Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Българската мечта - "Всекиму според потребностите”

Тъжна родна картинка... Снимка: БГНЕС
Тъжна родна картинка...

Няма вече площади за политици, които с мегафон в ръка направляват народното недоволство. Къде отидоха онези млади хора, които тогава постигнаха толкова много?

"Онези" сте вие, а "тогава" е вашето "вчера". Старите кадри трудно могат да предадат сплотяващата сила и заряда на идеята. Много съжалявам, че поради обективни причини не съм могъл да бъда част от сътворяването на промяната.

Връстник на прехода и демокрацията

Роден съм на 01. 01.1989 година, което горе-долу ме прави връстник на демокрацията. Всички знаем каква беше съдбата на идеята, сплотила толкова много хора. Няма го вече романтичният партиен дуализъм на прехода, в който новото добро се сблъсква със старото зло, а разказите на очевидците оставят горчив послевкус на разочарование и счупени илюзии.

"Левите" открай време са обединени около партията майка, която си остана същата дори под новото име и при новата конюнктура. Въпросът, който всички си задаваме, е къде отидоха всички "десни"?

Част от тях останаха вечната опозиция, винаги недоволни и нещатно протестиращи. Други се изродиха в крайнодесни, защото все някой трябва да понесе отмъщението за житейския им провал - циганите, комунистите или мюсюлманите - все тая.

Голям процент формираха фронта на политическия нихилизъм. Но може би най-много останаха „вечните излъгани". Те яхат всяка следваща политическа вълна и тръгват с надежда, че, видиш ли, днес животът им е скапан, но от вдругиден ще стане приказка, защото на власт е нов премиер. Респективно винаги са „измамени", а всяка следваща власт "се подиграва с надеждите им". Доказателство за горното виждаме във всеки епизод на сериала "Парламентарни избори".

Именно последната група по манталитет и претенции е силно лява, но гласува за десните. Не се вълнува от засукани абстракции като "бюджет", но пламенно брани социалните си придобивки.

Българската мечта - "Всекиму според потребностите”

Не знам как е било навремето, но знам какво виждам с очите си днес - българинът иска да работи малко (по възможност николко), да плаща ниски осигуровки (най-добре - никакви), да се пенсионира на 50, а 80-годишната му майка, учила до четвърто отделение, да получава 1000 лева пенсия.

Отделно да не дупчи билет в автобуса, да не се разкарва да гласува, да не плаща за здравеопазване, да се намалят данъците, пък ако изпадне някоя дребна далаверка с държавно имущество - берекет версин. Българската мечта е пределно скромна, изчерпва се с "Всекиму според потребностите". Това горе-долу означава притежаването на вещи, осигуряващи екзистенц минимум -джип и вила, ама ако може някой да ни ги подари.

Българинът иска да харчи много, въпреки че печели малко, а това е левичарско отвсякъде. Това, естествено, няма как да стане, за което единствените виновници накрая винаги са политиците. При редуването на правителствата по цял свят се наблюдава тенденция, че десните правителства пълнят хазната, а левите я празнят, но създават социален комфорт за населението.

Няма значение какъв си, а какъв ти изнася да бъдеш

В България тази зависимост се развива в различна цикличност - всяко правителство пълни ковчежето в началото, за да го изпразни непосредствено преди избори. Виновен за размиването на понятията е дивият популизъм. Практически ляво и дясно не могат да бъдат разграничени по друг признак, освен по партиен. Няма значение какъв си, а какъв ти изнася да бъдеш.

Истински десни са не повече от шепа интелектуалци

В този смисъл има твърде много и десни, и леви на приказки, но твърде малко на дела. Мисля си, че за да бъдеш „десен" все пак е необходим определен неформален ценз. Т. е. трябва да си образован, не е достатъчно само да мразиш комунистите. Политическата ориентация би трябвало да се базира на определена визия за икономическото развитие и стратегия за разпределяне на общите пари, но както знаем, това явление е рядкост.

Родният избирател е целенасочено дезинформиран и му се натрапва, че трябва да се вълнува от глупости като размера на минималната работна заплата, например. Накратко, в България истински десни са не повече от шепа интелектуалци, а това е много, много тъжно.

   

Най-четените