Естакада за "пример"

Естакадата при кръстовището на Семинарията в София вече е бърза писта - идеална асфалтова права за автомобилите, която направо задръства гледката. Ако не минаваш отгоре, работата е друга. При завоите те спира светофар, пешеходците се затрудняват с бавното пресичане и с тесните тротоари, където стърчат дървета и табели за спирки на градския транспорт, а колоездачите се чудят къде да се дянат, тъй като няма велоалеи.

Едни са доволни, други - не, макар че изпълнителите от „Главболгарстрой" имат още дреболии за довършване по финалните чертежи. В това число и нов трамвай, който си търси проектант и строител с обществена поръчка.

След две години на напрегнати обществени обсъждания, граждански отпор, протести, три преправяния на проекта и експресно леене на бетон и асфалт, скоростният мост при Семинарията изникна пред входа на кв. „Лозенец" като символ на начина, по който Столична община развива инфраструктурата.

Главният архитект на София Петър Диков повтаря, че новите пътища не решават проблемите с трафика, „защото автомобилите са като водата - промъкват се навсякъде", но този строеж бе представен като абсолютно необходим, заедно с реконструкцията на кръговото при Телевизионната кула. Целта е да се осигури транзитно трасе между две от основните артерии в столицата - бул. „Цариградско шосе" и бул. „Черни връх".

По-малка тапа

Отначало местните граждани твърдяха, че проблемът със задръстването е в другата посока - по бул. „Симеоновско шосе" и ул. „Стоян Михайловски". Никой не ги чу тогава, макар сега да има вълна от коментари в социалните мрежи, че тапата си остава, макар в по-малка степен.

Това признават и двама мъже, работещи в близост до кръстовището - за завоите се чака, но като цяло трафикът върви по-добре. Е, не е точно за две минути, както изчисли кметът Йорданка Фандъкова. Изобщо не е ясно колко ще чакат пътуващите към бул. „Черни връх" след Семинарията.

„През септември тази естакада ще образува огромна тапа на „Кошарите". Първо трябваше да се направят кръстовищата при кортове „Малееви" и зад болница „Токуда". Или поне да се изграждат едновременно с това кръстовище, защото иначе няма смисъл", казва роденият в района Илиян Петров, който следи събитията под лупа от самото им начало.

Всичко тръгва още от Общия устройствен план, където е заложена естакада в жк. „Лозенец" към жк. „Хладилника", и 2008-ма година, когато Столична община обявява обществена поръчка за общо 4 кръстовища. Следва договор за заем от Европейската банка за възстановяване и развитие, който най-малкото е обвързан със срокове.

В началото бе гората

Проектът за естакада привлече общественото внимание по дежурния въпрос за изсичането на дървета, при това в най-чистата част на „белия дроб" на София - Борисовата градина. Първоначално плановете бяха, заедно с естакадата, да се прокара скоростно трасе до жк. „Хладилника" по диагонал от кръстовището при Семинарията през Ловния парк и покрай София Ленд.

Градската управа бързо се отказа от тази идея, след като кметът Фандъкова оттегли проекта за преработване - и също се впечатли от бързината на общинските съветници, докато 30-тина души протестираха под прозорците й.

Прие се да се построи подлез, който да отвежда живеещите от „Лозенец" в Борисовата градина при завоя, където започва бул. „Никола Вапцаров" - има го, но в максимално пестелив вид - стълби, без плавен паклон за тези, които се движат на колела. За майки и велосипедисти има асансьор, така да се надяваме всички да се вместят и да работи по всяко време.

И така, за да се стигне до кръстовището на ул. "Сребърна" и бул. "Черни връх", ще се използва съществуващото четирилентово трасе, което минава зад болница "Токуда" и се ползва предимно за паркиране - ул. "Атанас Дуков" - като се направи пробив през бившата железопътна линия. Този проект обаче е в бъдеще време, а и спрените пари по Оперативна програма „Регионално развитие" не вещаят нищо добро.

„Pабота на парче" - любим рефрен

В крайна сметка парчето „естакада" вече е сложено върху картата на София срещу 6 милиона лева, десетократно по-евтино от първоначалните разчети на „Главболгарстрой". Дължината й бе намалена от 2 километра на 400 метра, поради което арх. Диков призова съоръжението да се нарича „скъсен мост".

Възраженията срещу тази инфраструктурна придобивка бяха заради нещо много просто - информация. Хората питаха кое налага мост, така че бул. „П. Яворов" да заприлича на двугърба камила, как това ще се отрази на трафика и на качеството на въздуха. Докато някои се присмиваха, че еколози бранят дървета с тела, арх. Петър Диков опитваше да тушира напрежението сред местните със серия срещи и обещания.

Разбра се само, че подземното преминаване е невъзможно заради подземен топлопровод, кръговото и трамваят си противоречат, гледката към парка ще се скрие, но шумът ще се изолира чрез специална стена, каквато има по бул. „Брюксел".

„Чува се дори от задната страна на кооперацията. Колите профучават все едно излитат. Като летище е", оплаква се жена, която живее на „първа линия" на бул. „П. Яворов". Общината не успя да отговори задоволително на въпросите на хората, така че съвсем очаквано започнаха да валят обяснения - имотни интереси, разкъсване на парка, потрошаване на едни пари ...

Общината трябва да си научи урока - когато гражданите не й вярват, никога няма да са доволни от това, което прави. Естакадата при Семинария е просто неин образ и подобие.