„Българските ученици трудно анализират текстове, не се справят при разчитането на графики и четат най-вече списания. Това са основните изводи от представеното международно изследване PISA на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (OECD)."
Как ви подейства тази новина? Българските ученици можели да четат, е, някои не съвсем гладко, но на мнозинството им било изключетелно трудно до разбират и да анализират прочетеното.
Ще рече - българските ученици не могат да мислят. Някак естествено. И по наследство. Те са чеда на поколението, възпитано в най-добрите социалистически традиции: „Чети и възпроизвеждай!" Творенето е опасно. Мисленето също. Различността е нежелана!
Как е разпределен разумът?
Един брадат виц твърди, че разумът е най-справедливо разпределеният ресурс на Земята - никой не се оплаква, че му е малко. Въпреки това, сферите, в които час по час се извива вой, че липсват нови и добри идеи са... реално всички сфери на човешкия живот. От политиката и икономиката до личните отношения и изкуството.
Но е видимо, че новите идеи в образованието са най-кът. Което затваря кръга. Перфектен параграф 22. Образователната система не толерира мисленето. Мисленето зацикля и не прави нищо за образователната системата.
Я, колко е интересен този свят!
Забелязали ли сте, че любопитството е естествено присъщо на малките човечета. Още едва прогледнали, те жадно поглъщат света. Опознават го както сварят - с очи, уши, нос, ръце, уста...( за ужас на майките си).
Забелязали ли сте, че това естествено любопитство при малцина се запазва за цял живот. Някъде към прогимназията, образователната система успява да го унищожи в по-голямата част от питомците си.
Въпросната система прави така, щото тотално да погуби този естествено присъщ стремеж към знания. Класните стаи са пълни с дълбоки въздишки, а главите на учителите - с ядове. „Не щат, бе! Не щат да учат и това е!"
Ами, как и да щат?!
Като цяло системата е ориентирана към възпроизвеждане, не към търсене на знания. Не стига и това, че учебниците са скучни и лошо написани. Не стига и остаряла форма за оценяване, ами нашенската образователна система е заспала през 50-те и още сънува, че още може да си позволи да принуждава, не да мотивира.
Да знаеш е забавно!
Ако мислите, че ваш родителски дълг е да ограничите пораженията на родното образование, като седнете да пишете домашни заедно с тях, като им обясните как трябва да положат усилия, защото са длъжни, защото това ще им отвори врати, защото ще им даде добър старт - грешите.
Ако смятате, че трябва да наказвате за несвършена работа - още повече грешите. Най-много да си докарате луди пуберски бунтове вкъщи.
Може би не по-лесно, но по-градивно е да научим децата да мислят. Да са любопитни. Да усетят вкусът към откриването на нови факти, знания, мисли, тези.
Да се научат, че измислянето на нови тези, изобретения, идие е ценност. Това е градивно - другото е принуда. А свободолюбието и стремежът да се изплъзне от принудата е друга характерна човешка черта.
Но докато нищо не учи така добре, както любопитството, големият грях на българската образователна система е, че го погубва.
Искам да стисна ръката на автора, написала горния текст. Браво. Просто няма какво да добавя.
и аз стискам рука на автора.НО задавам и 2 въпроса. аз, ще (тъй като още нямам дете) си възпитам детето в любознателност/любопитство и т..н.. ТОГАВА ЗА КАКВО МУ е такова училище?от къв зор го реформирахте това образование след като аз като родител трябва сам да си науча собственото дете??
Авторката: "Забелязали ли сте, че любопитството е естествено присъщо на малките човечета." Съобщително изречение. Аз: "Забелязали ли сте, че любопитството е естествено присъщо на малките човечета?" Въпросително изречение. А авторката знае ли разликата между съобщителните и въпросителните изречения? Ако не я знае --> ввв.гугъл.ком --> въвежда "съобщително изречение" (без кавичките) --> вторият по ред резултат гласи: "Съобщителни изречения- 2 клас". След като си изяснихме, че авторката не е способна да прилага знания, придобивани във втори клас, да продължим нататък. Авторката знае ли, че преди да създаде кубизма, Пикасо е усвоил ДО СЪВЪРШЕНСТВО класическите техники и похвати на рисуване? Ако разбира от иносказания, може би ще види във въпроса ми възпроизвеждането като база и новаторството - като надстройка. Оттам бързо ще стигне до извода, че без база няма надстройка или ако има, то резултатът е нещо, наречено "колос на глинени крака". После би се досетила, че е доста пресилено да отрича тотално възпроизвеждането и да възхвалява "мисленето" и "знаенето". Може би ще забележи, че в писанието по-горе не се вижда разликата между това да знаеш с кого се е шибала вчера някоя певачка и да знаеш как се развиват редове на Фибоначи. За любопитството англичаните са казали, че е убило котката. А в омразната на авторката, както изглежда, България пък има един лаф - "на две магарета сено не може да раздели". Мъдрост, която понасмърдява на чесън може би, но е сто процента вярна, валидна и приложима за претенциозните колоси на глинени крака, които пренаселиха света.
Общи приказки, никой не може да те "научи да мислиш". Работата на училището е да дава знания, вече как ще ги употребяваш си е твоя работа. Да не говорим, че по същество способността да мислиш не може да бъде оценявана, от където и ще се наложи някаква вероятно кардинална представа за самата същност на процеса обучение. Когато едно изречиние започва с "Аз мисля че..." то учителят може единствено да е съгласен или несъгласен с теб, в никакъв случай не може да ти пише оценки. Оценки се пишат само върху познаване на принципи и фактология, а това си е пак същото каквото е и сега.
Нещо не схванах идеята, за коя част на образованието иде реч. Преди доста години, един преподавател ни разви следната теория: 1. Началното и средното образование, развиват шаблонното мислене. Ще дам пример с математиката - теоремите се дават изведени, и дори на кандидатстудентския изпит можеш да ги ползваш от справочник (поне по мое време беше така). С други думи, имаш условието, избираш и налагаш шаблона и намираш резултата. Това образование е достатъчно за професии където не се иска мислене (работа на машина, търговията, попълване на формализовани документи). 2. Висшето образование развива конструктивното мислене. Пак с математиката пример - на изпита помниш условието на теоремата и крайния резултат. И я извеждаш (имаше теореми, на 2 дъски и половина се извеждаха, абсурд е да ги научиш наизуст). Професионалната реализация на тези кадри, беше да открият пътя/начина от наличните условия и ресурси, да се достигне желания краен резултат. 3. Научнито-образователните степени се присъждаха на хора с развито творческо мислене. За да защитиш дисертацията, се изискваше да има в нея определен процент научен принос, т.е. да си открил/доразвил настоящото ниво на конкретната наука с нещо ново. Отделно да имаш и определен брой публикации, в които пак се искаше да има научен принос. Такава я помня образователната система и работеше. Нещо не ми се връзва творческо мислене на дете. То няма базата данни в главата си за да твори. Може да мечтае (това идваше от книгите които четяхме), но това е друго и не се учи в училище. Колкото до това дали човек му се учи или не, според мен си е изцяло задължение на домашното възпитание. На времето, родителите ни работеха до 17:00 и прекарваха повече време с нас от сегашните. И си говорехме, нямаше мама залепнала пред компа, тате пред евроспорта. Точно родителите ни създаваха мирогледа и ценностната система, които формираха и мечтите ни. И нямаше алтернатива за личното ни развитие, ако не учиш. Сега има, ще излъжеш, ще откраднеш, ще станеш поп-фолк кифла (за момичетата) и пак ще си по-добре от учещите. Не ни е виновна образователната система и учебниците. Сигурно 99% от нещата които знам и мога да правя не съм ги научил в училище.
"Те са чеда на поколението, възпитано в най-добрите социалистически традиции" Абе по-скоро са му внуци вече. Днес не са само те, но утре родители ще бъдат точно тези, които са се формирали като личности по времето на прехода - далеч по-свободомислещи и още по-тъпи...
Така е, но с една важна забележка - проблемът не е в българската образователна система. Българската система е клон на една по-голяма, програмата за затъпяване на масите се диктува от друго място.
Проблемът наистина не е в системата. Като такава, тя е изградена достатъчно добре (място за подобрение, разбира се, винаги има) - заложени са необходимите механизми за контрол, за наказания, както и за поощрения на талантливите ученици. Проблемът е в това, че голяма част от учениците (особено в горните класове в средното образование) не са заинтересовани и крайният резултат може да се опише с две изречения: - българските ученици са неграмотни; - българските ученици са много талантливи. Може да прозвучи абсурдно, но и двете твърдения са верни. Децата са талантливи, но има огромна разлика в ценностите на поколенията и част от учителите просто не знаят как да работят с тези деца. Учениците имат желание за работа, което много често се убива в училище. По въпроса за самостоятелното мислене и трупането на знания - двете неща не си противоречат. Учениците трябва да натрупат определени знания, но трябва да ги използват с мисъл, а не просто да повтарят научения урок. Задачата на училището, особено в 10, 11 и 12 клас, е да стимулира учениците да артикулират мнение на базата на фактите, с които разполагат. С други думи, да мислят самостоятелно, като се позовават на конкретни знания. А това определено не се получава. И няма и да се получи, докато държим те да си повтарят уроците дума по дума както са написани в учебника - било на изпитване в училище, било на кандидат-студентски изпит.
Иначе не съм съгласен че да мислиш, не можело да се научи в училище. Точно това е проблема, че има вид на мислене, който може да се усвои от всеки - критично мислене, рационализъм и основни принципи за анализ на факти. НЯМА, повтарям - НЯМА, оправдание защо да не се учи и да не може да се научи това. Тук няма нищо общо с шаблонни и нешаблонни задачи, а има общо как човек подхожда към проблем. Задавайки си въпроси и преглеждайки всички факти или не. Не говоря за математически задачи, говоря за подход към светът. Този умствен факултет е достъпен за малки деца, така че аргумента че има непреодолимо интелектуално ниво за възрастни е просто невалиден. Какво мисли Нийл Деграс Тайсън за образованието и разни други неща свързани с темата : http://www.youtube.com/watch?v=BBnbkWtNcBo
Към (11) ot4eto | 10.12.2010 18:49 Явно имаме разминаване в понятията "обучение" и "възпитание". За мен училището (до 12 клас) е длъжно да предостави минималния обем знания, необходим на младия човек, да добие представа за различните области на човешкото познание. Мисленето от своя страна се възпитава и тук е ролята на родителите. За него е необходим индивидуален подход, който не виждам как може да се практикува в училището. Нещо целия дебат по темата (не само тук) ми прилича, на опит за прехвърляне на отговорноста за възпитанието от семейството към училището. Спомних си как една много мила, себераздаваща се госпожа от детската градина на сина ми, беше избухнала веднъж. Едно доста заможно ромско семейство беше и направило скандал, че не учила отрочето им да говори на български (бяха го дали 4 годишно на градина без да знае и дума). Думите и бяха : "Те до 4 годишно не го научили, а искат аз за две седмици да го науча".
Възпитанието наистина е основна отговорност на семейството, но "преподаването на основни знания" не е достатъчно за училището, особено след една определена възраст. Децата вече имат достъп до всякакъв тип информация благодарение на интернет пространството и след една определена възраст (15-16г.) методът "трябва да учиш това, защото така пише в учебника" просто не работи. В 11 и 12 клас учениците просто не обръщат внимание на нещата, които не са им интересни. В същото време знаят как да изкарат необходимите си оценки, за което в повечето случаи не е необходимо да учиш непрекъснато. И крайният резултат е следният: учениците си научават уроците, когато знаят, че ще ги изпитат, получават добрите оценки, а в края на година нямат почти никакъв спомен от това, което са учили. И причината е много проста - те просто не са ангажирани в учебния процес (както казва и авторката). Но пак казвам - проблемът не е в системата. Отдавна са разработени различни методики на преподаване, чрез които може да се ангажира вниманието на учениците. Въпросът е, че не се използват - все още има доста учители (а и родители) с мисленето на старото поколение, че единственият начин да се научи нещо е да се зазубри наизуст.
Rowan, разбирам те и съм съгласен. Това е така, както казваш. Относно училището, това което липсва и което аз бих добавил, са въпросните инструменти за критично мислене. Не говоря за задълбочено аналитично мислене, а за проста епистемология на науката - научен метод и умението да се задават въпроси. Това може да се преподава в училище от 9ти клас включително натам. Така че, нямах предвид формирането на светоглед. Даже съм убеден че ако се въведе такъв подход, той ще противоречи на някой родителски опити за вменяване на истини и знае ли човек, може и да изведе някое дете от зомбирането на клишетата.
Ако човек е любознателен, то тези 8 години в училище или общо 12 години до пълнолетие /плюс гимназия или технекум/ ще са за него просто някакви си 12 години от живота му. Същите както и следващети 12 години докато стане на 30. Същите както и последващите до 42. Нищо по-особено. Само за глупаците училището/гимназията/университета са фактори определящи светоглада
Борис, биолозите, невролозите и психолозите няма да се съгласят с теб.
тяхно си право