Малкият пикльо

В сърцето на Европейския съюз, където се помещават основните европейски институции, има едно малко момченце, което крепи туризма. Не на ЕС, а на Брюксел - Манекен Пис. Той представлява миниатюрна (наистина миниатюрна) бронзова статуя на момченце, което пикае във фонтана пред себе си. Това момченце често осъмва с дрехи заради някое събитие или паметна дата, това момченце украсява реклами и магнити, това момченце препикава сградата на кметството в града на изображения от сувенири, превръща се в тирбушон (сами се сетете как изглежда този тирбушон).

Интересна подробност е, че сградата на въпросното кметство е включена в списъка на ЮНЕСКО за световно културно наследство и е строена през 15-ти век, като е приемана и за една от най-красивите сгради в Брюксел. Въпреки това тя не може да се мери по популярност с пикаещия мъник, който стои кротко на ъгъла между две малки улици в центъра на Брюксел.

Освен пикаещото момче, има и пикаещо момиченце, известно като Jeanneke pis. От края на 90-те години на друг ъгъл между две улички в центъра на града се подвизава и куче, което препикава стълб на тротоара. За разлика от „господарите си", то не е фонтан, а просто бронзова статуя, която развеселява минувачите.

Това кратко въведение всъщност, обратно на очакванията, отвежда към България.

В Брюксел едно пикаещо човече е достатъчно да накара целия свят да извади фотоапаратите и селфи стиковете пред фонтан.

В България през няколко месеца се появява проект за реконструиране на нещо - за правене на паркове там, където ги няма, вместо за поддържането на тези, които ги има, за махане и слагане на павета, за местене или съхраняване на един-два паметника, като явно най-важният е този на този на Съветската армия, защото предимно той се оказва във фокуса на вниманието.

Докато дори автобусът от летище Шарлероа към Брюсел се рекламира с Манекен Пис (виж снимките), то в България поради „липса" на друго интересно, туристическите реклами често включват несъществуващи обекти или елементи от чуждестранен пейзаж.

Преди дни се оказа, че рекламата на България за лов и риболов включва гризли, сьомга и американски елен (които е по-вероятно да бъдат видени в зоопарка, да не говорим за незаконния лов). По-рано се разбра, че видеото, което рекламира страната в чужбина като туристическа дестинация, съдържа кадри с АТВ по пясъчни дюни. А те и без това всяко лято са заливани с бетон или заглаждани за удобство. Да не говорим, че дори в иновативното новогодишно слово на президента, фонът ни пренесе в Колорадо, въпреки че в страната има достатъчно високи сини планини.

В такава атмосфера София обсъжда пореден ремонт, в който се заговаря за виенски колела и други нелепости в Борисовата градина, която по-скоро има нужда от осветление, охрана и поддръжка. Искам да си представя кой и как би стопанисвал виенското колело, когато не половината парк е обществена тоалетна и дом за бездомници, а осветлението беше подновено едва след убийство.

В Брюксел има много имигранти, много повече, отколкото в София.

По улиците не е съвсем чисто - също както в София. Брюксел си има метро със станции значително по-грозни от тези в София. Парковете се поддържат редовно. Хората се усмихват.

Брюксел си има пикаещи статуи - дори и куче, от което никой не се възмущава, а напротив - хората се забавляват, когато минат оттам. (Нещо, което в България не може да се случи без обществен дебат, който да докаже колко е глупаво кучето и колко е обидно за въображаемия български събрат на Манекен Пис.) Нито някой в Белгия се възмущава от това, че пикаещото момченце създава образа на столицата пред света - дори напротив, поддържат го доста успешно.

Тук една фигура в метростанцията на летището предизвика по-бурен обществен дебат от това, че един от двата терминала няма връзка нито с другия, нито с метрото.

В Брюксел си имат Манекен Пис, в София има много фонтани, но най-известният от тях е злощастното недоразумение на Витошка, което за двугодишното си съществуване успя да се развали повече пъти, отколкото беше преобличан Манекен Пис.

София не е света, нито Брюксел е, но пък е ярък пример за това, че едно пикаещо момченце е достатъчно, за да се превърне в притегателен център за туристи. И всичко това заради обществената нагласа и оценката на паметника като забележителност.