Назовете знаменитост, която някога е казала или направила нещо, което по дори най-малкия начин прилича на скандал. И да, най-вроятно срещу тази знаменитост е имало кампания в Twitter за бойкот и отричане от него/нея.
С този все по-популярен феномен не се разминава нито един бранш на развлекателната индустрия - комици, актьори, телевизионни водещи, музиканти и хора зад кулисите. Никой не е застрахова.
Някои хора се бунтуват срещу тази "култура на бойкот", докато други казват, че тя е необходима. Много хора просто имат въпроси.
Ето някои отговори.
Какво означава да бъде бойкотиран някой?
Когато хората казват, че бойкотират известна личност, те на практика се опитват да унищожат силата, ефективността или валидността на имиджа й. Те искат да отнемат силата на културния ѝ капитал, да намалят значимостта й, независимо дали става дума за личен бойкот или публично засрамване.
Работи ли бойкотът?
Краткият отговор - Зависи.
Кога за последен път видяхте Кевин Спейси в нов филм или по телевизията? Кога за последно чухте нещо за него, което по някакъв начин да не включва обвиненията в сексуален тормоз срещу него? Не. За негови нови роли или нещо от сорта не се говори и като цяло Холивуд се опитва да забрави за един от най-талантливите си живи актьори.
След като беше обвинен в сексуални посегателства в Нантъкет през 2017 г., Спейси не е участвал в никакви нови проекти. Последният му филм беше "Клубът на милионерите" (2018), който беше заснет, преди да стане известно за обвиненията, а след тях се превърна в тотална катастрофа в боксофис план именно заради скандала. Междувременно носителят на “Оскар” беше изхвърлен от хитовия сериал "Къща от карти" и подменен във "Всички пари на света" (2017) - филм, който той вече беше заснел.
Оттогава насам, единственото, което се чува около Спейси - сексуално насилие и дела за сексуално насилие.
По същия начин за Ар Кели вече не се говори особено като за певец. Срещу него има повдигнати множество обвинения в сексуално насилие и сексуален тормоз, а Spotify го премахна от плейлистите си. Да се пее песен на Ар Кели в момента е неофициално табу.
Кинорежисьорът Уди Алън, който беше обвинен от дъщеря си Дилън Фароу в сексуални посегателства, изгуби договора си за филмов проект с Amazon по-рано тази година. Телевизионното шоу на Розан Бар беше спряно миналата година, след като тя си позволи расистки туит. А последният покосен от вълната на бойкоти беше комикът Шейн Гилис, уволнен от "Saturday Night Live", след като на бял свят излязоха някои негови стари расистки шеги.
И все пак... Реалността показва, че на практика повечето опити за бойкотиране на някого не работят по този начин.
Така например си заслужава да си припомним множеството опити за бойкот срещу Тейлър Суифт, заради поредица от нейни гафове. Тя обаче все още е на сцена, прави музика и продължава да е сред най-популярните знаменитости в момента.
Бойкотът срещу нея далеч не постигна голямата си цел, както това се случи с Кевин Спейси или Ар Кели.
Друг показателен пример е Кание Уест. Силната му публична подкрепа за президента Доналд Тръмп - дадена във време, когато много цветнокожи хора се чувстваха нападнати от изказванията на американския държавен глава - определено шокира феновете му. А след това в едно свое изказване Уест дори нарече робството "личен избор".
Последва ли бойкот? Да. Успешен ли беше той... Далеч не.
Някои хора определено се опитаха да бойкотират рапъра, критикувахки го публично и отказвайки да слушат или пускат музиката му. И все пак - продължава ли Кание да е сред най-слушаните изпълнители в световен мащаб - да.
Мнозина все още пускат песните на Кание, а скорошните му "неделни служби" събраха огромни тълпи, като сред посетителите им беше и актьорът Брад Пит. В крайна сметка Кание се оказа "твърде голям", за да бъде бойкотиран успешно.
А какво да кажем за Майкъл Джексън и целия скандал около обвиненията в педофилия и филма на HBO Leaving Neverland? Има ли как да бойкотираш една легенда?
Въпреки че обвиненията в сексуални посегателства срещу Джаксън са сериозни, може ли на практика да бъде бойкотиран някой, чието влияние върху модерната музика е толкова дълбоко и значимо, че мнозина го определят като вездесъщ?
Джена Уъртъм, журналист на културна тематика в New York Times, размишлява по тази тема в подкаста "Still Processing." Тя казва, че е успяла да премахне от живота си творци и шоумени като Уди Алън, Луи Си Кей и Крис Браун - но с Джексън все още не успява. Неговите песни са оформили поколения от музиканти. Просто е невъзможно той да бъде бойкотиран изцяло.
"Културата на бойкот реално не работи. Не можете просто да отрежете проблематичните хора и проблематичните културни продукти или творения, защото това е обречена борба с неща, които изникват отново и отново, разбирате ли? Справяте се със симптомите на едно болно общество, вместо реално да лекувате самата болест," заявява Уъртъм.
Също така бойкотът не отменя причинените от тези хора щети, нито ги възпрепятства да ги причиняват отново, допълва тя. Примерът, който посочва, е Крис Браун, който през 2009 г. преби тогавашната си приятелка Риана, но въпреки това продължава да жъне музикални успехи. А обвиненията в насилие и изнасилвания срещу него продължават.
В много отношения това е нещото, в което се е превърнала културата на бойкот. Тя цели не толкова премахване на извършителя, а по-скоро дава на засегнатите форма на личен катарзис.
Отива ли твърде далеч културата на бойкот?
Някои твърдят, че културата на бойкот е оправдана, защото знаменитостите се сблъскват с последиците от действията си и по този начин понасят някаква форма на отговорност. Други обаче се оплакват, че това е просто поредната злобна форма на "хванах ли те в прегрешение, а?".
След като миналата година на бял свят излязоха стари туитове, разкриващи хомофобски език на Кевин Харт, колегата му комик Били Айхнър се застъпи за Харт, като каза, че понякога хората прибързват с оценките си. Айхнър коментира, че не одобрява културата на вадене на стари туитове и употребата им срещу някого.
"Не вярвам в това хората да бъдат завинаги "бойкотирани" за нещо такова. За мен бойкотът е детинска реакция. Аз съм за дискусии, не бойкот. Аз съм за признаването и приемането на минали грешки, признаване на нечувствителност и нараняващи изказвания, изговарянето им, дискутирането им, поучаването, преодоляването им и постигането на напредък заедно," написа той в Twitter.
Да бъде бойкотиран някой веднага, твърди Айхнър, е да му бъде отнета възможността да се поучи и да израсне.
Това обаче е по-лесно да стане, когато проблемът е в хомофобски туитове отпреди много време. По-трудно е, когато въпросът е по-заплетен. След като Гилис беше уволнен от "SNL" за расистки шеги, които е правил доста скоро - дори през 2018 г., комикът Джим Джефрис заяви: "Това е просто култура на бойкот. Не трябваше да го уволняват."
Много хора се съгласяват с Джефрис. Други обаче възприемат противоположни позиции, като писателя Марк Харис.
"Отказът на SNL от решението си да наеме Шейн Гилис не е триумф на културата на бойкот или политическата коректност, или както другояче го нарекат разни идиоти. Това е бързо и адекватно поправяне на допусната грешка", коментира той.
В крайна сметка, може би публичният бойкот всъщност няма значение. Браун все още прави музика. Комикът Азис Ансари, който за кратко беше "бойкотиран" след спорна публикация от 2018 г. за поведението по време на среща с жена, наскоро пусна комедиен спешъл в Netflix. Кариерата на Кание върви... чудесно. Същото важи и за Тейлър Суифт. А Розан Бар вече планира завръщането си.
Културата на бойкот, в повечето случаи, не е завинаги. Тя обаче показва на публичните личности, че феновете ще им държат сметка. Поне някои от тях. Поне за известно време.
