Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Осакатени деца

Бедността и животът в социален дом увреждат най-много децата Снимка: Pavel 183
Бедността и животът в социален дом увреждат най-много децата

Хората, които като деца са били физически или психически занемарени, остават осакатени за цял живот. При тях психическите отклонения са по-чести, имунната им защита е по-слаба, развитието на мозъка изостава значително.

Особено трайни белези отнасят онези деца, които в ранното си детство са били продължително време запуснати - физически или психически. Лошите прeживявания в детските години нанасят огромни поражения и на мозъка, установяват специалисти по педиатрия от Харвардския университет.

Данните от тяхното изследване бяха публикувани в специализираното издание Proceedings of the National Academy of Science.

Осем милиона съдби

Неблагоприятни въздействия се установяват както при деца, които са били настанени в социални домове, така и у такива, които са били обект на сексуални посегателства и домашно насилие. Същото важи и за децата, които дълго време са живели в крайна бедност.

Един от изводите на учените е, че животът на децата от социалните домове протича много по-добре, ако тези деца имат късмета да попаднат в приемно семейство преди да са навършили две години.

Изследвания на мозъка, проведени с помощта на компютърен томограф, показали, че децата от социалните домове имат значително по-малко сиво вещество в сравнение с връстниците си, които живеят в семейна среда. Тъкмо тази сива субстанция е обаче изключително важна - за развитието на сетивата, за емоциите, паметта и езика.

Изследването на американските учени е било проведено със съдейсвието на лекари от Букурещ, където през 1989-а - годината, в която Чаушеску пада от власт, над 170 000 деца са живеели в социални домове. Положението там междувременно се е подобрило - за разлика от ситуацията в световен мащаб.

Според данни на УНИЦЕФ близо 8 милиона деца по света са настанени в домове. Повечето от тях израстват при непоносими условия. Социалните им и езикови способности са недоразвити, очебийните отклонения в поведението са често срещано явление.

Някои рани остават завинаги

Лишенията в ранното детство имат и сериозни физически последици. До средата на 60-те години в редица домове за сираци е било обичайно да се забранява на възпитателките да докосват децата или да си играят с тях - като превантивна мярка срещу заразни заболявания.

Дори в домове, където условията са били образцови, 40% от децата умирали, когато в съответните домове пламвали инфекции. При това в повечето случаи става дума за инфекциозни заболявания, които извън домовете са предизвиквали детска смъртност от не повече от 1%.

Този факт потвърждава, че липсата на грижи в ранното детство се отразява особено катастрофално на имунната система. Американските учени установяват освен това, че имунните реакции на децата не се подобряват дори ако след пребиваването в социален дом са живели дълго време в хармонична семейна среда.

Организмът очевидно има способността да съхрани спомена за преживяния стрес, заключават учените.

http://www.dw.de

 

Най-четените