Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

4-дневната работна седмица ли е решението за проблемите ни днес?

Много хора разчитат на това, но всъщност се оказва, че тази идея крие и своите подводни камъни Снимка: iStock
Много хора разчитат на това, но всъщност се оказва, че тази идея крие и своите подводни камъни

"Четиридневна работна седмица" - тези думи, хвърлени в пространството, винаги карат хората да наострят уши, за да се опитат да разберат дали случайно работодателят им не е решил да предприеме някое смело решение, а те, от своя страна, да станат част от един желан социален експеримент.

В Канада се заричат, че ще постигнат това до 2030 г., а премиерът на Нова Зеландия Джасина Ардърн предложи работата само по 4 дни седмично като универсално решение за икономиката в страната. 

Пандемията от коронавируса стимулира много хора по света да се хванат за идеята като решение, което ще подобри света изцяло. 

Към момента 4-дневната работна седмица все още не е широкоразпространена практика. Компаниите, престрашили се да я приложат, не са много и поради тази причина е трудно реално да се направи крайно заключение дали има полза от нея, или не.

Редица проучвания обаче показват ясен положителен ефект върху служителите, извадили късмет да имат тридневен уикенд. Като резултат от това се наблюдава подобряване на удовлетвореността и повишаване на качеството им на работа. Също така, те успяват да намалят разходите от ежедневните си пътувания и дори да използват по-малко дни, в които се налага да отсъстват от работа.

Оказва се, че четиридневната работна седмица би се отразила благоприятно не само на хората, но и на природата.

Ако тя бъде приета за постоянно, това би могло да подобри значително качествата на околната среда. В няколко доклада по тази тема се посочват различни начини, с които е напълно възможно въглеродният отпечатък на хората да бъде значително намален.

Как е възможно това да се случи?

Най-прекият път е чрез намаляването на ежедневните пътувания.

BBC дава пример конкретно за Великобритания, че четиридневната работна седмица би съкратила изминатите мили на пътуващите от и за работа с около 558 всяка седмица, което ще се отрази както на пътните им разходи, така и на използваното гориво.

По-малкото време в трафик и шофиране в този случай пък би повлияло благоприятно върху психическото състояние на хората, особено на жените, тъй като стресът ще бъде по-малък. А и повечето почивни дни биха дали възможност за повече спорт и дейности на открито, които ще държат хората по-далеч от здравните услуги и медикаментите, стимулиращи производството на въглерод.

Намалената работна седмица означава и по-малка нужда от стоки и услуги, използвани в офиса - компютрите няма да се амортизират толкова бързо, подмяната на задължителните униформи на служителите няма да бъде така честа, а хигиенистите ще използват по-малко вредни препарати, защото ще им се налага да чистят по-рядко.

Тези промени несъмнено ще повлияят върху интензитета на производителността и използваните природни ресурси, което ще спомогне за намаляването на замърсяването в природата.

Дори и да не ни се вярва обаче, както всяко нещо, така и четиридневната работна седмица крие своите подводни камъни.

Колкото и примамлива да звучи, идеята също би могла да има и отрицателно въздействие върху околната среда. Дали това ще стане зависи единствено от решенията на хората и как точно ще оползотворят повечето си свободно време.

Ако тридневният уикенд изглежда по-примамлив за някое кратко пътуване със самолет, или то бъде заменено с целодневно лежане на дивана пред телевизора, с включен на максимална степен климатик, намалените работни часове дори могат да доведат до още по-неприятни последствия за околната среда.

Освен това съществува реалната опасност работодателите да поискат от служителите си да вършат същото количество работа, но не за пет, а за четири дни. Това от своя страна може да увеличи стреса и тревожността, които пък отново ще доведат хората до лекарските кабинети и медикаментите.

Най-големият съществуващ риск обаче, който четиридневната работна седмица създава, е намаляването на заплатите, тъй като се предполага, че и количеството ѝ ще бъде по-малко.

Недостатъчният доход би накарал много хора да търсят допълнителна работа, което напълно премахва ефекта от третия почивен ден - той просто няма да бъде използван по предназначение.

Какво е добре да се направи?

Новите технологии могат да навлязат като добър помощник в тази ситуация. Ако бъдат използвани разумно, изкуственият интелект и роботиката биха увеличили производителността за сметка на намаленото работно време. Така няма да има опасност от загуби и намаляването на работните заплати ще отпадне като нужда.

Допълнителното свободно време пък ще предразположи служителите да обръщат повече внимание на физическото и психическото си здраве. Това от своя страна ще създаде нуждата от повече паркове, библиотеки, читалища и спортни съоръжения например, където да могат да оползотворяват качествено времето си.

За да стане четиридневната седмица реалност обаче, ще са нужни по-дълготрайни и обстойни проучвания, които да дадат ясни резултати за възможно най-правилния начин тя да бъде осъществена.

Но промяната никога не идва само отвън и хората трябва да бъдат готови да изменят някои свои навици в положителна посока. По този начин концепцията за намалена работна седмица би проработила успешно както за тях, така и за техните семейства и работодатели, а също и за околната среда.

Най-четените