"Някога аз самият съм напуснал училище практически без нищо, бях дете със специални нужди. Чувствах се така, сякаш училището ме е подвело и изоставило." С тези думи Джейми Оливър започва новия си медиен кръстоносен поход, озаглавен "Училището на мечтите на Джейми".
Сега Оливър е мултимилионер, известен готвач и организира собствени социални кампании, но някога той е напуснал прогимназията си в Есекс само с два взети изпита за постъпване в гимназия. Ето защо съчувства на 47% от британските младежи, които на 16 години са извън образованието - с под пет взети изпита за гимназия, включително по основни предмети като английски език и математика.
Ако обикновеното училище не дава резултат - доведи звезди
Миналото лято само във Великобритания цели 330 000 ученици са се оказали в това положение - и Оливър кани 20 от тях да постъпят в неговото "Училище на мечтите", разположено в не твърде мечтателно, старо, тухлено здание в северен Лондон. Традиционното образование не е помогнало на тези деца, така че той се обръща към нетрадиционен екип от реализирали се, вдъхновяващи личности, които да се опитат да ги привлекат за каузата на ученето.
И събира впечатляващ учителски състав: преподавател по драма е Саймън Калоу*, обучението по политика се води от Алистър Кембъл**, по изкуства - от Ролф Харис***; учител по история е Дейвид Старки****, математик - Алвин Хол*****, а по спортните дисциплини с децата работи Дейли Томпсън******; други известни лица като Чери Блеър*******, Тинчи Страйдър********, Ендрю Моушън********* и Ранкин също водят часове в училището. Учителите са консултирани от носителя на британската награда за училищен мениджмънт директор Джон Д'Абро.
Знаменитите учители не подозират колко тежка е задачата им
Децата се оказват трудна публика - и процесът на обучение често се оказва по-затруднителен за самите учители. Саймън Калоу примерно се опитва да заинтригува класа с историята на Ромео и Жулиета, но децата реагират с фрази като "Не мога да чета Шекспир, за мен той е безсмислен." Но след много увещаване, той ги отвежда в театър "Глоуб" и няколко от момчетата репетират сцена от пиесата.
Целият процес на обучение е заснет и ще бъде излъчен по телевизията. Поредицата е пълна с пробиви: след дисекция на прасе в час по естествени науки, воден от Робърт Уинстън (Лорд Уинстън е професор по наука и общество и почетен професор по репродуктивна медицина в Imperial College), единият от учениците заявява: "Това е най-значимото нещо, което съм научавал в живота си."
Грижата за възпитаниците продължава и след края на проекта
Самото обучение в "Училището на мечтите" приключва миналата есен, но подобно на другите проекти на Оливър, той се старае да остави стабилно наследство - и да подкрепя децата, когато учителите-звезди оставят тебеширите. Повечето от тези деца сега се явяват отново на изпити, или се записват на подготвителни курсове за политехническо или университетско обучение; освен това фондът за стипендии към "Училището на мечтите" плаща на щатен образователен експерт да напътства учениците - и финансира допълнителната помощ, от която те може да се нуждаят при работата с частни учители.
Въпреки опита си с "Fifteen", ресторанта му за желаещи да станат готвачи, Оливър оценява преподаването като трудно занимание, като заявява: "Иска ти се да ги обичаш, да бъдеш техен приятел. Но това, което трябваше да направя както трябва, беше взискателност. Балансът между обич и дисциплина е в основата на "Училището на мечтите."
- Защо направихте "Училището на мечтите"? Идеята ви хрумна може би заради времето, което сте прекарали в училище?
- Не. Шоутата, които сме правили преди - като "Министерство на храната" и "Училищните обяди на Джейми" са моя идея; това беше в много по-голяма степен замисъл на екипа. Но аз бях ентусиазиран, тъй като съм имал много сходни изживявания в училище, не много по-различни от децата в тази програма. Това, което ми харесва в шоуто, е, че то засяга сериозен политически проблем.
Почти половината ученици излизат от прогимназията без достатъчно взети изпити, за да успеят да постъпят в качествени гимназии. Предполагам, че големият въпрос е: дали има просто умни и глупави деца, или съществуват и други начини хората да бъдат мотивирани, ако имат затруднения в училище? С други думи: дали "Училището на мечтите" може да вдъхнови лишените от стимул?
- Но защо всички тези деца се "провалят" - заради лоши учители, или заради лоши родители?
- Бих казал от опита, който имах с моите ученици от проекта Fifteen (излъчен по телевизията във Великобритания през 2002 г. под името "Кухнята на Джейми"), че е по малко от всичко. Младите хора могат да бъдат непослушни и да пречат на обучението. Но дори ако са таралеж в гащите, това е вик за помощ - те не чувстват някой да им обръща внимание, да ги чува. Приемането на такива деца за "гадни малки копеленца", изключването им и освобождаването им от училище не върши работа. Думата "уважение" непрекъснато се използваше от децата за времето им в нашето училище.
- Дали усещането беше различно от това да учите децата от Fifteen да станат готвачи?
- При готвенето можете да накарате учениците бързо да почувстват, че наистина са добри в нещо. Те започват да градят самоувереност и самочувствие веднага - и оттам може да се премине към езиково обучение, някои науки и наистина сложни кулинарни процедури от висша категория. Във Fifteen, дори и в лошите дни, хората винаги се прибираха у дома научили нещо.
Но "Училището на мечтите" беше много различно изживяване за мен. Подобно на повечето други учители, и аз съм преподавал малко, и всички смятаме, че сме много добри в това, което правим... но трябва да осъзнаем, че нормално имаме публика, която е изцяло включена, която желае да слуша. Всички ние много бързо научихме урока колко трудно е да бъдеш прогимназиален учител във Великобритания в наши дни.
- Дейвид Старки изглежда е бил много добър избор, за Ендрю Моушън обаче е било по-трудно - вие интересувахте ли се как различните учители са подхождали към задачата си?
- Всички ние започнахме на различни нива. Старки беше невероятно организиран и категоричен за плана си за действие; Джази Би пък изобщо не знаеше какво ще прави; Ендрю Моушън пък беше невероятно интелектуален и любезен.
Когато писах на тези хора с предложението да се включат в програмата, те го приеха сериозно и предложиха своето време - но в първите три дни аз самият въобще не бях сигурен как ще се получи. Всички ние сме добри професионалисти - но моят първи час не мина толкова добре, колкото очаквах. Мисля, че при повечето от другите учители положението е било същото.
Не сме очаквали, че трябва да поддържаме класа активен, продуктивен, че се налага да се справяме с бъркотии навсякъде. В началото изглеждахме слаби и жалки, след това дойде един междинен етап, когато не искахме да бъдем в "Училището на мечтите", но пък се налагаше да бъдем малко по-скромни и по-динамични в подхода си; а след това започваш да чувстваш връзка, да изпитваш обич, и започваш да провеждаш часове, които действително водят до резултати.
- Какво ще си помислят родителите?
- Мисля, че това шоу показва колко трудно е да бъдеш учител - и през какво преминават преподавателите ежедневно. Родителите имат абсолютно мъглява представа за своите деца. Всички ние смятаме, че те са прекрасни; всички ние се мъчим да се грижим за нашите деца, но когато ги събереш в една стая, умножено по 30... Надявам се шоуто да помогне на родителите да осъзнаят колко трудно е за учителите.
Хората са склонни да преподават по начина, по който те самите са били обучавани, и да възпитават деца по начина, по който те самите са били възпитавани - което вероятно е част от проблема.
- Децата не изглеждат впечатлени от знаменитите си учители - много от тях изглежда не знаят кои са Дейли Томпсън или Саймън Калоу...
- Аз и вие бихме се въодушевили от споменаването на имената им - но тези ученици не са били родени, когато например Дейли спечели своите златни медали (на олимпиадите през 1980 и 1984 г., в дисциплината десетобой). За много от нас това беше леко унизително, което винаги е нещо добро.
- Дали образователната система е прекалено академична? Има ли още някакъв снобизъм по темата за практическото обучение?
- Мисля, че определено има два типа ученици: академичният тип - и тези 50 процента, които се провалят. За мен това е нещо очевидно - това е прост факт. Ние не правим достатъчно за тези, които се провалят; те имат нужда от по-физически, осезаем подход, който включва личностни умения, изграждане на екипи, решаване на проблеми, създаване на материални неща. Тези умения трябва да бъдат приемани също толкова сериозно, колкото и науките.
- Това звучи като теза за връщането на специалните подготвителни училища...
- Подготвителните училища са старомодни. Същият ефект може да се постигне с масовите училища, които съществуват в момента. Когато изливаш вълна от ученици в икономика, където има затруднения с намирането на работа - особено тези, които нямат ентусиазъм за академични знания - те трябва да имат базов подход към физическия труд. Необходимо е да бъдеш в състояние да блъскаш по 18 часа нонстоп седем дни в седмицата - трябва да знаеш какво е истинската, гадна работа... Аз съм го изживял. На 13 години съм работил по 15 часа дневно в бара на баща ми. Ако не бях станал готвач, каквото и да правех, щях да се старая максимално.
- Това ли търсите, когато набирате персонал за ресторантите ви?
- За мен работят 350 готвачи - и когато става дума за 16-20-годишни деца, с които се занимаваме в момента, никога не съм виждал толкова разглезено поколение. Срам ме е да гледам британските деца. Техните майки се обаждат и казват: "Той е твърде уморен, прекалено много го натоварвате" - и това става дори с мускулестите, физически здрави младежи.
А междувременно при мен има железни, абсолютно надеждни поляци и литовци, които не хленчат и работят усърдно. Физическата работа и хленчът са нещо, с което това поколение определено има сериозни проблеми.
- Британският министър на образованието Майкъл Гоув подкрепя идеята да се наемат учители, които нямат обичайната педагогическа квалификация - това, което и вие правите с "Училището на мечтите"...
- Мисля, че "Училището на мечтите" подлага на съмнение всичко, което знаем до момента за образованието - включително това дали ви е необходима педагогическа квалификация, за да бъдете учител; мисля, че всички знаем, че отговорът на това е отрицателен.
Гоув тук е напипал нещо много важно. Разговарях с него преди няколко месеца за ангажимента на предишния британски кабинет всеки ученик да учи готварство в продължение на 18 часа в прогимназията. Той се ангажира да учат и повече от 18 часа; харесва ми енергията му. Това обаче не означава, че няма да му тровя живота, за да постигна целите си. Винаги съм бил чужд на политиката, опитвам се да оставам безпристрастен.
- Дали заснемането на това шоу ще ви вдъхнови да създадете безплатно училище, за каквото се бори Гоув?
- Когато имам повече финансова гъвкавост, определено ще го обмисля. В крайна сметка всичко опира до вдъхновяващ директор, събрал бригада от учители с наистина ясен, праволинеен подход, подходящ за съответната област на обучение; тогава се инвестира в нещо гарантирано печелившо. Но пък не бих бил изненадан, ако не го сторя в следващите пет години.
- Изглежда ви допадат строгите възпитателни методи?
- Съпругата ми Джулс обича принципите на възпитание, формулирани от Джина Форд. Общо взето, тя се придържа към близо две трети от напътствията й за строг родителски подход - което ми се вижда като добър баланс. Примерно при нас е задължително децата да си лягат в определено време. Това означава, че седем седмици след раждането си те вече са вкарани в твърд график.
Аз самият съм отгледан и възпитаван по същите принципи, не само децата ми. Строгото възпитание води до голямо разделение сред хората - повечето хора, които го практикуват, го пазят в тайна. С удоволствие бих направил шоу за Джина Форд и нейните възпитателни методи. Мисля, че твърде често хората ги свързват с всякакви глупости.
- В Лос Анджелис правите нов сезон на "Хранителната революция на Джейми Оливър", но току-що властите в града обявиха, че ще ви забранят да посещавате което и да е от училищата там, тъй като се опасяват как те ще бъдат представени в шоуто...
- Да, забранен ми е достъпът до всяко от училищата в района на Лос Анджелис - повече от 1300 училища; гордея се с това. Във Великобритания съм свикнал на прозрачност, това са обществени услуги, парите на данъкоплатците - така че имам правото да задавам въпроси и да получавам черно на бяло информация; но те искат от мен единствено да контактуваме без официални изявления.
Шоуто, което правя в Америка, е нещо забавно; то е най-гледаното кулинарно шоу в страната - и може би единственото с политическа ориентация. Когато ми заявиха, че нямам право на достъп, реакцията беше епична - хиляди родители от целия град носеха обяди и ми разказваха как не се чува тяхното мнение, как им е отказано право на глас.
Да, нямам достъп до училищата там, но аз съм като болезнен обрив. Не се отказвам. Трудно е, но се промъкнахме в едно от училищата там по заобиколен начин - и работим с много от семействата на ученици, в домовете им. Напоследък съм видял някои от най-завладяващите, обезпокоителни и вдъхновяващи неща, които съм правил. И ако те толкова държат да се опират на непрозрачността - тъй да бъде, но причината за това не съм аз. Това просто не може да се случи в моята страна.
*Саймън Калоу - Актьор, режисьор и писател. Режисирал операта Cosi Fan Tutte и филма The Ballad of Sad Café (1991). Участвал в Amadeus (1984), "Стая с изглед" (1985), Maurice (1987), "Четири сватби и едно погребение" (1994), "Влюбеният Шекспир" (1998), "Фантомът на операта" (2004) и Bob the butler (2005) с Брук Шийлдс. От телевизията е известен с одобрения от критиците сериал "Ангели в Америка" (2003), главната роля в спечелилия наградата "Еми" документален филм Galileo's daughter (2002) и "Убийства в Мидсъмър" (2006).
**Алистър Кембъл - Бивш говорител на премиера Тони Блеър, специалист по пиар и рекламни стратегии.
***Ролф Харис - Роденият в Австралия Харис е бил шампион по плуване, преди да започне да се занимава с изкуство. Музикант, композитор, автор на песни, телевизионна знаменитост и ... художник.
****Дейвид Старки - Виден историк и водещ на телевизионна поредица, известен с неподражаемия си стил на разказване и преподаване.
*****Алвин Хол - Известен финансов анализатор и скъпоплатен инвестиционен съветник.
******Дейли Томпън - Двукратен олимпийски шампион в десетобоя.
*******Чери Блеър - Известен адвокат, съпруга на бившия британски премиер Тони Блеър.
********Тинчи Страйдър - Известен не само във Великобритания, а и в света рап изпълнител, Never Leave You е един от хитовете му.
*********Сър Ендрю Моушън - Бил е избран за придворен поет на британското кралско семейство - в Обединеното кралство това е титла.
