Кой ще е следващият антигерой?

Популярна шега от миналото десетилетие гласи, че ако Владимир Путин не бе обявил олигарха Борис Березовски за свой враг, трябваше да си изобрети нов злодей.

В реториката на Кремъл Березовски е идеалният Бейн на путиновия Батман: злият еврейски мошеник, криещ се в лондонския си палат, чакайки подходящия момент да узурпира добрия Цар Влад.

Всеки път, в който Путин имаше проблем, държавните медии обвиняваха Березовски за него: чеченски терористи са отвлекли учениците от цяло училище в Кавказкия регион? Березовски стои зад това. Pussy Riot? Сто процента и те са замесени с Березовски.   

Березовски се превърна в символ на идеологията на Путин, бидейки нейната антитеза

Той изначално е представител на дивите "90-те години на XX век, изпълнени с олигарси, Елцин и мизерия," съпоставяни със "стабилната" ера на Путин. Березовски винаги е бил перфектният контраст, оправдаващ напълно ролята си на велик мошеник, твърдящ от убежището си в Лондон, че стои зад революциите в Украйна и Грузия и че ще направи всичко, за да отърве света от Путин.

Поне през последното десетилетие, след като и последните му съюзници в руския парламент бяха отстранени, не е съвсем ясно дали вече той въобще разполагаше с някакво влияние над Русия.

Но за сметка на това и двете страни продължиха да поддържат ролите си: Кремъл се преструваше, че Березовски е всемогъщия господар на злото, а самият той продължаваше да действа, сякаш това наистина е така.

Винаги е имало слухове в типичния за Москва конспиративен стил, че Березовски всъщност работи съвместно с Путин и че двамата просто играят сложно замислени роли. Тези твърдения са силно съмнителни, макар и действително да има нещо откровено театрално в тяхното съперничество, което напомня за двете страни на едно и също представление.

Сега обаче Березовски е мъртъв, а Кремъл е изправен пред проблем: кой ще запълни ролята на супер злодей, подчертаващ геройството на Путин? 

Най-лесно би било да се нарочи друг олигарх от списъка с грешници

Владимир Гусински, пропъденият в изгнание през 90-те медиен магнат, все още се навърта наоколо. Съюзниците на осъдения да лежи зад решетките петролен магнат Михаил Ходорковски все още са на свобода на Запад и не крият неодобрението си към Кремъл.

Проблемът на Путин обаче е, че неговият имидж на смел боец срещу корупцията на олигарсите вече отдавна е в руини. Управлението му се смята за точно толкова корумпирано (ако не и повече), колкото и управлението през 90-те.

Неговата парламентарна партия "Единна Русия" масово бива определяна от доста хора като "партията на мошениците и крадците". Слуховете за яхтите и замъците, собственост на приятелите му и на самия него, вече не изненадват никого.

Би ли могъл Путин да се обърне към собствените си редици и подобно на Сталин да открие троцкистки звена сред вътрешните си кадри, които да подложи на чистка? През последните месеци ставахме свидетели на подобни ходове сред някои важни министри и бюрократи на ръководни постове, оповестени на живо пред руската национална телевизия като част от войната на Кремъл срещу корупцията, царяща вътре в него.

Ала това е опасна игра - подкрепата на Путин сред бюрокрацията и силите за сигурност е налице, защото корупцията на всички управленски нива - особено сред най-близките съюзници на Путин - бива имплицитно опрощавана.

За момента надеждите сред руския елит са, че антикорупционната кампания е преди всичко козметична. Ако тя действително придобие реални параметри, цялата система е заплашена от саморазпад - и  дори самият Путин може да се превърне в една от жертвите й. 

Борбата срещу "вражеското малцинство" под формата на "узаконено мнозинство"

Откакто протестното движение срещу корупцията и демократичния дефицит на управлението на Путин стартира през 2011 г., една от любимите думи на Кремъл е "мнозинството".

Мнозинството от руснаците, както неспирно повтарят политиците от "Единна Русия", подкрепят Путин; мнозинството руснаци се противопоставят на възможността руски деца да бъдат осиновявани от американци; мнозинството руснаци са срещу хомосексуализма.

Всичко това оформя едно "малцинство", което може да бъде дефинирано като враг: гей актистите, хипстърите, Pussy Riot.

Ала тези хлапета са хилави врагове, почти твърде незначителни в сравнение с имащия излъчването на Мефистофел Березовски. Освен това априори е проява на слабост да се самоопределяш като мнозинство, изправено срещу някакво малцинство.

Когато Путин все още бе президент на "стабилността", той се намираше над политиката - подобно на цар, който би могъл да обедини цялата нация. Да бъдеш президент на мнозинството обаче означава, че вече си загубил част от тази нация, която вече се намира в някое закътано ъгълче на твоето царство.

Все по-отчаян, Кремъл започна да обвинява американците за всичко. След Студената война обаче всичко това звучи като безнадеждна отживелица. Достатъчно руснаци пътуват в чужбина, за да знаят, че светът не е една огромна анти-руска конспирация. 

И все пак има все още последна надежда за Кремъла за подходящ "злодей"

Бил Браудър е американският инвестиционен банкер, който първи се съюзи с Путин, натрупвайки богатство в Русия през 90-те години и началото на новото хилядолетие, преди да се отрече от президента и да се превърне в негов критик в чужбина.

След смъртта в руски затвор на адвоката на Браудър - Сергей Магнитски, банкерът непрестанно лобира пред западните правителства да ограничат възможностите на корумпирани руски управляващи да влизат в Западна Европа и да притежават активи там - ахилесовата пета на системата на Путин.

Сега Браудър с бързи темпове се превръща в новия Березовски на Кремъл. Като финансист, свързан със събитията през 90-те години и американец, живеещ в Лондон, Браудър удобно попада в полезрението на Кремъл.

Според някои про-Путин активисти, протестният лидер Алексей Навални е "проект" именно на Браудър. Освен това има нещо в имената на Браудър и Березовски, което чисто звуково ги кара да си приличат, правейки американския банкер логичен "наследник" на покойния олигарх.

Сигурно не е случайно, че миналата седмица националисткият политик Владимир Жириновски изнесе реч в Москва, в която не спря да крещи, че "едно име, започващо с "Б", според него принадлежи на злия гений, подкопаващ могъществото на Русия".

Първата мисъл на мнозина бе, че става въпрос за Березовски, ала впоследствие стана очевидно, че под въпросната буква се визира не някой друг, а точно Браудър.