Америка на олигарсите

Ново изследване стигна до извода, че богатите хора и организации, представляващи бизнес интереси, имат силен контрол върху правителствената политика на САЩ. Така американските учени потвърждават онова, което вероятно мнозина са очаквали.

След анализ на разликите в общественото мнение сред различните групи по нивата на доходите им, политолозите Мартин Гилънс от Принстънския университет и Бенджамин Пейдж от Северозападния университет твърдят, че предпочитанията на богатите имат много по-голям ефект върху последващия избор на политики, отколкото мнението на средната класа и бедните американци. Мнението на по-малко заможните социални слоеве и групите за защита на интересите им изглежда няма почти никакъв пряк ефект върху политиката.

"Анализът ни показва, че мнозинството от американското общество реално почти няма влияние върху политиката, определяна и прилагана от правителството," пишат Гилънс и Пейдж. "Америка притежава много характеристики на демократичното управление, като редовно провеждащи се избори, свобода на словото и убежденията и масово (макар и оспорвано) избирателно право.

Смятаме обаче, че ако изборът на политики се доминира от влиятелни организации на бизнеса и малобройни заможни американци, твърденията на Америка, че е демократично общество, са изложени на сериозна заплаха", казват политолозите.

Това е доста впечатляващо твърдение

В заключението на своя анализ, Гилънс и Пейдж дори отиват още по-далеч, заявявайки, че "в САЩ, според нашите наблюдения, мнозинството не управлява - поне не и в причинно-следствения смисъл на реалното определяне на политиката. Когато мнозинството граждани са несъгласни с икономическия елит и/или организираните интереси, те като цяло губят. Нещо повече... дори когато сравнително големи мнозинства от американците подкрепят промяна на политиката, те като цяло не получават тази промяна."

Надали е изненадващо, че новото изследване вече предизвиква шумни заглавия от рода на "Изследване: Америка е олигархия, не демокрация" - включително и в уважавани медии като BBC. Гилънс и Пейдж не използват термина "олигархия" в описването на заключенията си, което би означавало, че малка управляваща класа доминира в политическата система, изключвайки всички други. Вместо това учените предпочитат фразата "доминация на икономическия елит," която е малко по-малко негативна като звучене.

Представените от двамата учени доказателства имат нужда от внимателна интерпретация

Например проучванията на общественото мнение, на което те разчитат, показват, че по много въпроси хората с различни доходи имат сходни мнения. Ако цитираме пак изследването: "Сравнително често масовите граждани и заможните граждани (тоест икономическият елит) желаят едно и също от правителството."

Това се отразява в резултатите на политиките. Предложенията, които са подкрепяни и от двата края на спектъра от доходи, имат по-голям шанс да бъдат приложени, отколкото политиките без такава подкрепа. Така че поне в този аспект демокрацията в Америка очевидно работи.

Проблемът е в това, което се случва, когато някои от групите, особено богатите, подкрепят или се противопоставят на определени предложения, а другите групи в обществото не споделят техните възгледи. Гилънс и Пейдж са констриурали многовариантен статистически модел, който включва три причинно-следствени променливи: американците от 90-я перцентил на разпределението на доходите (богатите), американците от 50-я перцентил (средната класа), и различните групи за защита на интереси - като бизнес-лобита и профсъюзи. Определяйки по такъв начин анализа си, двамата политолози са могли да оценят въздействието, което групите имат независимо едни от други.

И ето какво показват данните: когато елитът подкрепя дадена промяна на политиката, тя има 44% шанс да бъде приложена. Когато обаче елитът се противопоставя на дадена мярка, шансовете й да стане закон са не повече от 18%.

Фактът, че и двете стойности са под 50%, отразява склонността към запазване на статуквото: в американската система на разделение на властите прокарването на каквото и да е като промяна е сложно.

Изследването ясно показва, че по много въпросите богатите реално имат ефективно вето

Ако те са против нещо, то е маловероятно да се случи. И това очевидно противоречи на теоремата за средния гласоподавател, според която политиката отразява предпочитанията на гласоподавателите, представляващи идеологическия център - но все пак не звучи като твърде противоречива теза.

Скорошен пример за това "ефективно вето" е провалът на опита за промяна на регулациите, според които мениджърите на хедж фондове и собственици на компании с финансирано изкупуване на активите плащат изкуствено ниски данъчни ставки върху голяма част от доходите си.

През 2012 година имаше масов изблик на гняв при разкритията, че Мит Ромни, който е спечелил по-голямата част от състоянието си именно чрез компания за финансирано изкупуване - Bain Capital, е платил под 15% федерални данъци. Въпреки това тези данъчни отстъпки така и не са елиминирани и досега.

Едно от другите интересни констатации на изследването е, че отвъд определено ниво мнението на обществеността като цяло има твърде малък ефект върху шансовете дадено предложение да бъде подкрепено и превърнато в закон.

Предложенията, които имат подкрепата на мнозинството, имат по-големи шансове от тези, в подкрепа на които се обявява само малцинство. По думите на Гилънс и Пейдж обаче, "вероятността за промяна на политиката е почти една и съща (около 30%), без значение дали ограничено малцинство или голямо мнозинство от обикновени граждани е в подкрепа на предложена промяна в политиката."

Изследването е провокативно и сред политолозите цари ожесточен дебат дали то напълно подкрепя тезите на авторите

Сред проблемите му е фактът, че данните, използвани за техния анализ, са сравнително стари: те обхващат периода от 1982 до 2002. (От друга страна, изглежда малко вероятно влиянието на богатите да е намаляло през последното десетилетие.) Друг проблем е, че в статистически смисъл някои от данните и уравненията им обясняват под 10% от разликите.

Дори и в такъв вид изследване, цифрата е сравнително ниска - и самите Гилънс и Пейдж привличат вниманието към този факт и предлагат различни тези защо това не е толкова сериозно затруднение.

Двамата също така изтъкват и друго потенциално възражение срещу техните изводи: "Масовите граждани като цяло нямат голям интерес към политиката и са неграмотни по въпросите на публичните политики. Защо тогава да се притесняваме, че тяхните неинформирани предпочитания не влияят на вземането на решения?

Може би икономическият елит и групите за защита на интереси имат по-голям опит с политиките, отколкото обикновените граждани - и знаят кои политики са от полза за всички. Не е изключено те също да търсят общото благо, а не да се стремят само към егоистични изгоди, когато избират кои политики да подкрепят... И все пак някак си сме склонни да се съмняваме в това."

Не само учените се съмняват в айн-рандовското благородство на елита

Никой не оспорва, че икономическият елит като цяло има непропорционално голямо влияние във Вашингтон, или че възгледите и интересите на елита изкривяват политиката по начини, които далеч не е задължително да са в полза на мнозинството. Политиците го знаят не по-зле от политолозите. Единственият дебат е колко далеч точно е стигнал този процес, и дали би трябвало да го наричаме олигархия, или нещо друго.