Аманда Нокс е красива американска студентка, осъдена в Италия, заедно с бившия си приятел, за убийството на британската си съквартирантка - Мередит Кърчър. И двете момичета са били в Италия по програма за следване в чужбина, а инцидентът е станал по време на "сексуална игра".
Нокс отрича вината си. Когато отива да следва в Перуджа, тя е само на 20 години, експериментира с марихуана, алкохол и краткотрайни сексуални връзки, както повечето студенти на тази възраст.
Първоначално Нокс е осъдена. Присъдата впоследствие е отменена от италианския апелативен съд, след което на свой ред Върховният съд отхвърля оправдаването й и изисква делото отново да се гледа в съда. Нокс отново е призната за виновна и е осъдена на 28 години, а приятелят й Рафаеле Солечито на 25 г.
Преди няколко дни представители на италианския съд обявиха, че са осъдили Нокс и Солечито за убийството през 2007 г. заради доказателства, които показват, че за смъртта на британската студентка е отговорен повече от един човек.
В документ от 337 страници съдът заявява, че третият човек, осъден за убийството - Руди Гуеде, не е действал сам, и се позовава на естеството на раните на жертвата.
Руди Гуеде е африканският имигрант. Той намира тялото на Кърчър в къщата, която тя дели с Нокс, а неговите пръстови отпечатъци са на местопрестъплението. Той признава, че е бил там преди убийството - и е използвал тоалетната. Отпечатък от дланта му е открит в кърваво петно под тялото на Кърчър.
Впоследствие той бяга от града - и се налага да бъде екстрадиран в Италия от Германия, за да бъде изправен пред съда. След като е осъден, Гуеде излежава 16-годишна присъда.
В изявлението на италианския съд председателстващият съдия Александро Ненчини, ръководил второто обжалване по делото, твърди, че 21-годишната Кърчър и Нокс са били в конфликт - имали са разногласия за плащането на наема за къщата,"който е ескалирал и е стигнал до агресия."
Сега, след като бе публикувано обяснението на присъдата, адвокатите на защитата имат 90 дни да обжалват решението в италианския Върховен съд
В документа, Ненчини се концентрира върху "видими грешки и пропуски" на апелативния съд, който е освободил Нокс и Солечито, обвинявайки го в "липса на логическа точност" при оценката на доказателствата.
Той твърди, че някои доказателства, включително дневник, който Нокс е водила в ранните дни на ареста си, са били използвани за подкрепа на тезата за невинността й, когато това е било "изгодно", но същевременно обезценявани, "когато тя се е инкриминирала сама".
Съдията също така твърди, че необоснованото обвинение от Нокс към бившия й шеф Патрик Лумумба - собственик на бар, когото тя обвинява за убийството, когато е арестувана, доказва нейната вина.
Лумумба е прекарал близо две седмици в затвора, без Нокс да коригира необоснованите си обвинения. Той е бил освободен след арестуването на Гуеде, когато пръстовите отпечатъци на Гуеде са открити на местопрестъплението.
Нокс е осъдена за тази клевета, като присъдата взема предвид излежаното в затвора време (от четирите години, прекарани зад решетките, три се признават за излежани по делото за клевета).
Ненчини заявява, че обвинението срещу Лумумба е "задължително за разбирането на престъплението" и че то "не може да бъде отделено от самото убийство"
Ненчини също така смята за убедителни криминологичните улики, които първият апелативен съд отхвърли, включително следи от смесена кръв и ДНК, принадлежащи на Нокс и Кърчър, идентифицирани в банята, използвана от двете съквартирантки.
"Гуеде, Нокс и Солечито са оставили следи от движението си в кръвта на жертвата, която е изтичала изобилно от раните й," пише съдията.
Ненчини изключва идеята Гуеде да е влязъл в апартамента през прозореца, след като го е счупил с камък, както твърдяха защитниците на Нокс и Солечито в по-ранните съдебни дела.
Той също изключва тезата, отстоявана от защитата на Гуеде, че Кърчър го е пуснала вътре за предварително уговорена среща. Вместо това съдията пише: "Съдът възприема позицията, че само и единствено Аманда Нокс е притежавала втори ключ за апартамента" и тя е пуснала Гуеде вътре.
Ненчини отхвърля и всички теории за сексуална игра с непредвиден смъртоносен резултат. Прокурорите твърдяха, че Кърчър е била пронизана смъртоносно, след като е отхвърлила опити на Нокс, Солечито и Гуеде да я включат в сексуална игра.
Вместо това Ненчини пише, че обвиняемите не е било необходимо да "имат общ мотив"
Според съда, нож с ДНК-то на Нокс върху дръжката е открит в апартамента на Солечито - и именно той е оръжието, с което е убита Кърчър, а Нокс е оставила ДНК върху дръжката, когато "е забила ножа от лявата страна на врата на Кърчър, предизвиквайки смъртоносната рана."
При първоначалния процес малка частица от ДНК, идентифицирана върху острието на ножа, бе приписана на Кърчър, но образецът беше твърде малък, за да бъде подложен на двойно изследване. Ненчини въпреки това смята ножa за основното оръжие на убийството.
Той твърди, че Солечито е използвал друг нож и го е взел със себе си, когато си е тръгнал. "Англичанката е била атакувана от Аманда Мари Нокс, от Рафаеле Солечито, който е помагал на приятелката си, и от Руди Херман Гуеде," пише Ненчини.
Засега Гуеде е единственият, който лежи в затвора за убийството, и много от аспектите на престъплението остават неизяснени
Нокс и Солечито продължават да настояват, че са невинни, а присъдите от 2009 доведоха до глобални дискусии за ефективността на съдебната система в Италия. Процесът разкри сериозни съмнения относно начина на провеждане на разследването и основни доказателства.
В един момент от разследването например полицай, представящ се за лекар, информира Нокс, че тя е болна от СПИН, и иска от нея да назове всичките си досегашни сексуални партньори, така че те да бъдат информирани за риска. Тя го прави - и впоследствие разбира, че това е било измама. Италианската полиция просто е искала да научи повече за сексуалния й живот.
Присъдата срещу Нокс е възможно да доведе до екстрадиция в Италия, където тя да излежи присъдата; по време на настоящото дело тя бе в САЩ и не присъстваше на подновения процес.
