Винаги съм била на мнение, че идиотите и простаците са много повече, отколкото интелигентните и разумните хора. Никой оптимист не може да ме убеди в противното. Още повече след последната седмица, в която една от топ новините беше как някаква чалга-мацка си е сложила 'нам си колко кубика силикон. Да са й честити!
Обаче никак не ми е чудно защо това е така. Защото хората поощряват простотията и пълното потъпкване и на малкото морални ценности, които са ни останали.
Всичко започва от началното училище, когато така наречените "зубъри" биват изолирани от "готините" деца. Като под зубър се разбира всяко интелигентно дете с добри оценки и ниво над средното за класа. Зубърите се държат на едно безопасно разстояние и се приближават само когато трябва да се препише някое домашно от тях. В останалите случаи или се игнорират, или се тормозят - пасивно или активно.
В гимназията сякаш детската жестокост намалява и агресията към "зубърите" става по-скоро пасивна. Изолацията от "готените" е нещо естествено и предопределено от по-ранния етап на образованието. Двете групи си взаимодействат по-гладко, макар че на умните деца обикновено се гледа като адски "забити" и не-социални. (Което е нормално - как ще се социализираш с простаци, ако не си един от тях?)
И най-накрая идва университетът, където, слава богу, всеки си намира съмишленици - и попада сред "свои" по един или друг начин. Тогава идва ред на по-значителното "потъпкване" на морални ценности, за което споменах по-горе.
Този процес се случва някак си естествено и несъзнателно - той не може да бъде контролиран, дори напротив - образователната ни система такава, каквато е, го поощрява. Ако класовете се организират според това кой какви способности има, а не според възрастта, то всички "зубъри" ще бъдат в един клас, а всички "готени" ще бъдат отделно от тях. При все това обаче не съм сигурна, че няма да има някакво вътрешногрупово разделение от друго естество, но каквото и да е то - то няма да се основава на това колко си "готин".
Защо този модел поощрява простотията? Защото той не поощрява интелигентните деца, които в повечето случаи се явяват малцинство. Ако всички интелигентни деца бяха поставени в един клас без такива, които да ги изолират, вероятно между тях щеше да има огромна конкуренция, която би вдигала общото ниво постоянно и непрекъснато. Тогава щеше да е ОК те да демонстрират своята амбиция и интелект пред другите - и това щеше да дава заряд и желание за развитие на цялата група.
Когато обаче в един клас има 3-4 интелигентни деца и 20 по-посредствени, първите не чувстват толкова силно желание за конкуренция, защото те така или иначе са над средното ниво. Още повече - понякога това желание за конкуренция е потиснато от посредствените деца, които се страхуват от (или просто не разбират) интелекта на своите по-даровити съученици. Докато съм била ученичка, съм била свидетел на някакви фрапантни ситуации, в които изключително талантливи и умни деца се "снижават" на нивото на другите, само за да могат да се социализират по-лесно и да бъдат харесвани....
Наскоро попаднах на една статия, в която се разказваше как една жена е на 30 и нещо години и е правила секс само с един човек. Както можете да се досетите, статията беше много коментирана - но аз лично бях изненадана от това, че мнозинството от коментарите бяха ехидни и подигравателни и ОБВИНЯВАХА жената, че е монахиня и света вода ненапита.
Седях и си мислех - и по едно време ми стана много тъжно за всички тези хора, които са възпитани да вярват всички тези неща. Ако направим любимата на някои съпоставка с времето отпреди 20-30 години, тогава вероятно никой нямаше да се впечатли от изповедта на тази дама, защото тя щеше да бъде нормата - а обект на порицание щяха да бъдат всички онези, които тайно й се присмиват. Как се завъртяха нещата няма да питам и отговарям, защото това е една много дълга (и вече обсъждана от немалко хора) тема.
И какво се получава в крайна сметка? Простаците се присмиват на интелигентните хора, а неморалните хора се присмиват на моралните, като цялото това пасивно презрение е придружено от неприкрито чувство за превъзходство.
В такава среда един морален и умен човек може да вирее единствено ако е силен. Но за съжаление, тази сила често е недостижима. И затова простаците са повече. И ще стават повече. Само чакайте така.
***
ПП. Искам да се презастраховам за това, че в текста има много генерализации. Той се базира предимно на личния ми опит (като човек, израснал и учил в малко градче) и не претендира да е общовалиден 
Нали знаете кога лудите ще бъдат считани за нормални - когато станат с един повече и се обръща палачинката.
интересно заглавие....... -------- повече са , защото 95 е повече от 5 ------------------ защото ако съберем на едно място 100 произволно избрани БГ-йци и им кажем да се групират - 95 от тях ще намерят поне две причини за да се харесват и ще се сприятелят -------------- за останалите 5 важи култовата фраза на Чърчил: " ние нямаме приятели - имаме интереси" --------------- навсякъде има простаци - но къде са най-много - това е въпроса ;) отговора го дава крайното класиране - последният е най-.........талантлив всяка прилика с държави и континенти не е случайна
Прави впечатление масовото бъркане на понятия. Прост човек не е равносилно на простак. Познавам много интелигентни и начетени хора, които са откровени простаци. Познавам и природно интелигентни хора, които са прости. Прост човек е лесно да бъдеш, достатъчно е да не растеш в нормално семейство, да не се образоваш и да бъдеш асоциален. Да си простак, за това се изискват усилия, това си е направо изкуство.
Ако се абстрахираме от крещящите харктеристики на властимащите и държавните служители, които, тъй като са най-видими, на пръв поглед се създава впечатление, че са преобладаващи, всъщност, слава богу много сериозни фирми вплътняват човешките си ресурси с изключително качествени млади хора. Отмира псевдо култа към големите мускули, ниските чела и дебелите вратове, обрамчени с кило злато. Твърде информирани са младите вече, а не както преди 15-18 години. Много добре знаят какво искат и как да успеят да го постигнат. Това ми дава много сериозни надежди, че всичко ще дойде на мястото си. "Детските болести" отшумяват вече.
Тоя пример беше даден да илюстрира подмяната на ценностите в някакъв период от време, струва ми се.
Аз само едно не мога да разбера...на един "готин" човек не му е позволено да бъде интелигентен ли? Не знам. Има неща от статията, с които съм съгласна , но и такива ,с които не мога да се съглася. И аз съм завършила основно и средно образование в по-малък град , бях в "зубърския клас" , но никога не съм била асоциална , "зубър" и отхвърлена Напротив , винаги съм била в 'готината компания" , и не е като да съм някакъв идиот За висше образование записах и завърших доста трудна специалност , за която само да си "готин" не стига , трябва и акъл Мисълта ми е , че не може така крайно да се разделят хората на "зубъри" и "готини". Пък и както авторката е казала , всеки сам си избира средата, на някои им харесва при простаците , на други не , въпрос на избор и възприятие, не толкова на разделение.
„Турбо-фолкът е диагноза - тук, на Балканите. Тоест, диагноза на крупния капитал. Крупният капитал, посредством влиянието на медиите, има интерес народът да оглупява, да работи за малко пари и да не създава проблеми. А идеалният жанр в музиката, който да поддържа хората глупави, е турбо-фолкът", разсъждава Рабмо пред БНР. „Аз измислих турбо-фолка, но той щеше да си съществува и без мен. Аз само го предугадих, показах грозното му лице и му дадох име. Напразно обаче, защото селяците не разбират иронията". Това е цитат от статията за Рамбо Амадеус. Друго няма какво да се добави....
И твърде графично е представена ситуацията - черно и бяло. А живота е пъстър.
Момичето, което е написала статията просто е казало нещо, което всеки интелигентен човек знае. Хубаво е, че и тя го е разбрала. Въпросът, който тепърва ще си задава е ЗАЩО ПОСРЕДСТВЕНИТЕ И ГЛУПОВАТИТЕ, РЕШАВАТ ЖИВОТА НА УМНИТЕ? Особено тук, в България.
Имам чувството, че авторката ни е подготвила два текста, но нещо се е объркало в WORD-a..... кво беше това за зубърите и откъде се появи оная с единия партньор? Но за да излеземе от положението - ДА, да е имала една жена само един партньор е тъпо!....Сигурно още от училище е била зубърка
Аз мисля, че авторката бърка диагнозата аутизъм със качеството на личността наречено интелигентност. Някак си не е естественно интелигентността да не е обвързана с комуникативността ,интерактивността и любопитството от всякакъв вид, даже и сексуален .
Еееех, колко си права, авторке! За съжаление!
Писаното е ОК . . . Човек се впечатлява или е засегнат от елементи на действителността и си излива, както може, споделянето Обаче . . . "Простотията е държавна политика,но не само у нас а навсякъде по света. Простите хора се управляват по-лесно.Факт." не е точно така, Зашев Фактите са други. По-лесно се управлява система от прогнозируеми, логични и последователни елементи но, разбира се, е необходимо управляващия субект да притежава същите качества, плюс добронамереност и съответни умения за практическото им приложения . . . ако ме разбираш ))
Двете групи си взаимодействат по-гладко, макар че на умните деца обикновено се гледа като адски "забити" и не-социални. (Което е нормално - как ще се социализираш с простаци, ако не си един от тях? ----------------------------- Авторката бърка леко понятията - простак-културен, умен-глупав и интелигентен не взаимоизключващи се понятия... И аз самия обаче не бих се сетил как да го опиша така че да не породи някакво противоречие. Но едно е прекалено вярно - "как ще се социализираш с простаци, ако не си един от тях"? Защото в училище ти имаш около себе си главно такива, почти всичките дето водят "активен социален живот" спадат към тази група, и са агресивно/подигравателно настроени към "умно/интелигентно/задръстено/зъбърски" настроените хора... За съжаление обаче не виждам начини това да бъде разрешено, нито чрез разни разделяния на класове нито по друг начин. "свестните" хора обикновено са "скучни" за околните, включително и за много от другите "свестни" В тази история за съжаление няма добри и лоши, всеки е със собствените си грешки, и всеки може да се окаже от всяка страна на барикадата в дадена ситуация - и на гада дето се подиграва (незаслужено) на някой "свестен", или на нормалния готин/добър/интелигентен човек, на когото стадото тъпаци и простаци трови живота...
Аз бях точно в такъв клас - само "зубъри" - 2 момичета на 24 момчета. Конкуренцията беше налудничава наистина, надпревара, в която няма почивка, но далеч не в рамките на оценки и училище - последното беше по-скоро фон като се изключи физика, математика и малко химия може би. Дори след толкова години като се срещнем сме в конкуренция, казват били сме един от най-силните класове за всички времена, може би е вярно може би не ... Знам само, че откакто забелязах идеята, че над някакво ниво на интелигентност, ако човека (съществото) е и нахранено с информация и опит, за да я употребява тая интелигентност, социалните взаимодействия просто не са това, което някак си приемате за даденост. Готините просто нямат значение, човек на някаква доста ранна възраст, някъде по време на средното образование в такава себеподобна компания постепено осъзнава, че е различен и толкоз и спира да се опитва да бъде част от "готините". Асоциалността е много важен елемент - извинете ме за лафа, но всъщност е така, "обикновените" хора много рано влизат в един такъв режим, при който общуването с другите е начин да се чувстват добре, по-сигурни и съответно и по-малко да мислят и да пробват, започват да се надяват на другите, на връзите и статуса си и прочие. Това важи и за повечето "зубъри" останали извън такива специални сборища като това, в което аз попаднах, но те обикновено остават парии. За 20-тина години развитие в посока различна от обществото на нормалните хора аз вече не съм сигурен, че душевно и емоционално мога да бъда класифициран като човек. Аз поне го казвам и рано се научих да не се притеснявам от себе си, но повечето подобни на мен не го казват, а и доста от тях се чувстват потиснати и до днес от изолацията. Когато говориш такива неща, много хора се плашат, представят си асоциалното като някаква пътека към някакво зло, е прави са - определено съм на мнение, че вместо човек да води празни разговори и да прекарва всяка вечер на маса, може да се развива в някоя посока, за която времето иначе не стига, злото е че считам, че хората трябва да мислят и да се учат да поставят разума си извън клетката на чувства и емоции, като изпозват последните само като средство, но не и като себеопределение и еталон за "Аз-а" си или още по-зле еталон за "хуманност". Малко е нечовешко, за морал пък въобще не можем да говорим, но такова е положението - не може хем да си умен хем да се държиш като кучето на Павлов, а извинете ме но моралът е точно това - социален механизъм за градене на условни рефлекси - недостойно е да се подчинява човек на такова нещо, да не говорим за взаимодействия в компании и групи, където вместо разсъждение се търси статут ... Така че авторке, мерси за хубавата тема, но нещата са доста по-сериозни. Аз съм имал късмета да живея в ситуация, в която да не се чувствам просто понасян, но долна категория - за каквото намекваш ти. Посоката, в която води това, обаче е различна от това, което ти си представяш. Отново извинение за грубата истина, но от моя балкон човешкото общество е едва едва мутирало маймунско стадо и най-често пречи на развитието на интелигентните хора, само ония от тях, които подходящо разпределят усилията си между хилядите неща, които ги интересуват и положат достатъчно усилия за изучаване на средата, в която присъстват (но не са истинска част от нея) имат шанса да създадат за себе си силна позиция и да се развиват въпреки натиска на обществото. Развитието обаче няма нищо общо с морал и ценности, за каквито намекваш, по скоро ми се струва, че ти си се социализирала добре и дори нямаш представа колко асоциален става човек ако се посвети на акъла си. Не познавам човек от себеподобните ми, който да не иска да учи другите - такива сме зли ;), но пък и не познавам някого, който да е успял да намери начин да пробие бронята от инертност на обикновените хора, за които нещата седят наопаки - акъла е средство за цели в обществото. И това заради, което казах всичко туй е, че формалните методи за постигане на уж добро е най-вероятно да унищожат и малкото умни хора, които намират пътя си в джунглата, а и да не стане чак така - разделението ще породи противопоставяне, което и без това зрее на хоризонта. За съжаление ние вървим към критична точка, все още е далеч, все още има шанс да не се случи, но цикълът на социалност и свободност на расата ни е върху фона на все по-голяма зависимост от технология и наука - сещайте се какво ще стане, когато оцеляването на безбройните "готини" хора започне да не е възможно да се купи само със социално преразпределяне на статус, а се наложи да се внася рядка стока отвън - днес изглежда като фантастика, но не забравяйте хора като мен знаят колко страшна пропаст разделя едните от другите, а от другата страна това няма как да се види.