Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Между доктор Джекил и мистър Хайд

Детската наивност и информационната поквара се борят в тийнейджърската душа като доктор Джекил и мистър Хайд.
Снимка: Nova tv
Детската наивност и информационната поквара се борят в тийнейджърската душа като доктор Джекил и мистър Хайд.

Преди седмица широката общественост се възмути от възстановка на събитията от лагера в Белене, изиграна от деца в едноименния град. Деца насочвали пистолети срещу други деца, насилието ги увреждало, не било възпитателно, провокирало жестокост.

Може би защото комунизмът е блед спомен, къде лош, къде свиден, лагери няма, демокрацията цъфти и така.

Мисълта ми е друга.

Тъй като имам шанса да работя с деца, или по-скоро ранни тийнейджъри, каквито са и участниците във възстановката, искам да ви кажа, че насилието е доста познато на нашите хлапета.

Повярвайте ми, те могат да карат изтребители, да се бият като Джеки Чан, да боравят със зенитни оръдия и да похарчат спечелените от покер пари за проститутки в рамките на един час.

Театралните постановки, в които играят деца и в които има насилие, са нещо като „Не се сърди човече" за днешните тийнейджъри.

Онзи ден, например, дванадесетгодишният Г.Б. ми се похвали как заедно с неколцина приятели са трошили седалки на стадиона в Бургас, заедно с група ултраси.

Малко по-късно ми предложи да си вземем кредит и да заминем двамцата за Лас Вегас, където да загубим девствеността си. Секунда по-късно се поправи, че той вече я е загубил, разбира се. Добре, че го заглавичках с нова граматика, защото иначе кой знае къде щяхме да стигнем. Може би в момента щях да пиша статии през червената мъгла на мощен махмурлук някъде из казината на Вегас, най-после загубила девствеността си. Да бъдеш частен учител е една благородна, но във висока степен рискова професия.

Признавам,че е безценно да те питат дали си виждал птица Додо и дали женските тиранозаври са имали цикъл.

Има известен чар и в подигравките, които отнасяш, ако използваш думи като „чаткаш" и „шпация". И все пак, понякога е страшничко.

Наскоро тринадесетгодишният М.П. ми сподели за най-новите си постижения в играта GTI.

Оказа се, че детето е успяло да намери злия китаец, който му е поръчан от „боса", да му извади ноктите с клещи и да му разтроши зъбите с канго, след което да ги занесе, заедно с няколко пръста, на „боса", който му е дал нова задача - а именно взривяването на лаборатория за амфетамини. Това си е цял нов левъл в играта и е равносилно на онова, което някога за нас беше шестица по математика - трудно достижимо, но веднъж случило се - повод за гордост до живот.

Не ме разбирайте погрешно - същото дете неотдавна ме попита дали е вярно, че ако яде бонбони в леглото, после ще сънува кошмари.

Детската наивност и информационната поквара се борят в тийнейджърската душа като доктор Джекил и мистър Хайд.

Подрастващите са много умни и подценяването им може да бъде само в ущърб на обществото. Ако се интересуват от концлагера в Белене повече отколкото от мотивацията на вълка да разруши къщичките на трите прасенца, нека им позволим.

Много от тях не разбират и мразят историята и ако възстановките на мрачни политически събития от близкото минало ще ги подтикнат да я опознаят, какво скандално има в това? Току-виж въвеждането на младото поколение в историята се окаже естествен механизъм за превенция на бъдещи срамни събития. И да, жестоко е, но историята се учи като предмет и в училище, макар и със спестени подробности, а пътят на българската история е малко по-тежък и кървав от пътя на Дороти към Изумрудения град.

И бъдете сигурни - по него има следи от насилие.

Най-четените