Видимо недоволни

Голямо недоволство падна тези дни. Поводът беше едно парче, посветено на "доволството" и вече седмица дискусията около него не стихва. Стожерите на морала негодуват от долнопробния му характер, а апологетите на либерализма защитават правото всеки да е долнопробен колкото си ще. В крайна сметка и двете страни са видимо доволни от патардията - едните показват, че бдят над ефирната чистота, пък макар и с известно закъснение, а за другите е добре дошла ненадейната реклама, която скрива лигавото позьорство зад фасадата на лошо момче.

Ако някой отдавна трябваше да е изразил загриженост за излъчването на парчето „Видимо доволни", то това не е СЕМ, а Главна дирекция „Пожарна безопасност". Шестнадесет пъти повторение на заканата „палим", при това някои от тях произнесени с маниакално заекване, не са шега работа. Композицията автоматично се превръща в химна на пироманите.

Доколкото разбираме обаче от медийния регулатор изтъкват други причини за притеснение. Главната опасност идвала от цинизма в отношението към секса, на който свиквали младите слушатели.

В интерес на истината изобщо не ни беше хрумвало, че в композицията става дума за реален коитус. Дори така да е, Криско и Мария Илиева са толкова еротично несъвместими (включително и в представата на тийнейджърите), че цялата история по-скоро е мокрият блян на ръкоблудеца, отколкото описание на възможен акт между двамата.

Ако се замислите, нито в един момент лирическата героиня не потвърждава разказа, споменава единствено, че пребивава в някакво фикционално измерение, в което протагонистът я „вижда редовно". А и това „палим" не се явява нищо повече от евфемизъм за самотното търкане (в такъв случай „Пожарна безопасност" да не бърза с реакцията, достатъчно е само едно напомняне от страна на Катедрата по урология).

Дано горните думи не се сторят на някого цинични спрямо секса. Дяволът не е в буквализмите, а във възможността за интерпретация. В един художествен текст (каквито и спорни качества да притежава), биха могли да се открият невероятна палитра от възможни прочити и това е най-важният урок, на който можем да научим потомците си.

Ако ги свикнем, че именно Криско е пророкът на еднопосочното послание и главният фактор върху менталното им развитие, вече сме извършили непростима услуга на посредствеността и сме завишили незначителната му лидерска роля до чудовищност. Да не говорим, че очевидно смятаме децата си за глупаци.

А иначе, ако будната общественост се чувства отпочинала след отпуската и е готова да запретне морализаторски ръкави, държим да напомним, че сексуална девиация и завоалиран цинизъм биха могли при желание да се открият във всяка песен, независимо от авторовата интенция.

Например в хита на Атлас „Кукла" се говори за обречената любов на самотника към неговата неодушевена (надуваема?) компаньонка и психозата по невъзможното й съживяване. Цяло едно поколение живя с идеята, че е напълно в реда на нещата да си интимен с пластмасов трикотажен манекен.

В „Колело" на ПИФ има намек за сексуално похищение; пряко насърчение за разговор с непознати и следването им в безименни улички заради нереални обещания („със мен ела, аз правя чудеса" е много по-опасно послание към подрастващите, отколкото крископодобните биха могли да измислят).

Хитът на D2 „Не мога да спра да те обичам" може да бъде разглеждан като алюзия за изнасилването („ти недей да плачеш, знам че те боли").

Рокаджиите от Конкурент възпяха твърде лековато проблема на еректилната дисфункция в „За любов ти дай ми време", а Щурците имат открит хомосексуален намек в „Среща" („аз те чакам, но моля те - ти да минеш по другия бряг").

И преди СЕМ, Светия Синод, Центъра за сексуално здраве или Ловно-рибарския съюз да са самосезирали по случая, нека напомним, че способността да мислиш адекватно и да формираш вкус и мнение на базата на предлаганото ти многообразие е най-важният урок не само за тийнейджъри и той (за добро или лошо) не се преподава само с песни.