В пика на лятото френското правителство реши да премахне празниците през август и да измести началото на учебната година с месец напред, за да запълни държавната хазна. Или поне такъв е сценарият на един скорошен филм на Антонин Перетятко - "La Fille du 14 juillet" ("Дъщерята на 14 юли").
Твърде малка е вероятността правителството на Жан-Марк Айро, или което и да е друго правителство, да вземе толкова внезапно и драстично решение. Идеята за ограничаването на празниците с идеята да бъде даден тласък на икономиката обаче не е запазена само за сценаристите.
През 2010-а две федерации, представляващи германските малки и средни фирми, предложиха уредената със закон отпуска в размер на определен брой дни да бъде намалена с една или две седмици, за да "бъде подкрепено възстановяването на икономиката".
Не толкова отдавна и италианският министър на икономиката предложи платените неработни дни да бъдат намалени с една седмица, за да излезе Италия от рецесията, твърдейки, че подобна мярка би довела до "незабавен резултат - ръст около 1 пункт от БВП".
Идеята дори не винаги идва от елита
През март 2012, швейцарските гласоподаватели, опасяващи се от неприятни последици за икономиката, отхвърлиха - с 66.5% от гласовете! - федерален референдум за инициатива за въвеждане на още 14 платени неработни дни в рамките на годината.
С икономическата криза, засегнала Европа, европейските държави търсят ожесточено начини да засилят конкурентоспособността си, намалявайки производствените си разходи - а сред тях попада и цената на труда.
За да постигнат тази цел, те могат например да намалят заплатите, както постъпи Испания през 2010. Това обаче е политика, която е меко казано непопулярна, а и е свързана със сериозни рискове.
Поне теоретично, намаляването на платените неработни дни е приемлива алтернатива. Теоретичните ефекти от подобна стъпка дори могат предварително да бъдат пресметнати. "Един допълнителен работен ден по наша преценка би донесъл между 0.07 и 0.08 от 1 пункт допълнителен растеж," твърди Ронан Майо, ръководител на департамента по национална статистика във френския Национален институт по статистика и икономически изследвания (INSEE). "Ефектът върху годишния ръст на БВП остава сравнително малък." Малък, но все пак реален.
"Икономическо изкривяване"
Въпреки допълнителните теоретични предимства на допълнителните работни дни, всички страни в ЕС предлагат поне 20 дни платен отпуск на служителите си. От другата страна на Атлантика мнозина смятат, че 20-30 дни платен отпуск в Европа е икономическо изкривяване от категорията на прекалено щедрите социални блага.
Негативният ефект от платените неработни дни за икономиката обаче така и никога не е бил доказан, а някои дори твърдят, че е валидно обратното. "От теоретична гледна точка колкото повече неработни дни има един служител, толкова по-удовлетворен е, и производителността на труда му нараства", обяснява Франческо Вона, икономист във френския Институт за анализ на икономическата конюнктура.
"Има и когнитивно обяснение: нашата способност да се концентрираме е ограничена, а креативността ни е лимитирана от възможността ни да виждаме нещата отвън, което е трудно постижимо, когато работиш прекалено много."
Бъдете внимателни все пак: прекалено многото платени неработни дни може да повишат темповете на работа в някои области - като индустрията, където други служители трябва да наваксват липсата на отсъстващите работници. Прекалено многото почивни дни може да имат същите вредни последици за здравето (стрес, умора, болест), които имат и твърде малкото почивни дни.
Като цяло колкото по-богата е една страна, толкова по-малък е броят часове, които е необходимо да се изработват годишно - но това не означава непременно, че една страна, за да стане богата, трябва да намали броя работни часове. Южна Корея и Мексико, които работят повече часове ежегодно от Гърция например, имат много по-висок ръст на БВП от повечето европейски страни, включително Франция.
Колко са идеалните почивни дни?
Има сериозни причини да се смята, че повечето неработни дни водят до ръст на производителността на труда, но това, което интересува държавите преди всичко, е икономическият растеж - тоест колко повече блага се произвеждат всяка година в сравнение с предишната.
Концепцията, че допълнителните неработни дни може да повишават общата производителност за годината, генерирайки по този начин растеж, обаче далеч не е така очевидна: ако това беше гарантирано, най-добрият начин да се увеличи максимално производителността би бил целогодишни отпуски.
"Пресмятането на реалното отражение върху икономиката от наличието на един работен ден повече или по-малко е много трудно," обобщава Ронан Майо от INSEE, отбелязвайки, че не всички служители използват всичкия отпуск, на който имат право.
Съществува ли обаче идеален брой платени неработни дни - или поне такъв, идеален за икономиката? Вероятно не, особено доколкото минималният законов брой почивни дни не съответства на отпуска, реално използван от служителите. Включително тези, които не се възползват максимално от гарантираните си отпуска, както и работещите в сектори, които предлагат двойно по-големи отпуски от минималните.
Решението е в много по-гъвкав подход към неработните дни - и като цяло към работното време. Или може би дори в бъдеще ще се отдава предпочитание на неограничен брой неработни дни, както е в IBM или Netflix? Принципът да бъдат оставяни служителите да вземат колкото пожелаят почивни дни, стига да си свършват работата навреме, изглежда дава доста добър резултат.
