Поверието за сиамските близнаци гласи, че когато ги разделят, единият умира, жертва се за живота на другия. Същото може да се случи и с държавите, особено ако се намират на Балканите, и с техните народи, напъхани в общо тяло, без самостоятелност и самоличност. Трагично е и не е, защото всеки край е начало.
Метафората за скрепената плът изгражда последния роман „Резервен живот" на македонската писателка и преводач Лидия Димковска, носител на Европейската награда за литература за 2013 г. Ако мислите, че близнаците са „прототипи" на Скопие и София, не е така. Това е личен и различен прочит на последните 30 години по разкази и всекидневни спомени, обобщени с перото на позитивен автор.
„Почувствах се предизвикана да разкажа историята на две сиамски близначки от Македония - Сребра и Злата, от 80-те години до първото десетилетие на 21 век - време, в което се случиха много промени - и в Македония, и в Европа, и в света", казва Димковска. Тя пише в по-широк контекст за братоубийствените войни в предсмъртните гърчове на Югославия, чийто мрачни сенки и днес държат народите на полуострова разделени.
„Това е последица от комунизма, в който живеехме, когато мнозина хора бяха неприятели, без да знаят. Недоверието почувствах лично, когато живеех в Румъния, то е много характерно за Балканите и е в основата на всички конфликти. Тук хората са много близки едни до други, но същевременно са много отчуждени - и все повече се отчуждават", казва писателката, която от години живее в Словения.
В разделянето тя вижда и шанс за промяна, за ново начало - същото, което сега родината й иска да преживее с уличните протести срещу правителството на Никола Груевски, невиждани по мащаб досега в историята на Македония.
Тя посвещава книгата на „изгубеното поколение", към което принадлежи - родените преди 30 - 40 години нейни съграждани, които видяха два режима. Два, защото сегашната власт в Македония е еднолична, а Димковска - един от изявените критици на Груевски.
Писателката описва управлението му като авторитарно, подтискащо и изменящо идентичността на македонците. От славяни те станаха по-древни от гърците, цялата несвойствена политика на антиквизация, прокарвана от Груевски, но непозната на поколението на Лидия Димковска, която превърна Скопие в „смешен детски град" и „трагикомедия", а институциите и медиите - в слуги на премиера.
„Хората не бяха по собствено желание на митинга на ВМРО-ДПМНЕ, бяха там от страх. Македонските медиите писаха за лекари и медицински сестри, които изоставили жена с току-що оперирано дете в болница, за да отидат на протеста в защита на Груевски - ето докъде може да стигне лудостта на една власт, която иска на всяка цена да се задържи", разказва тя.
Съпротивата тръгна от младите хора - ученици и студенти, които поставят съвсем нормални искания - демократични институции, свободата на словото и медиите, справедливост, честно управление.
„Най-голямата победа на политическата криза е, че събра хора от различен етнически произход. Хората се сплотиха - и албанците, и македонците, и турците, и ромите - всички заедно ходят на протестите по своя воля и желание, и вече не допускат делба на етническа основа. Ако има нещо радващо в събитията, то е именно това", казва Димковска, докато раздава автографи в НДК, в последния си ден преди да се завърне за кратко в Скопие.
Според нея литературните връзки между двете държави са на високо ниво
Премиерата на „Резервен живот" пред българска публика се състоя при засилен интерес в рамките на Базара на книгата и бе един от гвоздеите в програмата. Това е едва второ посещение на Лидия Димковска в България, а самата тя е изненадана от присъствието на толкова читатели, проявяващи любопитство към съвременната литература в Македония.
„Културата е единственият безболезнен начин да се възстановят загубените връзки, без никакви негативни посредници. Историята и политиката винаги са разделяли народите, това е доказано, а България и Македония много дълго време се занимават само с това", обобщава Димковска.
Тя цитира Георги Господинов, Теодора Димова и Алек Попов като автори, които би препоръчала на своите сънародници. „Все повече ни интересуват българските филми, книги, музика, какво се случва в България", твърди Димковска, като изтъква и македонските автори, известни на българските читатели - Гоце Смилевски („Сестрата на Зигмунд Фройд"), стиховете на Никола Маджиров, Марта Марковска и др.
Според нея в литературата има повече знание, отколкото в който и да е учебни по история. Македонските медии определиха труда й като закъсняла, но изчерпателна „книга за прехода" и „роман на нашето детство", неслучайно там предстои трети тираж.
Въпреки че от години не живее в родното Скопие, Димковска защитава последователна позиция за случващото се там и излъчва ясно послание към тези, които днес мерят шпаги и идеологии - силата е в бъдещето, дори когато началната му точка е болезнена и кървава. Да се издигнеш, след като си паднал.
Иначе казано - резервен живот, в който няма раздяла без жертви.
