Таксито ме спира точно пред клуба. Плащам и слизам. Едва след като вдигам поглед от обувките, забелязвам линейката пред входа. Няма пострадал, шум, нищо. Никой не реве, само няколко момчета, прилично оформили вежди, се пръснали около нея и се майтапят.
Хм. Влизам и фейсконтролното (в среден род, защото пола не можах да определя от пръв поглед) ми се усмихва мазно. Явно беше момче, но упорито борещо се с този факт.
(Come on, vogue! Let your body move to the music [move to the music]! Hey, hey, hey!)
Гей кралицата Мадона вие колкото може от колоните. Вътре пак се чувствам странно, макар и да съм от отбора на присъстващите. Единственият с брада. А, още един. Той май е чужденец. И не ми обърна внимание. Екстра!
Оглеждам се - почти и само мъже и тук-там по някоя друга двойка лесбийки. Информирам се, че до 3 часа пускали dance, pop, ееееевентуално electro pop. След три - чалга.
Поглеждам часовника си - мързеливо отчита, че е два без двайсет.
Отивам на бара и си поръчвам бира. Барманът (очевидно хетеро) сякаш ми се зарадва, защото съм единственият нормален гей сред феминизираните пенисоносачи тук. Паля кемъл и се обръщам да опипам почвата. Гелосани коси, перхидрол тук-там, почти липсващи вежди, тениски до пъпа, тънки цигари... Един травестит стабилизира на токчетата си и опъва джуки, колкото може.
Почти веднага ме налазва някакъв чичко, като ми предлага да ме черпи още една бира. "Не давай зор, пробвай другаде", му отвръщам. Е, кво? На 19 съм. Падам си по зелени ябълки, не по сушени плодове. А и самотен 40-годишен гей не ми е синоним за привлекателност.
Разбирам по флайърите за превенция от ХИВ/СПИН, че линейката отпред дежурила, за да прави безплатни тестове. Евалла, поне едно хубаво нещо в иначе предположената да бъде такава вечер.
Единствено чужденецът е гол до кръста, без нито един махнат косъм. Как е попаднал и той тук? Какво питам - и той е сам и явно погрешка се е озовал в гейленд. За да провери какъв е клубният живот на едно друго общество.
Казаха ми, че тук имало т. нар. дарк руум. Брей! Поне там дано има нещо интересно. Пообикалям малко и хоп - озовавам се в мрачен коридор. Нито глас, нито ох, нито бох. Пристъпвам не особено смело и виждам "любовните гнезденца" - имат вид на съблекални. Почти никаква светлина не огрява страстното местенце. Но и жива душа няма.
Презервативите се консервират под музикалния фон, този път на Гага. Щом и сексуалният живот тук е скука, вече тотално губя надежда за вечерта. Но не си тръгвам.
Става 3. Музиката спира. Оскубано, боядисано и наконтено надава вой. Да не е Нова година??? За мой неистов ужас Глория запява от колоната до мен. Хората сякаш валят от тавана. Скачат на канапетата, на дансинга, около масите... "Страшен" купон.
Чужденецът се кротва и застава недалеч от мен. Обсъждаме колко анти-гей всъщност е това място.
Няма да разказвам какво се случва на частта с чалгата, за да има хигиена в историята.
Този клуб определено не ми се понрави. И не разбирам какво ми реват колегите по ориентация, че в България се отнасяли по друг начин с нас, а в чужбина било друго. Е, сори, но такива селяндурски индивиди едва ли се срещат другаде освен у нас.
В кой клуб отвъд граница те одумват по съвсем махленски начин, като влезеш? И що за странни представи? Травестити и хора с неизяснен пол правят по-малко впечатление от момче с брада?
Сковани момченца, пълни с предразсъдъци, клишета и празнота в погледите си се тресат на музика, която се слуша в гетата. И е проява на смелост, ако целунеш мъж дори на това място.
То вярно, че уж нали сме били "обратни", но ако всичката ни работа е такава, докъде?!
Прибрах се с няколко килограма скука в главата си, 3 бири в стомаха и един имейл адрес в джоба. И ми олекна, давайки 10 лева за такси, след като напуснах тази ненормалност.
