Религиозните

Повечето хора смятат, че религиозен е човек, който вярва в Бог (или евентуално множество богове). Някои философи анализират думата допълнително, внасят нюанси, обявяват условия... Не съм философ. Но опростителското "който вярва в Бог" ми се струва непълно. Да не кажа погрешно.

Религиозни ли са, да кажем, защитниците на тезата, че вечният двигател е възможен?

Религиозни ли са убедените комунисти?

Религиозни ли са един куп други случай, в които се поколебаваш, преди да кажеш да или не?...

Нека се опитаме да анализираме какво ни позволява да сложим нещо в категорията "бог". Надали е дългата бяла брада или способността да хвърля мълнии. Не е и това да живее хиляди години или да може да се явява под различни образи. Да е творецът на Вселената като че ли е по-близо до истината, но и това не е - в куп теософии боговете не са я сътворили... Тогава?

Мисля, че съвременното разбиране за божественост се определя най-вече от наличието на трансцедентални качества у претендента за бог. Иначе казано, да е абсолют в някакво отношение. Да е всезнаещ, и/или всеможещ, и/или всеблаг, и/или всенаказващ... Особено помага да е няколко от тези едновременно. По възможност такива, които се изключват едно друго - да притежаваш взаимноизключващи се качества само по себе си вече е форма на трансцедентност.

Иначе казано, религиозен може да бъде наречен човек, който вярва, че нещо е абсолют. Че то не подлежи на логическо опровергаване и следователно всяко негово логическо опровергаване е априори погрешно, без нужда да се търси с какво и защо.

Още по-точно може да бъде дефиниран такъв човек като "вярващ в абсолюта на... (нещото)". Често се твърди, че това е всъщност определението за фанатик; няма да споря - просто дефинирам какво искам да кажа, и нека всеки го нарича както му харесва. Стига да спазва вложения смисъл.

Тази дефиниция позволява да определим много по-ясно един куп случаи, които иначе изглеждат трудни. Защитниците на тезата за вечния двигател или са гении, открили как да опровергаят Нютон (такива, уви, засега не са забелязани), или вярват в погрешността на неговите закони като в абсолют. Точно както вярват в теорията на Маркс/Енгелс/Ленин/Сталин/Димитров (ненужното да се зачеркне) типичните убедени комунисти. В това отношение те са недвусмислено религиозни хора.

Получава се и друг парадокс: хора, които смятат себе си за искрено религиозни, но не смятат бога си за абсолют, всъщност се оказват в тази светлина нерелигиозни. Не става дума само за религии като будизма, които изначално постановяват, че техният бог не е абсолют.

Има например християни, които смятат, че Бог никога няма да се прояви по божествен начин пред хората, тъй като с това би нарушил свободата, която им е дал. С това те на практика де-абсолютизират бога си, и съответно се оказват "вярващи нерелигиозни". Или вземете един християнин, мюсюлманин или евреин, който знае, че съответният му бог повелява да избиваш неверниците, но не го прави, понеже не иска да убива хора. Показвайки неподчинение на бога си, той го де-абсолютизира и се оказва също "вярващ нерелигиозен"... Мога да дам и още примери; надявам се, че идеята е ясна.

От гледна точка на логиката, тази дефиниция на религиозност говори много. Логиката не отрича възможността абсолют да съществува, но наличието на абсолют прави логиката невалидна като инструмент. Ако в една логическа система въведете абсолют, правилата на логиката престават да важат в нея (абсолютът по дефиниция не се подчинява на причинно-следствени връзки). Съответно, тази система става непознаваема с логически средства. (По тази причина всяко смесване на вяра и логика води до система, в която или вярата е необоснована, или логиката е невалидна, или и двете. Например научното доказване на съществуването на Бога. :-) )

Значи ли това, че логиката на религиозните хора е априори погрешна? Не, разбира се. Задайте простичка логическа задача на религиозен човек и той ще я реши вярно. Грешките се появяват, когато в логическата система, анализирана от него в момента, бъде намесен неговият абсолют.

Тогава логиката престава да работи и той може да стигне до всеки възможен резултат (включително до верния, по случайност). И когато стигне до резултата е непоклатимо уверен в правотата му, ако наистина е религиозен и в системата наистина е намесен абсолютът му. Просто правилата на логиката в такава система обикновено правят напълно логичен извода му, какъвто и да е, и напълно невъзможно опровергаването му.

Оттук и теоремата: анализи и изводи на религиозен човек, които касаят пряко или косвено неговия абсолют, са логически невалидни по дефиниция и е разумно да не бъдат вземани предвид. Твърде възможно (макар и не гарантирано) е да са погрешни, независимо колко простички са. Всъщност, това не е някакво откритие - всички знаем, че пристрастните по дадена тема хора не винаги са надеждни източници на информация по нея. Теоремата просто обяснява логически защо е така, и дефинира с точност обхвата на "презумпцията за невалидност".

Теоремата води до един интересен извод с голямо практическо значение в съвременния свят. А именно: ако някой вярва в абсолюти по дадена тема, то разсъжденията му попадат под презумпцията за невалидност, дори ако е специалист по темата. Пример за това съм давал и преди: сред строителите на вечни двигатели има и физици, някои от тях титуловани - това не значи, че вечният двигател е възможен, поне не и ако въпросният физик не разполага с доказателство, което да обори Нютон и да убеди научната общност.

Такова доказателство засега няма - тоест, физикът е религиозен, тъй като допуска неверността на законите на Нютон във вид на абсолют. (Интересен е случаят, когато физик извежда доказателство, което оборва Нютон, и като проверка дали то е вярно строи вечен двигател, който според това доказателство би трябвало да работи. Тъй като вечният двигател в случая е средство за проверка на тезата на учения, а не резултат от религиозна увереност във верността й, този учен не може да бъде класифициран като религиозен.)

Един от примерите, които обичам да си спомням, е писмото на д-р Диди Баев, молекулярен биолог, биохимик, микробиолог, работил в Университета в Бъфало и пр., до българските институции, срещу използването на ГМО. От писмото му ясно личи, че отношението му към природата е религиозно по тази дефиниция ("Аз пиша Природата с главна буква" е само един от многото примери).

При това положение е логично неговите становища и изводи във връзка с природата да не бъдат вземани предвид: ако са верни, е по случайност. Титлите му биха могли да уплашат дори професионален генетик, но религиозността по свързан въпрос автоматично нулира достоверността на изводите му; би я нулирала дори ако беше академик, Нобелист и водещ експерт по ГМО. Просто логиката на теоремата за религиозността е такава. А се боя, че е доказана.

Поуката за мен е да внимавам да не се намесвам в спор по теми, по които бих могъл да се окажа религиозен (или свързани с тях). По-голямата поука е да избягвам много старателно да бъда религиозен по каквито и да било теми - това автоматично унищожава достоверността на мисленето ми в области, свързани с тях.

По-интересен въпрос е какво да правя в такъв случай с мъдростта и интуицията. Защото те са именно опит да се достигне до истината в условия, в които липсва достатъчно информация по въпроса. Иначе казано, опит да се открие истината на базата на някаква форма на вяра, убеденост, религиозност. Какво правим тогава?

Лично за мен (и засега) отговорът е в общата ми логическа система. Смятам, че абсолютно знание не съществува, но съществува знание, което в определени рамки е вярно, или поне достатъчно вярно, за да е използваемо на практика. И че всяко знание бива подлагано на съмнение, и когато съмнението се оправдае, бива отхвърляно или пък разширявано, превръщайки се в частен случай на по-общо знание...

Досега не съм успял да открия грешка или непригодност на тази постановка; може би един ден ще открия, но засега ми върши работа. А ако засега е "вярна", то значи и мъдростта и интуицията, базирани на нея, също са "верни" като концепция и може да бъдат използвани. Въпреки че създават впечатление за религиозни, те не са - защото концепцията, която ги обосновава, не е абсолют за мен.

А само поредното стъпало към повече познание. И в крайна сметка, както бях писал в един друг запис, вероятно към безкрая.

#1 lele male 20.10.2011 в 15:05:22

- Момчета, да пийнем по едно, а? - Аз няма да мога. Вярата не ми разрешава! - Ама какво? Да не си религиозен? - Не, бе, жена му се казва Вяра П.С. Темата е интересна! Ще изчакам някой да се изкаже, че да се закача за разговора

#3 boris 20.10.2011 в 15:44:53

ми незнам за общата религиозност, но от християнска гледна точка, вярващ не е човек който бярва в Бог, а човек който вярва на Бог. Тоест вярва на думите на Иисус. От там и вярата му се изравява в дъжанието и отношението му към другите хора. а не в мнението му за "началото на света".

#4 boris 20.10.2011 в 16:06:07

Лично за мен (и засега) отговорът е в общата ми логическа система. Смятам, че абсолютно знание не съществува, но съществува знание, което в определени рамки е вярно, или поне достатъчно...........................................................................................................Въпреки че създават впечатление за религиозни, те не са - защото концепцията, която ги обосновава, не е абсолют за мен. --------------------------------------------------------------------------------------------- Напротив, за вас са си именно абсолют, независимо че не го съзнавате. Няма никакви доказателства, че щом "Всички хора са смъртни" и "Сократ е човек", то от това следва, че "Сократ е смъртен". Тоест или си "луд" или си си в омагьосаният кръг на вярата в логиката или вярата в каквото и да е друго. Тоест си религиозен в вашият смисъл. А относно факта, че Бог не се вписва в никаква логическа постановка - Ами няма как в една държава Народното събрание да е подчинено на Министерството на околната среда и водите. Логиката е просто един от многото начини по които може да работи ума. Затова и философията се дели на Логика - за съжденията, Етика - за избора и Естетика - за естеството на сетивните възприятия. Няма как един от разделите да е някак си подчинен на другите. Без значение, че днешната мода е да се "подчиняват" един на друг.

#5 thaddeus 20.10.2011 в 16:15:53

И нека сега 500 поста да четем има Бог няма Бог... обожавам божествените теми. Иначе темата е доста интересна и философска. Браво харесва ми!

#6 Ближи си сладоледа 20.10.2011 в 16:30:15

В края на текста, автора стига логически до тезата на Декарт, която обръща на 180 градуса, европейското мислене, а именно: "Cogito, ergo sum". Подлагането на съмнение на това, което ни заобикаля, това в което сме научени да вярваме, начина ни на възпитаване и образоване ни позволява да си зададем адекватни жизнени параметри. Искам само да вметна, че в средните векове европеецът е бил вярващ човек, който не е можел да си представи света без своя Бог. Вярата за него не е интелектуален процес, който се поддава на анализ. Тя е била емоционално наситено, чувствено състояние, Бог е искрен, любящ и мъдър!

#7 lele male 20.10.2011 в 16:58:55

Един въпрос от мен: Каква е разликата между култ и религия? Официално, разликата се състои в броя на последователите. Когато един култ стане достатъчно популярен, той започва да е счита за религия. До тогава - той се смята просто за сбирщина от луди хора... хъх... Сериозно питам, наистина!

#8 Borracho 20.10.2011 в 17:01:57

http://www.youtube.com/watch?v=MeSSwKffj9o

#12 deowin 20.10.2011 в 20:33:53

Гнусно добра статия!! И сърдечно благодаря за линка към блога, много ми харесват мирогледът и подходът на автора към разискваните проблеми. Ще го следя :-)

#19 boris 21.10.2011 в 10:19:24

Можеш да вземеш един лист хартия, да нарисуваш на него, на равни разстояния от страните му, два абсолютно еднакви квадрата и всеки човек на който покажеш този лист е способен да си избере един от двата квадрата, без да има нито едно обстоятелство с което да обоснове избора си. Това е именно проява на свободата на която човек е осъден. Приемането като адължително условие на необходимостта винаги да аргументираш избора си е доброволно отказване от свободата. Защото аргументите са също доброволно приети от човека в контекста на неговата културна среда. Тоест аргументирането, доказването и логическата последователност не са необходими на човека, а са необходими на обществото в неговата цялост.Те са инструменти за подчиняване на хората,един на друг, в сферата на мисленето им, Така както един художник не може сам да обясни защо рисува така, а не иначе, така и пътят към Бог е индивидуален и необясним избор. И колкото и да ти обяснява някои, защо тази картина е шедьовър, ти или разбираш без думи в първият миг в който я видиш или оставаш глух за нея, каквито и да са обясненията. Съвременният свят, обаче, е свят на позчинението. На "впрягането" на "масите" в един коловоз. За това е нужно, на хората, още от люлката да им се втълтява поклонението пред мощта на логиката и разума. Защото ако човек не вярва в тази мощ, а гледа на метода на аргументацията просто като на един инструмент, между многото други, то той ще си остане неподчиним безусловно за никоя парадигма. Тоест, в "обществото" всичко си е същото и както в средновековието масите са били контролирани от догмата на кухата религиозност (тоест пак в търсене на логика „защо вярвам”), без значение, че Иисус десет пъти казва "че не ви е съдено да видите личби" (тоест никакви доказателства за вярата), така днес това е просто сменено с логическият атеизъм. Това не означава, разбира се, че хора като Хюм и Бъркли или Аристотел са целели нещо лошо или трудът им не е изключетелно ценен за хората. Всечко, опира просто до същият казус, както с алкохола и пиянството – в конкретният случай просто до разбирането, че логиката и научният метод на доказване и отхвърляне са просто едни от многото възможни инструменти, а не „златният ключ към истината” Както казва Витгенщайн "Ние усещаме, че дори да бъде отговорено на всички възможни научни въпроси, проблемите на живота ни все още не ще бъдат изобщо докоснати. ...” Какво ще ти помогни разкриването на законите на природата, когато се изпревиш пред въпроса кое е добро и зло, кое е честно, какво е достойно... Защо направи това? Ами защото така! Имам право. В момента в който решиш, че си ДЛЪЖЕН се аргументираш, ти се впрягаш в хомота на дадена система от методи. Това вече е несвобода. Човек окован във вериги от петите до шията може да бъде по-свободен от теб.

#20 Konstantin 21.10.2011 в 10:30:45

Григоре, цялата ти теза е построена на невярно твърдение. "Религия" означава само едно - "връзка с Бога". Понятието идва от латински език - "religio". Провери в речник как се превежда и ще си наясно. Има зърно истина в това, което пишеш, но има още път до цялата истина.

#24 boris 21.10.2011 в 11:06:41

Thea Atanasova И НЕ аз не търся връзка с Бог - аз търся връзка със себе си... ---------------------------------- Е значи че не си будист, за тях „всичко е едно“. Според Шопенхауер също. И според мен, но това е една друга тема.

#25 lele male 21.10.2011 в 11:39:36

Въй, въй, въй Толкова хора вярващи в делюзии.. Учудващо! Болшинството от религиите са пълни с противоречащи си елементи. Те карат човек да отдели място в мозъка си за всички тях, нещо като "разделяй и владей" - мозъка на човек се разрязва на парчета, за да се контролира по-лесно. Пред мен лично "Йехова ... и Духа му и Сина му" Корпорейшън не върви особено. Религиите са си вид психично заболяване.. Но не, че не е интересно да ги изучаваш де!

#26 lele male 21.10.2011 в 11:44:01

П.С. В момента чета един роман на Давид Зафир "Исус е влюбен в мен" - определено е интересна...

#28 lele male 21.10.2011 в 12:05:49

@ иван, Не, не виждам нищо лошо - стига да не е крайно! Във всяка една религия има учение, философия и т.н. От всяка религия може да научиш нещо. За мен е важно всеки човек да носи "религията" в себе си и да не става роб на същата. Всяка крайност е опасна!

#30 ot4eto 21.10.2011 в 13:04:19

Прощавайте, но като научно образован човек, не мога да се стърпя. Автора трябва да замени законите на Нютон със законите на термодинамиката, за да има някакъв смисъл написаното. Именно те предвиждат, че вечните двигатели са невъзможни и вече 150 години устояват на предизвикателствата.

Новините

Най-четените