек се определя от това какви цели той си поставя.
И ето го човекът, върви в тази посока, преследвайки своята цел.
Всеки човек е част от матрицата и си има своя стойност. В едно векторно пространство базисът на вектор е линейна комбинация от вектори. С други думи всеки вектор, както и всеки човек, все се е взел отнякъде. Ако базисът на един човек е неговото семейство, то тогава линейна комбинация е всяко семейство "произвеждащо” своите вектор/и. И така се формира общество от вектори, всеки със своята цел (посока).
Когато всеки си има своята цел, върви в тази посока.
Лошото в България е, че поколенията се сменят, а посоката, като цяло, си е все надолу. Дали двадесет и една години стигат, питам се. Дали ще се появи един вектор с нова цел и ще ни поведе в правилната посока? Що пък да не съм аз.
Връщам се в България, решено е. Ще се боря за новото време, опа това вече го правиха и лозунгът е зает. Ще се боря за промяна, не, не, това вече беше trade mark на Обама. А, сетих се - ще се боря за България, за знамето, за ГЕРБ-а и за приемането ни като европейци у Европа, Мамка му, пак са ме изпреварили.
Може пък преди да е било по-добре, кеф ти якета "Младост” и след 20 години носене пак са като нови, кеф ти "Чавдар"- ки, работа в ТКЗС-то винаги има пък и червеното ми е много любим цвят...майната му на капитализма, двадесет и една години стигат, това ще е моят лозунг, но, разбира се, шегувам.
Шегата обаче настрана, ЕГН-то ми показва, че освен да съм чел, няма как да знам какво е било тогава. На това, което съм станал свидетел обаче ми е достатъчно , за да знам, че моята посока е друга. И докато се събираме с приятели в общежитията, като революционери в Букурещ и плюем по правителството, нищо няма да стане - освен да се пропием като Македонски.
Хората, които се прибраха, са поели своята посока в матрицата и всички тези идеи да променим България, да я поведем към добро са потушени бързо като Априлското въстание. На въпроса защо отговорите си приличат – хората не са готови.
Докато базисът не се промени, посоката ще е все същата. И този път петстотин години няма да са достатъчни на хората, за да разберат, че решението е в техните ръце и докато целта е Студентски град, "Ориент 33", а не по-добра перспектива в образованието, ще си маршируваме като чукове. Разбира се под зоркото наблюдение на Биг Брадър (акронимът ББ е просто съвпадение ...ми се струва)*.
Къде ли е J.F.K. сега да каже: "Не питайте какво държавата може да направи за вас, а какво вие за нея ?". За нещастие, България все още принадлежи на празното множество - или с други думи, задача без решение.
Хм, спирката ми. Време ми е да слизам.
*Имам предвид едни много пари, дето се дават за СРС-та, милиони, и намерения за слухтене в Интернет...
