Сериал ти наш любим

Най-новата ни телевизионна история показва, че у нас всякакви тенденции скоростно идват и си отиват. Риалити експерименти, комедийни предавания, телевизионни игри и вечерни шоута минаха и заминаха, а твърде малко от тях просъществуваха и оставиха някаква следа.

Покрай тези вълни се очерта порочният модел, по който върви битието на малкия екран: телевизиите масово бомбардират с едно и също, зрителите бързо се пренасищат, а отсреща не се колебаят веднага да им предложат ударна доза от нещо съвсем друго.

Сякаш е дошъл редът и на българските сериали да се включат в този цикъл. Наистина, засега качеството на крайните продукти варира сериозно. Техническата им реализация претърпя рязък скок, но все още има огромно поле за развитие във всеки един аспект.

Само че независимо дали ни харесват като сценарий, сюжет или актьорска игра, те заслужават малко повече внимание. Първо, защото българските телевизии друг път не са инвестирали едновременно толкова много за нещо собствено и второ, защото зад всеки епизод стои работата на стотици хора.

Откъде дойдоха

Активното производство на сериали е част от по-глобален процес в българското кино. Очевидно е, че през последните години климатът в киното ни се подобри.

Произведения като "Светът е голям и спасение дебне отвсякъде", "Дзифт" и "Източни пиеси" предизвикаха външен интерес към българските продукции и откриха нови хоризонти пред филмите ни. "Мисия Лондон" и "Операция "Шменти капели" пък показаха, че по гледаемост можем да се мерим с Холивуд, поне в кината на нашите молове.

А всяка година у нас идват да снимат по няколко холивудски звезди. С нескрита гордост проследихме как едър наш сънародник псуваше Силвестър Сталоун и Джейсън Стейтъм на чист български в "Непобедимите 2".

Може и да не е голяма вълна, но има оживление в седмото изкуство, от което сериалите могат смело да се възползват. Поначало голямото им предимство спрямо игралните филми е широкият гръб на водещите телевизии.

Индустрия

Каквото и да си говорим, правенето на сезонни сериали е преди всичко бизнес. Той е съпроводен с години проучвания, черпене на чужд опит и управление на сериозни ресурси. От БНТ посочват, че "през последните няколко години телевизиите от страните в Централна и Източна Европа заложиха на собствени продукции като алтернатива на "вносните чужди програми" и страната ни не е изключение.

bTV Медия Груп споделят, че преди "Стъклен дом" 5 години внимателно са проучвали пазара. "Дълго подбирахме идеи, партньори и екипи, с които да направим първата крачка. Установихме, че в България има много способни и талантливи сценаристи, актьори, режисьори и оператори", разказват от частната медия. Още тогава им станало ясно, че хората искат да гледат качествени български сериали.

След успеха на турските сериали по нашите ширини около 2009 г. телевизията решила да поеме риска със собствени продукции. С известна гордост, от bTV твърдят, че развитието на модерната кино индустрия в България е започнало през 2010 г. с пълнометражния филм "Мисия Лондон" и сериала "Стъклен дом".

Те бяха последвани от още 5 ТВ саги ("Столичани в повече", "Седем часа разлика", "Домашен арест", "Къде е Маги?" и "Революция Z"), като скоро ще тръгне още една - "Фамилията".

Според bTV цялата тежест за развитието на пазара се поема от частните телевизии, но положителното е, че са се оформили 2-3 продуцентски компании със специалисти, които могат да създават качествено кино.

От bTV изнасят и внушителни цифри: над 12 000 снимачни часа, 240 астрономически часа в ефир, над 600 души, ангажирани в продукционния процес и повече от 500 актьори с главни, второстепенни и епизодични роли. Повече от половината лица пред камерата са млади и непознати за широката публика. Общата инвестиция е в размер на близо 20 млн. лева.

Подобни данни могат да покажат и другите две водещи частни телевизии - през последните години Нова телевизия създаде "Отплата" и "Етажна собственост", а TV7 се отчете с "Кантора Митрани", "Сутрешен блок" и "Дървото на живота". Тепърва ще чуваме и за други серийни филми с модерна визия и силен актьорски състав. Ако оставим за момент изкуството настрана, това са милиони левове, които остават в България.

БНТ далеч не е "пас"

Възходът на българския сериен филм не подминава и националната телевизия. Монополист в създаването на такъв тип продукция до 1990 г., през демокрацията БНТ може да се похвали с успешни проекти (от телевизията дават пример с "Хайка за вълци"), както и с такива, провокирали обществен дебат ("Дунав мост").

В епохата на сезонния сериал националната телевизия навлезе мощно с "Под прикритие", който мина през три сезона. Появата на Джаро, Куката и Косъма не е просто приумица на някой ръководен кадър в телевизията на държавна издръжка. С конкурс се избират драматургичната основа и продуцентската компания, която ще я реализира. "В киното, както във всяка друга професия, едни го могат, а други - не", коментират от БНТ.

От телевизията обясняват, че бъдещият "Под прикритие" е победил 9 други проекта преди 3 години. Класирането в подобни конкурсни сесии се прави от специална комисия, в която представителите на БНТ са само 1/4, а останалите се утвърдени представители на филмовата общност.

Впоследствие сериалът се реализира със средства от бюджета на телевизията-майка (за кинопроизводство отиват 10% от него), както и спонсорство и продуктово позициониране.

Същия път са изминали и трите сериала, които дебютират в ефира на БНТ през тази година - историческият "Недадените", политическият "Четвърта власт" и тийнейджърският "Ескейп".

Конкуренти на Босфора

Въпреки че "дръпна" значително през последните години, българското кино все още не е отвоювало напълно родния ефир от турските сериали. Даже в бунтовния месец февруари най-гледаното нещо у нас е била сагата от южната ни съседка "Огледален свят".

bTV очакват, че "с натрупването на повече заглавия в праймтайм, разликата съвсем ще се стопи и ще се обърне в полза на родните продукции". Като цяло, според медията българският зрител иска да гледа местна продукция, а очакванията към всяка телевизия са за поне два нови сериала годишно.

Иначе, за турската доминация има съвсем логично обяснение. "Производството на местно телевизионно кино е тенденциозна и целенасочена политика на правителството. От десет години държавата усилено подпомага телевизията и киното с цел да се изгради нов и приемлив за западния свят образ на страната. Вложените средства от правителството, както и от частните инвеститори, носят своите плодове и това се вижда и в България", коментират от bTV медия груп.

Медийната компания не пропуска да спомене, че Националният филмов център не помага достатъчно на частните български телевизии, а кабелните оператори не декларират реалния брой на своите абонати, за да плащат по-малко.

Навън?

След като западни продукции се "аутсорсват" у нас и вече имаме свои собствени, които са се утвърдили на пазара, идва логичният въпрос дали българските сериали могат да пробият в чужбина.

Тук БНТ имат повод за гордост. "Под прикритие" направи добро впечатление в Кан и две години след старта на първия сезон е продаден в Испания, Португалия, Андора, Китай, Турция и Латинска Америка. Към финал вървят и преговорите за лицензиране на неговите форматни права (т.е. не е невъзможно да видим как във Виетнам си представят Куката, например).

Частните телевизии не могат да си позволят да работят с дистрибутори, освен ако няма интерес от по 30-40 държави към техните сериали. bTV посочват, че имат дългогодишни взаимоотношения с други телевизии от Източна Европа и таргетират натам своите продукции.

Ще им дадем ли шанс?

Дори и данните и заявените от телевизиите амбиции да звучат малко поукрасено, просто не си заслужава цялата инициатива да се превърне в поредната бързо изгаснала телевизионна искра.

Ще е жалко, ако и българските сериали се окажат "поредното голямо нещо". Най-малкото, защото за пръв път от много години младите кинаджии и артисти имат шанс за работа на добро ниво в родната си държава.

Никой не отрича, че безконечните турски саги и американските мегапродукции са сериозни конкуренти за място под слънцето, особено когато една цяла индустрия се учи в движение.

Надеждата е, че покрай разгръщането на различни жанрове и теми постепенно ще се преодолее фазата на копиране на чужди модели и ще си създадем свои собствени. За да стигнем дотам обаче телевизиите трябва да проявят постоянство и усърдие, а зрителите - повече търпение. Ще видим дали сме способни на такава зрялост.