Наличието на 27.5% двойки по математика и 15% двойки по български език и литература на националното външно оценяване на седмокласниците говори само едно - нещата вървят в правилна посока. За съжаление, нещата се случват бавно.
Ако всичко беше наред, двойките щяха да бъдат повече.
Слабите оценки се увеличават през последните три години, балът пада - това е факт. Сълзливите майки и ядосаните бащи, които са сигурни, че са отгледали генийче, свързват понижените оценки с някакво мистично повишаване на нивото на трудност на задачите по математика в допълнителния модул, примерно. Разбира се, това не е така.
Още по-далеч от истината е, че падащият бал бил резултат от демографския скок на ромското население. Демек - умните българчета били станали много малко, а глупавите ромчета са толкова много.
Най-далеч от истината, разбира се, е головодното твърдение, според което имаме цялостно изпростяване на младото поколение.
Ето няколко факта, които опровергават подобни изсмукани от пръстите твърдения и факти, които обясняват ситуацията.
Тази година на задължителното външно оценяване не се явиха близо 5000 деца. В изпитите по математика участваха 54305, а трябваше да се явят близо 59000.
На практика 10 на сто от децата са аут - това е притеснително висок процент.
Ясно е кои са те - това са две категории младежи. Първата - тези, които не са в България и въобще не им пука за някакво външно оценяване, някакви училища и т.н.
Тук има подгрупа - несъществуващи ученици, които директор-хитрец води по списък, но те не ходят реално в час. Втората, по-голяма група, са деца от малцинствата, който трайно са извън системата.
Тогава? Ако голям брой ромчета не са се явили на националното външно оценяване, няма как да твърдим, че ромчетата сваляли бала... Те просто не стигат до 7-клас, че да свалят бала. Тук има и допълнителен довод - балът е понижен и при т.нар допълнителен модул, т.е. онази част от външното оценяване, която не е задължителна и съдържа в себе си задачи и въпроси с повишена трудност.
На допълнителния модул необразовани ромчета не се явяват. Той не им е необходим, тъй като се използва само от тези, които имат желание да влязат в елитните гимназии.
С две думи, етническото обяснение на резултатите не работи.
Тезата, че задачите от тази година са били по-трудни от миналата, е толкова несъстоятелна, че не си струва въобще да се дискутира. За да може да се отсеят по-детайлно учениците, е съвсем нормално да има различни по трудност задачи и най-трудните да са в края на допълнителния модул - както става всяка година. Така стана и сега.
Ако се вгледате в стари вестникарски броеве, със сигурност ще откриете, че всяка година има една задача, която или е сгрешена, или е супер трудна и децата не я разбирали и т.н., и т.н. Всъщност, нищо ново няма.
Няма нищо ново и в нивото на подготовка на децата.
Няма и неведоми сили, които да са изтрили блестящите знания на наследниците ни.
А защо тогава така се получава?
Отговорът на този въпрос е пред очите ни. Разликата в оценките се дължи на разликите в начина, по който бяха проведени тазгодишното и миналогодишните оценявания.
Тази година имаше камери навсякъде. Във всяка една класна стая, в която се провеждаше матура, имаше камера. Миналата година имаше в 60 на сто от училищата.
Къде нямаше камери миналата година? - Нямаше в провинцията.
А къде беше висок балът миналата година? - Беше висок в Кърджали.
Какво стана в Кърджали тази година, след като бяха инсталирани камери? - Балът падна рязко.
Ок. Сложили са камери, пада възможността да се преписва и резултатите се сриват. Това - добре. Всеки знае, че един час след старта на всяка матура, училищните тоалетни се превръщат в читални.
Но защо тази година оценките в Смолян по математика са толкова високи, след като вече е имало камери - децата в Смолян са на трето място по математически успех в страната? Защо в тази област децата са на второ място в страната по литература? Нали и там е имало камери?
Тук на помощ ни идва второто нововъведение в тазгодишните матури. Министерството реши да командирова наблюдатели в областите, в които миналата година имаше странно висок успех. Примерно в Кърджалийско. Но не и в Смолян. Вероятно в Смолян ще има наблюдатели догодина.
С две думи - повишаването на контрола доведе до понижаване на оценките. При липсата на контрол оценките ще литнат до небесата. Не защото ще се появят малолетни генийчета, а защото образователната система по места допуска това.
Допуска учители да решават тестовете между 8 и 9 ч. сутринта и да разпространяват отговорите светкавично. Допуска отговорите да се леят по радиоуредбата. Допуска нещо, което не се случва в София, но е практика в малките населени места - децата да полагат изпит в своите училища, пред своите учители.
Факт е, че този процес вече не може да се контролира по естествен път.
На практика, инспекторатите в сферата на образованието са дублирани по места, но това не помага да се поддържа контролът. Напротив, той е тотално изпуснат. За да се проведат матурите, се харчат около 4.5 млн. лв. всяка година, като за целта само 1200 души проверяват "трудовете" на 150 000 ученика. Разбира се, това е крайно недостатъчно - затова всяка година министерството е принудено да мобилизира целия си ресурс, за да изпълни тази задача.
Засега министерството не се справя с основната си функция - контролната. Старае се, но твърде недостатъчно. Дори и да има желание, то пак вероятно няма да се справи, защото... е саботирано отвътре.
Учителите по места са мотивирани не да преподават добре, а да имат повече ученици и те да имат по-добри оценки.
Говорим за бюджетно финансирани училища, които за да изпълнят своите две цели учителите, правят всичко възможно учениците да са наясно с резултатите от тестовете. За миг си представете, че един ден "парите ще следват ученика" и страната се наводни с частни училища, така както се наводни с частни болници, които НЗОК е задължена да финансира.
При бум на частни училища и при този контрол, анархията е гарантирана.
Какво трябва да се направи?
Няколко неща могат да се направят спешно. Примерните теми по литература, въпросите за тестовете по различни предмети, серия от типови задачи по математика - всички тези хиляди въпроси, които се подготвят от министерството през годината могат да се качат в интернет.
5000 въпроси от теста по география. Толкова по история... Всичко. На практика така ще се пресекат няколко основополагащи корупционни практики - търговията с теми, корупцията с частните школи...
Достъпът до широкия кръг въпроси неминуемо ще повиши бала. Само като се замислите, че сега критериите за оценка стават ясни след изпита, и ще ви стане ясно за какво говоря. За пълна непрозрачност, разбира се.
Второто необходимо нововъведение също е свързано с интернет. То е - националното външно оценяване и матурите да се отворят онлайн. Така децата, които са в чужбина, ще имат възможност да се явят на изпита. Този ход също ще повиши бала.
Разбира се, промяната трябва да мине през повишаване на контрола - особено в провинцията. В деня на матурите просто не трябва да съществува връзка между учителите и учениците им. Връзката трябва да бъде прекъсната независимо дали ще се наложи децата да пътуват до други училища за изпитите или пък учителите ще бъдат командировани.
И най-накрая - сменете Янка Такева. Това ще подейства на системата като прохладен въздух в горещо лято.
