Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Отказът от летене със самолет или колко е важен индивидуалният пример в екологията

Да изпиташ срам от използването на авиация може да се окаже позитивно явление Снимка: Instagram @ PilotPatrick
Да изпиташ срам от използването на авиация може да се окаже позитивно явление

Миналия месец Джослин се качва на самолет за първи път от пет години. Тя трябва да стигне до съпруга си, който е в Коста Рика, което означава, че й се налага да прекоси Атлантика.

Последният път, в който Джослин лети със самолет, е през 2014 г. Да стигне до сестра си в Шотландия би й отнело няколко дена, с които тя не разполага.

Причината младата жена да отбягва полетите е огромният въглероден отпечатък, който отделят.

По същия начин екоактивистката Грета Тунберг отказва да лети със самолет и преплава Атлантическия океан със соларна яхта. Меган Маркъл и принц Хари пък бяха сериозно разкритикувани, че стигнаха до Конференцията за климата в Амстердам с частен самолет.

Джослин е още тийнейджърка, когато започва да изпитва вина заради вредните емисии от летенето, докато все повече и повече осъзнава какво влияние имат те върху климатичните промени. В крайна сметка летенето със самолет е може би краткотрайната дейснот, която отделя най-много въглеродни емисии. Това я кара да си обещае, че въобще няма да се качва на самолет.

Тя не е сама в начинанието си. През последните няколко години набира сила движението, което заклеймява летенето, а в шведския език дори има специална дума за него - flygskam, срам от летене. Инициативата започва именно от Швеция.

Терминът описва чувство за срам и вина да използваш гражданска авиация във време, в което светът има нужда от колосално свиване на парниковите емисии. Появява се опустошителен контраст между безгрижното отскачане с полет за уикенда и пагубното въздействие, което това пътуване оказва върху околната среда.

Тази нарастваща съпротива срещу авиацията води до ренесанс в пътуването с влак например.

Мнозина преоткриват чара на пътешествията с железопътен транспорт. Други настояват политиците да предприемат повече мерки срещу авиокомпаниите заради влиянието им върху климата. Но освен всичко друго се променят и идеите ни кога, как и защо пътуваме.

Въпреки че срамът е негативно понятие, целите са позитивни - и за хората, които са част от движението, и за околната среда. Важното е, че акцентът не е засрамването на други хора, които избират да използват самолет, а е по-скоро фокусиране върху личната промяна и пример.

Нещо повече, екоактивистите призовават останалите да намалят полетите си, но в никакъв случай не искат да ги обезкуражават да изследват света.

Това, че не летите, не означава да не пътувате - има толкова много места, до които може да се стигне и без самолет. Движението иска да насърчи бавните, обмислени пътувания, които са възможни и без гражданска авиация. Един от очевидните избори е пътуването с влак, което отделя десет пъти по-малко вредни емисии от летенето. От гледна точка на активистите дори е по-приятно от пътешествието със самолет.

Лесно е да забравим, че самолетът невинаги е бил най-бързият и лесен вариант за придвижване.

А пътуването с влак от своя страна ви пренася от центъра на един град до центъра на друг град с лекота. Високоскоростните влакове имат невероятен потенциал като алтернатива на авиацията - доказано е, че в Европа новите високоскоростни влакове намаляват въздушния транспорт по същите линии с до 80 на сто.

И дори и да отнемат повече време, алтернативните видове транспорт могат да са полезни по други начини.

Джослин открива радостите на бавното пътуване през петте години, в които не ползва самолети. В нощен влак тя се запознава с ирански пътешественици, тръгнали към Верона, а в спалния вагон към Каледония прекарва времето си като отпива бавно от чаша малцово уиски. Бавното пътуване също така не бива да бъде ограничавано до къси разстояния.

Роджър Тайлър, климатологичен социолог, например предприема пътешествие с влак из Китай. Може да звучи като ужасяваща експедиция, но той сияе, докато разказва за пътуването. Тайлър описва невероятните неща, които е видял и които просто не би могъл да забележи от самолет. Той подчертава и други предимства на влаковете като дигитален детокс, липса на умора от рязката смяна в часовите зони, запознанството с различни хора.

За да осъзнаем мащабите на разликата в пътуването с влак и със самолет, е необходимо да погледнем само към един по-дълъг маршрут като този между Москва и Лондон.

Един полет между двете столици изразходва една пета от вашия "въглероден бюджет" за годината. Този "бюджет" е количеството въглерод, което всеки човек може да отделя до 2030 г., без човечеството да достигне опасни нива на климатични изменения. Ако пропътувате същия маршрут с влак, изразходвате едва 1/50 от "въглеродния си бюджет".

Нещо повече, приема се, че въздействието на емисиите от самолета ще скочи поне двойно, ако към това се включи ефектът от затоплянето на емисиите, различни от въглероден диоксид, като например азотните оксиди, които се отделят на голяма надморска височина.

Въздействието се утроява, ако сме в бизнес, а не в икономична класа, заради по-големите седалки и по-неефективното използване на пространството в кабината.

Движението за намаляване на полетите се споменава за първи път през 2017 г., когато шведския певец Шафан Линдберг съобщава намерението си да се откаже от летенето. Други еколози сред знаменитостите са биатлонистът Бьорн Фери и оперната прима Малена Ернман, майката на екоактивистката Грета Тунберг.

За момента идеята среща най-голяма подкрепа в Швеция.

Шведските авиолинии Swedavia AB отбелязват, че от година на година пътниците им намаляват и смятат, че климатичния активизъм е сред причините за това. Инициативи за отказ от летенето започват и във Великобритания, Белгия, Франция и Канада.

В повечето случаи участниците в кампаниите се съгласяват да се откажат от летенето, ако съберат 100 хил. подписа от свои сънародници. Някои обаче се отказват, независимо от събраните подписи.

Да избереш да ограничиш полетите в свободното си време е едно. Само че работата често представлява проблем пред подобно решение. Въпреки това някои организации вече измислят начини да се включат в движението.

Датското издание Politiken например обяви, че служителите му вече няма да използват авиация, ако се придвижват само в рамките на държавата. В другите случаи ще се фокусира върху пътуването с влакове.

Накъде обаче водят всички тези усилия?

Може ли отказът от летене на един индивид да доведе до спад в използването на гражданската авиация, особено във време, в което мнозина се качват спонтанно на самолет?

Според социолога Тайлър личният пример е много повече от спад във вредните емисии, спестени от един полет. Той смята, че хората губят време като съпоставят личните действия с масовите действия.

Самият той не очаква всички да последват примера му, но мисли, че действията му все пак повишават информираността по темата.

Разбираемо е и защо не всички са склонни да се откажат от летенето. Само че да се откажеш поне от малка част от полетите отново намалява сериозно вредните емисии. Джослин никога не се е заклевала, че няма да стъпи в самолет повече през живота си, но пътуването й до Коста Рика ще е едно от много малкото, които ще предприеме с авиация.

По-сериозната цел е авиокомпаниите да плащат по-високи данъци и еко-такси.

Шведското правителство например вече обмисля еко-такса върху авиацията, като междувременно инвестира повече в железниците.

Разбира се, понякога нещата могат да отидат в другата крайност. Отново в Швеция вече се появява и налага терминът tagskryt, или казано по-просто - фукането, че пътуваш с влак.

 

Най-четените