Бившият изпълнителен директор на Disney Майкъл Айснър се преоткри като автор и предприемач в областта на новите медии. Осъзнавайки потенциала за достигане до по-голяма аудитория, медийният магнат говори за трансформацията на медиите от ерата на пещерния човек до бъдещето - и за това защо съдържанието наистина е решаващо...
Това е най-доброто време в кариерата ми в медиите. Дали е било по-лесно, когато работех в ABC и имаше само три големи телевизионни мрежи - и предизвикващата най-малко възражения програма все пак беше голям хит? Определено.
Не мисля, че сега правя нещо различно от това, което правех в Disney, когато навлизах в дизайна на герои, анимацията, живите снимки или създаването на телевизии. Интересът ми винаги е бил: какво е шоуто?
Защото ако шоуто е добро, всичко се получава
Но ако все още работите в медийния бизнес, би трябвало да сте динозавър, или да сте в инвалидна количка, неспособен да мислите, ако не се заемате с новите медии.
Заинтригуван съм, че в този технологичен свят може да се създава развлечение, което да е достъпно за 60 милиона души. Но това все пак е селективно. Farmville достига до 60 млн. души, но има други игри, които не достигат до никого. Така че всичко опира до избор.
Медиите имат толкова възможности сега, колкото са имали винаги. Създаването на съдържание никога не е било по-важно от сега. Пазарът е широко отвopeн за всякакви видове нови творчески начинания.
Разпространението на съдържание до всяко затънтено крайче на света никога не е било по-лесно. Нещата са преминали от рисунки на пещерните хора по стените до възможността по цифров пъд да бъдат предавани филми, телевизия, новини, информация и музика до всяка пещера по света. Нуждата от забавление, информация, провокационни и важни идеи никога не е била толкова близо до това, което е сега.
Не мисля, че всичко опира до създаването от потребителите на материали, или до демокрацията в медиите. По-скоро просто човешките същества се събират и решават какво е интересно и какво не.
Властта на идеите - чрез Интернет
Това е властта на идеите, предавани в масмедиите: купуваме "Другият американец" - шоу за "Не питай, не казвай" от човек, прекарал три години в интервюиране на военни. Той прави авторско шоу в зала с помещението на моя офис, което се подготвя само в неделя и понеделник в Ню Йорк. Това би могло да бъде направено преди 3000 години.
Ние ще превърнем това в цифрово изживяване, което достига до мобилни телефони и Интернет за публика, която вместо да бъде 30 души в малка зала, би могла да бъде 30 милиона души по света. Това е пример колко далеч сме стигнали - и как все още сме зависими от разума на отделния човек.
Аз дълбоко вярвам в това, което е казал Уди Алън: ако "шоубизнесът" не беше бизнес, щеше да се нарича "шоу шоу". Без значение колко обичам да говоря за значението на развлеченията в международната търговия, за американската култура, изразяването и демокрацията, то все още си a бизнес - трябва да бъдеш в състояние да правиш това, което правиш, и да има възвращаемост. Видях, че мога да постигна нещо в този свят на създаване на игри с FameTown, че не е необходимо да бъда конгломерат. Харесва ми, че това може да бъде направено и като успешна икономика, и като забавление.
След Disney не знаех какво искам да правя. Намерих нови партньори. Винаги ми е допадало да бъда част от екип, и когато беше с Бари Дилър в Paramount, и с Франк Уелс в Disney, или със съпругата ми и нови хора - да откриваме хора като Шон Фанинг от Napster за света. Вярвам в идеята за партньорствата. Не съм самостоятелен играч. Никога не съм бил. По-забавно е да имаш още някой, който да ти съчувства, или с който да празнуваш.
Младите...
Някога бях най-младият човек във всяка организация, в която се включвах. Партньорите ми винаги бяха по-възрастни. След това се събудих един ден - и бях най-старият, а партньорите ми бяха значително по-млади.
Сега те са по-млади с цяло поколение. Когато напуснах Disney, взех с мен Анди Редман. Той беше на 25 години. Работихме заедно в продължение на пет години - абсолютно по същия начин, по който работех с Франк, Бари и други хора - всеки ден разговаряйки по 22 пъти на ден. А той е 38 години по-млад. Харесвам идеите на младите.
Донякъде съм се върнал към това да правя нещата по начина, по който го правех в началото на кариерата ми. Когато започвах, бях най-нископоставеният на 37-ия етаж в ABC. Цялата работа се даваше на най-нископоставения. Сега върша всичко сам, с няколко души, които да ми помагат.
Някак си изведнъж делегирането на задачи не е достъпно за теб, когато за теб работят 125 000 души. И това е нещо добро. Казват, че ако решиш кръстословица, това ти изостря мисленето, поддържа те млад. Може би това да си по-близо до действието има същият резултат.
Знам, че е трудно за вярване, но летя в бизнес класа. Disney имаха собствени самолети, но съпругата ми, децата и аз пътувахме с бизнес класа, когато не отивах някъде по бизнес въпроси на Disney. Сега летя с частни самолети и в бизнес класа.
Колкото и по-лоши да са станали самолетните полети - неудобни и неприятни, а можеш да вземеш само един куфар и той е претъпкан до ръбовете - и всички се борят за място на стойката над главите - чудесно е да имаш един малък Kindle с вестниците и списанията, и книгите, които четеш. Това е нещо чудесно за създателите на съдържание. Не говоря за икономиката - тя ще се оправи с течение на времето.
Мястото, където шофираш, е по-важно от ученето
Бих предпочел да наема мениджър, който е учил история, философия, езици и изкуство, английска и руска литература, отколкото някой, който просто е изучавал един-единствен елемент от един предмет. Когато синът ми искаше да ходи на студентско филмово училище, се обадих на Джордж Лукас, който му каза: недей. Ученето да правиш филм е като ученето да шофираш. Всеки може да се научи да шофира. По-важно е мястото, където шофираш.
Много хора могат да се научат да пишат компютърен код и да разбират начина, по който функционира технологичната революция, през която преминаваме. Но ако ще се занимавате с медийно съдържание, бих предпочел да разбирате какво изгражда една добра история. Бих предпочел да намеря хора, които могат да ви накарат да се смеете, да плачете, или да се усмихвате, или да се разчувствате, или да научите нещо за себе си.
Такива хора са рядкост. Срещат се по-рядко от другите, наистина. Винаги говорим за липсата на инженери в Америка. Бих казал, че Америка води в това, което е най-важно за създаването на всичко това - в образователна система за студенти-хуманитаристи. За мен това е жизненоважно.
За хората, навлизащи в развлекателния бизнес, възможностите са огромни. Правилата на изграждането на сюжет обаче не са се променили. Развръзката не е заменена от задънена улица. Все така се налага да имаш герои, да предизвикаш емоционална реакция, и трябва - за предпочитане, да научиш нещо от това. Тези неща не отминават.
Какво ли ще е третото действие...
Не знам какво ще е третото действие на промяната на медиите. Дори не мисля, че знам какво ще е второто. Ние все още сме като че ли в първото действие, или в пролога. Ходил съм на конференции, където някои хора биват носени на раменете на другите, все едно току-що са спечелили суперкупата, а две години по-късно започват коментарите "А какво всъщност стана с онзи?"
Бях на конференция на "Алън и компания" преди няколко години и Марк Пинкъс, създателят на Farmville, седеше на масата. Кой можеше да знае, че две години по-късно той би могъл да има най-добрата стая във всеки хотел?
Помня, как разговаряхме с Бари Дилър през 60-те години за създаване на развлечение по принципа на телефонния указател. Отиваш на буквата Щ за "Щастливи дни" и го избираш, все едно поръчваш пица. Още нямахме никаква представа за какво говорим. Но вече съществуваше тази концепция за развлечение, предоставено на потребителя - така че той сам да решава какво желае да види.
Понякога имаш подходящата идея, но тя ти е хрумнала прекалено рано, или имаш точната идея, но има един малък неин аспект, който е погрешен. Бяхме там, бяхме много окуражени, когато Бил Гейтс демонстрираше своя Tablet PC, но нищо не стана, докато iPad не показа на всички перспективата какво всъщност може да бъде един таблет.
Не би трябвало да се оплакваме за това как технологиите съсипват живота ни и бизнеса ни. Няма нищо такова. Налага се да се адаптираш и да продължиш...
