Американците познават Джеки Чан най-добре от неговите забавни и акробатични изпълнения в екшъни като "Сблъсък в Бронкс" и "Час пик", постигнали успех заради изключителните му умения в бойните изкуства и ненатрапчив комедиен талант. (И направили го милионер.)
Китайците познават родения в Хонконг Чан в голяма степен по същите причини. Но те също така знаят за него нещо, което би било твърде изненадващо за повечето американци: той е силно политически ангажиран, убеден поддръжник на китайската Комунистическа партия и убеден критик на всеки, който приема за противник на Пекин.
В момента това включва и Съединените американски щати
Наскоро Чан обяви, че САЩ са "най-корумпираната страна в света", реагирайки на масовите критики към скорошната цензура в Китай, направена от популярен вестник. Той се скара на китайците, които критикуват родината си по начини, които могат да бъдат чути или видени от чужденци, добавяйки, че той се старае да хвали Китай, когато дава интервюта в САЩ.
Ето коментарите му, преведени на английски от сайта Ministry of Tofu, където е публикуван и видеозапис на интервюто. Заслужава си да го видите, за да придобиете представа колко разпален става Чан, когато критикува САЩ и защитава Китай.
Ако не разбирате китайски, можете все пак да проследите речта му донякъде, като следите за думата "Мейгуо," която означава "Америка". (Забавен факт: буквално тя се превежда като "прекрасна страна".)
Джеки Чан: Нов Китай. Истински успехи бяха постигнати в последните десетина години. Президентът на нашата страна също признава, че съществува проблем с корупцията, както и някои други неща, но бележим напредък. Това, което виждам, е, че страната ни непрекъснато бележи напредък и се учи от грешките си. Ако говорим за корупцията в целия свят, в САЩ няма ли корупция?
Водещият: Америка.
Чан: Най-корумпираната страна в света.
Водещият: Наистина?
Чан: Естествено. Откъде дойде тази огромна финансова криза? Дойде точно от западния свят, от САЩ. Когато ме интервюираха в САЩ, хората ме питаха и казах същото. Казах, че сега, когато Китай е станал силен, всички се занимават да търсят проблеми в Китай. Ако нашите собствени сънародници не подкрепят държавата, кой ще подкрепя държавата ни?
Знаем, че нашата страна има много проблеми. И можем да говорим за тях при закрити врата. За външните хора обаче би трябвало да казваме "нашата страна е най-добрата."
Водещият: Не са му достатъчни неговите над 20 титли на посланик. Мисля, че Министерството на външните работи трябва да го предложи за посланик в САЩ.
Чан: Сериозно, винаги при закрити врати казвам: "Страната ни е така и така. Еди-кой си и еди-кой си не стават за нищо." Но навън казвам: "Нашата страна е най-добрата, в това и това е най-добрата." Не можеш да говориш, че страната ти има проблеми, когато си навън, да заявяваш: "Да, страната ни е лоша."
Това интервю вероятно не е така изненадващо за китайските зрители
Чан от години предизвиква скандали с критиките си към Тайван и Хонконг като модели какво може да се обърка, когато има "твърде голяма свобода". Веднъж той беше казал в защита на китайската цензура на неговите филми, че "китайският народ трябва да бъде контролиран, иначе ще прави каквото си поиска."
Така че в някакъв смисъл вероятно е било само въпрос на време, преди да каже каквото мисли и за САЩ. Като се има предвид, че в миналото е наричал демокрацията в Тайван "най-големият майтап на света," даже е изненадващо, че критиката му за САЩ, масово приемани като поддръжник или кукловод на Тайпе, не е била още по-остра.
Коментарите на Чан, макар да са масово игнорирани в китайските социални медии, отразяват определен тип нагласа срещу западната цивилизация и конкретно САЩ, характерна за някои части на Китай.
Подобно на критиката му към тайванската и хонконгската демокрация, поведението му е в голяма степен свързано със защитата на Китай. И тази позиция често е свързана повече с вътрешни китайски съмнения за напредъка в страната им, който е достигнал донякъде, но все още му остава много път за изминаване. Обратната страна на медала на китайския национализъм, който бележи възход заедно със самия Китай, често е усещането за национална несигурност.
Този аспект на китайския национализъм изглежда достига върховете си в моменти, когато Китай е изправен пред международни критики, както писа пекинският журналист Хелън Гао около антияпонските протести м.г.
В много аспекти според Гао подобни изблици са по-малко свързани със заклеймяването на критиците. По-скоро са израз на "публичните усилия на китайците да примирят обезсърчителната социална реалност около тях с величествените патриотични идеали, които отдавна са приели като даденост."
Голямото противоречие
Все пак вероятно има защо да се зачудим как Чан може да оправдае критиките си към САЩ с дългото си охотно възприемане на американския филмов пазар.
В крайна сметка как той е могъл да прекара толкова време, снимайки филми и жънейки звездни облаги в "най-корумпираната страна в света"? Това е типът противоречия, които правят китайските представи за САЩ и Запада особено объркващи.
Примерно в документален филм по китайска телевизия за 10-та годишнина от терористичните атентати от 11 септември 2001 г., млад студент с усмивка заяви, че е "много доволен" от атаките. Той добави за Осама бин Ладен, че "всеки, който се бори срещу американците, е герой."
Когато интервюиращият запита същия жител на Пекин какво мисли за САЩ, той с абсолютно същата убеденост отговори: "Много ми харесва там. Скоро ще уча в САЩ. И ако не се налага да се върна тук, може и да не се върна."
С това не твърдим, че Джеки Чан има подобно мнение, или че това е особено разпространена позиция в Китай. Изказванията на въпросния пекински студент масово бяха осмяни в китайските социални медии, защото бяха толкова очевидно двулични.
И все пак те са крайна форма на много по-меки, но също така противоречиви възприятия сред китайците за Запада и САЩ, които може би имат отражението си в заклеймяването на страната, която му е помогнала да забогатее толкова много.
Може би бихме могли да погледнем поведението му и от друга гледна точка
И други актьори са участвали в кинопроекти на страни, които иначе критикуват - примерно Крисчън Бейл, който нашумя с атаките от висши представители на китайската Държавна сигурност, попречили му да посети дисидента под домашен арест Чен Гуанчен, също така се е снимал в популярен китайски филм.
"Цветята на войната" разказва за травмата на страната от клането в Нанджин през 1937 г. Вероятно за американците изглежда смислено западна кинозвезда едновременно да привлича внимание към лошите аспекти на Китай, участвайки същевременно в китайски филм, който до такава степен подклаждаше китайския национализъм, че бе обявен за "очевидна пропаганда".
Очевидното противоречие в поведението и на Бейл е характерно за определен възглед към Китай, който, независимо дали е грешен или правилен, е популярен на Запад: това е велика страна, препъната от репресивно правителство.
Доколкото коментарите на Чан са антиамерикански, те по същия начин отразяват разпространен възглед на китайците за САЩ, коренящ се не само в отношението към Америка, но и в гордата, но на моменти несигурна идея на Китай за самия себе си. С други думи, вероятно Западът не би трябвало да се чувства твърде обиден.
