Българският национален отбор по волейбол се сбогува с още една възможност да стъпи на почетната стълбичка на голям форум след като късно снощи отпадна от европейското първенство в Австрия и Чехия. Нашите загубиха от Русия, тимът, за който всички са убедени, че в момента е №1.
Ранното отпадане след афишираните амбиции за „нещо голямо" оставя горчив вкус във всички - състезатели, треньори, ръководители, фенове. Няма спор, че тимът ни изигра един много силен мач на Евроволей 2011 - срещу Полша. Но отново този двубой бе само един. А за да стигнеш до края тази бройка трябва да е доста по-голяма.
Видяното в залите в Прага и Карлови Вари обаче поражда и много въпроси. Като например защо след първия гейм на мача с Русия изчезна пламъкът, духът, ентусиазмът. Още след втория гейм нашите изглеждаха като обречени и нито един от опитите на Радостин Стойчев да върне настроението не се увенча с успех?
Или защо в три от изиграните пет мача в Чехия тимът ни бе изоставащ в един от най-силните си елементи - атаката? Единственото изключение направиха мачовете с Полша и Естония...Този път не можем да се оправдаем дори с посрещането, защото за разлика от друг път сега то бе сравнително стабилно...
Непонятно остава и защо и преди това първенство тръгнахме с голямата кошница. Играчи и треньори не спираха да обясняват, че отборът ни е готов за финал. В същото време суперзвездата на Сърбия Иван Милкович бе повече от категоричен: „За нас шестото място ще бъде успех". Дори Русия не прие ролята на фаворит. „Как ще сме фаворит като от 20 години нямаме спечелен златен медал на такъв форум", недоумяваше Владимир Алекно. Сега и двата тима са на полуфинал, а България ще се задоволи с шестото място.
Логично загубата ще отприщи отново и дискусията трябваше или не трябваше България да печели срещу Германия. До която изобщо нямаше да се стигне, ако отборът ни бе спечелил мача си Словакия. Но тъй като това не се случи се стигна и до този избор. И от гледна точка на резултатите си личи, че стратегията на Полша е била по-правилна. Тимът на Андреа Анастази вече е на полуфинал и мисли как да преодолее Италия, докато ние си ближем раните, нанесени ни от Сборная и стягаме куфарите за родината.
„След като афишираме претенции за нещо голямо, това нещо трябва да бъде контролирано по всяка една нишка и по всяка една брънка. Още от самото стартиране до самия край. Да се помисли за всичките комбинации, които ще се правят и които няма да се правят, в зависимост от ситуацията, в която сме поставени", анализира още онзи ден бившият капитан на националния отбор Николай Иванов. И е до болка прав. Защото в крайна сметка в историята остават само победителите. По какъв начин е завоюван успеха няма кой знае какво значение.
И до днес единствено в България се коментира толкова широко грозната постъпка на Бразилия от миналогодишното световно първенство.
В Полша пък изобщо не обърнаха чак такова внимание на двубоя със Словакия и на начина, по който тимът стигна до топ 4. В страната, която заедно с Италия и Русия налива най-много средства за този спорт са доволни, че остават до края на турнира. Нещо, на което малцина се надяваха след ужасяващо слабото представяне на приятелския турнир „Мемориал Хуберт Вагнер".
Освен това залогът в предолимпийската година е много по-голям от просто един медал от европейско първенство. По регламент двата финалиста от първенството на Стария континент се класират за турнира за Световната купа през ноември и декември в Япония. А това е надпреварата, на която най-напред се раздават олимпийските квоти. И от която е най-лесно да вземеш такава, защото са цели 3 - за първия, втория и третия...
Нашите обаче очевидно няма да играят на този турнир в Страната на изгряващото слънце. За да участват в Лондон националите ще разчитат на квалификационния турнир, на който би трябвало да сме домакини през май. Той е малко след края на клубните първенства в Европа и на него ще участват 8 тима - всичките от Европа. Квотата е само за победителя. Дори руснаците да ги няма, остават поляци, италианци, сърби, а и винаги може да се появи някой като Словакия...
Така на карта вече е поставено и олимпийското участие на тима ни. А без изява в Лондон всичко направено през тези четири години малко или много губи смисъл...Дори евентуален успех в Световната лига, на чийто финали също би трябвало да сме домакини.
"Пъчковци сме" Някой помни ли преди 2 дни какво говорихме под онази статия? Къде са ония оптимисти и патриотари да коментират резултата....
И защо трябва да се класираме с тънки сметки и хитрини? Това не беше ли само една игра… Този, който има нужда от титли и резултати за да има самочувствие никога не го получава. Той получава само опаковката. Истинското заслужено самочувствие идва от победите всеки ден, и то в битките със себе си. Иначе какво? Днеска имаме медал и сме на коня. Утре (нормално е) нямаме и сме смачкани…
"...Къде са ония оптимисти и патриотари да коментират резултата..." ----------- Тук сме. Щесто място си е шесто място за държава, която икомомически е на най-последното място в същата тази Европа. Ако не сме първи, какво ще стане, ще свърши света ли? Ами ако бяхме легнали и после ни бяха били? Тогава пак щяхме да бъдем бити, но щяхме да сме и с изути гащи, а сега поне се оттеглемя с чест. Тогава какво щяхме да си говорим в същия този форум? Единствено не ми харесват тези изхвърляния, които поне при волейболистине имат покритие и не са толкова комични, какато при футбалерините ни. Както и да е, браво на момчетата!
strawsPulledAtRandom, егати пораженсческото мислене, честно. А не си ли се замислял що нашите се напънаха да бият германците? Ти какво реши, че тва си беше чиста и свята донкихотовска победа? Кой нормален чисто и свято избира да играе срещу Русия? Чиято федерация между другото спонсорира първенството. Айде познайте с кого най-лесно са се разбрали братушките. Ти май гледаш на спорта от романтиката на по-по-по-миналия век.
Е хубаво де, шесто място си е ОК, никой не го критикува. Но оня ден бяхте тръгнали да печелите първото? Един като ви намекна, че тая работа с първото място не става само с блъскане на топка, а и с малко стратегия, щяхте да го изядете тука Сега фактите показаха, че е бил прав и айде обърнахме плочата - за кво ни е първо място, шестото си ни е ОК....
Оня Дето Го Трият супер си прав!!!
Суууупер тъпа статия. Никъв смисъл няма
Оня, приятелю, най-ги обичам такива като теб: "...бяхте тръгнали... печелите... видяхме ви...". Когато паднат спортистите ни, ясно разграничение и ползваш трето лице. А като бием "...разбихме ги, смачкахме ги, най-добрите сме...". Много ми е интересно 94-та като се класирахме на 4-то по футбол, дали си говорил така на "вие" или изполваше "ние" Не ми отговаряй. И аз сега няма какво толкова да ти отговоря - нито съм играл, нито имам роднини или приятели волейболисти, нито пари съм заложил, дори и по ТВ не гледах мача. Никъде не съм тръгвал. Говоря от принципната позиция, че ако сам не се уважаваш, няма кой да те уважава, и че дребни сметки като това от кого да паднем, за да бием, са тактика на дребни отбори и дребни душици. Именно това е пораженческо мислене, за което незнайно защо ме обвини колегата долу. И че било рмантично от миналия век - не знам дали е романтично и олдскул, но е мислене на човек, който се опитва да прави нещата по праволинейния и труден, но неоспорим начин. Щото и със смъкнати гащи можеш да си на върха, колко пайнърки имаме, дето печелят повече пари от нас и колко мутреси карат джипове, които не можем да си позволим... Мерси, такъв спорт, само заради резултата, не ми харесва. Защо си губят времето да играят, а направо не теглят жребий кой побеждава? Ти ако седнеш пред ТВ затова ли само гледаш - за да се изкефиш, ако победим, ако се класираме и т.н.? Варианта с жребия е подходящ в този случай - като изтеглим дългата клечка, печелим, супер, радваме се, класирани сме. Не си губиш времето с предречени предтсвления. Ето затова не гледам вече спорт, пичове. Да вися 2 часа за да видя кой си е направил по-добре сметката кога да падне или кой е дал най-добрата оферта... А че има точки, кошове, голове, еби им майката, кой ти гледа в 21-ви век футбол заради задните ножици... И пак не казахте нищо - ако бяхме легнали преишния мач и сега пак загубим, тогава какво щяхме да правим? Сигурно щяхте да кажете "еее, опитаха се момчетата, вижте как хубаво загубиха преишния мач, малко не им достигна и сега да загубят... или да спечелят... чакай, че обърках тактиката". Айде със здраве и не гледайте толкова сериозно на нещата, това не е война, а спорт.
Пич, чети внимателно какво съм писал преди 3 дена и не умувай толкова - нито се оприличавам с наште, нито се разграничавам. Не съм аз тоя дето гледа с розови очила предварително и после като се сговнят очаквано нещата обръща плочата
Аз мисля, че отборът ни е много силен - все пак се държат в челаната десетка на световно ниво, сред страни с огромни традиции в волейбола. Ако продължават така, след време и ние ще имаме традиции във волейбола. Има нещо което нашия отбор никога не е имал, и това е "класа". Да, имат чудесни играчи, имат по някой и друг страхотен мач. Но им липсва това което прави големите наистина големи - класа. Тук се включват много неща - дух за победа, непримиримост със загубата, спортна злоба, себеотдаване в работата в екип ... Все неща които се придобиват с традицията. КОгато си свикнал да биеш, загубата не е опция, играеш със самочувствие, като бразилец. След години, ако се грижим за нашите волейболисти, те може да придобият необходимата класа, за да бъдат сред топ 3. Пожелавам им много успех!
"...Пич, чети внимателно какво съм писал преди 3 дена и не умувай толкова - нито се оприличавам с наште, нито се разграничавам..." --------- Хубаво, ей сега почвам да ровя какво си писал преди 3 дни, че нещо ми е скучно А дали се разграничаваш е очевидно от трето лице множествено число, което ползваш. "...Не съм аз тоя дето гледа с розови очила предварително и после като се сговнят очаквано нещата обръща плочата ..." --------- А аз ли обръщам плочата? Или някой друг от коментиращите? Къде? Продължавам да си държа на мението, под тази тема отново го писах, той ми говори за обръщане на плочи. Да не си ремонтираш котлона, а аз да не съм те доразбрал за какво говориш? Мисля, че няма смисъл да спорим повече, темата за мен е изчерпана. Който разбира толкова, следващия път да се обади на отбора да им каже кога трябва да паднат. Да не забрави да прибере после треньорската заплата.
"По какъв начин е завоюван успеха няма кой знае какво значение." Ей-такова мислене хич не ми харесва... Това може да е мислене само на човек, който няма никакви скрупули? Да не кажа нещо повече.. Наистина ли няма да има значение, ако сме купили и договорили всички мачове?! А извън спорта? Означава ли тази фраза, че на автора не му пука кой и как ще прегази, стига да стигне до върха, на главите на другите? И да стои там, върху всички, без значение на кой какво причинява?! Авторката е жена - би ли жертвала децата си, грижата си за тях и за семейството, времето с приятелите, за да завоюва успех?! Не мисля... Май просто си говори! Колкото да напише нещо тук... Ако беше мъж веднага щях да й предложа много бърза рецепта за успех - има ги много успели по този начин, но само един е бил ватман, а сега е "най-известния" PR, светски лъв, хроникьор, певец и какво ли още не... Женята Минчев, да... Всъщност то и жените често постигат успехи по този начин, може би и авторката така е постигнала успех, кой знае... А ако не е - да побърза! Върхът е само един, да не седне някой на него преди нея!
Bichkiiata, бих направил много неща, за да им осигуря добро бъдеще. Но успеха им ще зависи предимно от усилията на самите тях. От мен би зависело само да им дам добър старт, под формата на възпитание, обучение, евентуално финансова възможност. Но дори да забогатея някой ден това не означава автоматично, че децата ми веднага ще получат всичко наготово! Моите родители са ми дали много неща, които не са финансови, за които съм им особено благодарен! За финансовата страна от години се грижа сам... Но има и неща, които не бих направил... Както не би ги направил и всеки нормален човек.