Монументалната скулптура е едно от най-продажните изкуства наред с архитектурата и киното. Продажни, разбира се, в добрия смисъл, защото са толкова скъпи, че творецът, освен ако не е милионер с болна мания за самоизява, е невъзможно да финансира сам заниманията си. Неговото изкуство не може да започва и да свършва единствено в него самия, като изкуството на малкото овчарче с медния кавал, подпряно на някой пън.
Бидейки продажно изкуство, монументалната скулптура не е диалог между твореца и зрителя, а полифонична какофония в полето на обществения дебат. В нея се преплитат вижданията на автора, капризите на спонсора (бил той частен меценат или разпоредител с публични пари) и очакванията на обществото.
Ето защо монументалната скулптура не е документ, изразяващ единствено душевното състояние и интелектуалното развитие на автора си, а и свидетелство за състоянието на цялото общество и за неговото ниво в културно и нравствено отношение.
Паметниците са символи колкото на онези исторически личности, за които напомнят, толкова и на тези, които ги издигат в съвремието.
Нашумелият напоследък скулптор Александър Хайтов, превърнал се в знаков творец на новото време с технологичния порив на мисълта и с разкрепостените си разбирания за мултимедията, превръщаща монументалната скулптура в тотален жанр, атакува поредно сетиво.
След като задоволи зрението с фосфоресциращите очи на клетия цар Самуил и лампичките в бяло, зелено и червено - цветовете на нацията, произволно пришити върху инсигниите на самодържието в някакъв шокиращ семиотичен оксиморон - с новооткрития паметник на ген. Иван Колев вече отправя предизвикателство и към слуха ни.
Докато досегашното творчество на автора само светеше, сега навлиза в нов период на развитие, в който издава и звуци. Ето това е тоталният жанр, това е тоталната скулптура!
Кое ли ще бъде следващото сетиво, към което ще насочи внушението си творецът? След осезанието, зрението и слуха, логично е да дойде ред и на обонянието.
Позволявам си да пророкувам, че не след дълго творбите на Хайтов не само ще светят и ще издават звуци, но и ще миришат.
Просто му трябва да се развихри още мъничко. Моля се само да не се появи някой родолюбив спонсор като Валери Симеонов и да подпомогне (воден единствено от високи идеали, разбира се) създаването на паметник на Вазовия герой Рачко Пръдлето. Представяте ли си го?
Свръхреалистичен като всеки образец на тоталитарното изкуство, с депресивно изражение на лицето като останалите творби от същия автор, Пръдлето ще стои леко приклекнал пред къщата-музей на Иван Вазов и ще се вглежда в минувачите със светещите очи на напрегнатото си бронзово лице. Бузите му ще са леко издути, за да доподчертаят драматизма на ситуацията.
И ето: вие, удивени и притихнали, се приближавате към творбата и изведнъж се задейства специален електронен датчик! Блясват диоди в цветовете на националния флаг, а отзад в звук и аромат... Но млъкни, сърце!
Когато овладее обонянието на публиката, творецът със сигурност ще насочи търсенията си и към последното сетиво - вкусът. Обаче за лизане на паметници ще говорим друг път.
На министър-председателя паметникът много му хареса.
"Огромни поздравления за скулптурата", произнесе се той в Добрич. "Толкова жив паметник отдавна не си спомням да съм виждал".
Разбира се, ако паметникът мърдаше някои свои части, щеше да му се види още по-жив, но и за това има време. Да пожелаем на Хайтов творческо дълголетие и ще видим още чудеса под плодоносното финансиране на бюджета.
Но защо именно това толкова лесно се превърна в официално държавно изкуство? Защо така органично се вписа в бутафорните крепости, газобетонните катедрали и чудотворните аязма? Много просто, защото е идеологически и пропагандно удобно.
А защо е удобно? По няколко важни причини.
Първо. Такова изкуство е просто, еднопластово и лесносмилаемо. Неговото възприемане не изисква интелектуално усилие. То не съдържа препратки към други творби, поради което не изисква и кой знае каква култура, за да бъде възприемано.
Второ. Такова изкуство не съдържа никакво съмнение. Какво съмнение съдържат работникът и колхозничката на Вера Мухина? Такова изкуство дори да поставя някакви въпроси, то тези въпроси имат само по един отговор.
Трето. Естетическите му критерии са страшно ниски, което е полезно при ухажването на масите - ето, аз разбирам царя със светещите очи, следователно аз разбирам изкуството изобщо.
Изкуството е масова комуникация и като такава трябва да изпълнява две основни функции: да задоволява и да надгражда, да доставя удоволствие, но и да буди размисъл.
Изкуството, което обсъждаме, е като чалгата - води се от най-малкото общо кратно на всички потребителски вкусове и единствено задоволява. Това го прави тъй удобно и желано в диалога между властта и народа.
Четвърто. Такова изкуство създава фалшиво и долнопробно самочувствие.
Ако не можеш да се гордееш със себе си, гордееш се със събития, които са се случвали преди векове на обитаваната от теб територия, но с които ти нямаш нищо общо и за които нямаш никаква заслуга. Какво общо имат днешните македонци с Александър Велики? Та по негово време техните прадеди още не са били дошли по тези земи!
Какво общо имат египетските араби с фараоните? Но арабите поне си траят, докато македонците ще се пръснат от надуване. За жалост по този показател ние не сме като арабите.
Целта на такива паметници като Александър Хайтовите не е да пазят историята, а да я заместват. Затова са удобни.
Но освен удобно това изкуство, за съжаление, е и единствено постижимо.
То изразява съвсем точно духовното състояние на Отечеството, каквато е и една от задачите на всяко изкуство. В този смисъл то е напълно адекватно и закономерно.
Когато естественият елит на нацията, хората с познания, култура и вкус са натикани в ъгъла, за да могат на тяхно място да се разпищолват космати дебелаци, тогава и официалното изкуство е такова. Когато налудничавият аристократ Дон Кихот е лишен от право на глас и всички решения се взимат от пресметливата селска мижитурка Санчо Панса, тогава бронзовите очи на царете светят в безрадостните нощи, а търбусите на конете пеят "Шуми Марица".
Нека г-н Борисов разправя колко много харесва творчеството на Александър Хайтов - член на националното ръководство на присъдружната му партия НФСБ.
Нека това даже послужи за пример и на други членове на национални ръководства на политически партии да си пробват силите я в операта, я в архитектурата, я в киното. Мога да си представя какви творби ще се появят. "Пръстенът на Нибелунгите" куфарите им ще носи!
Сигурно властта и тях ще хареса, и тях ще финансира, както финансира и строителите на магистрали. Дано само възхищението на министър-председателя не се превърне във вдъхновение за твореца и той да седне да извае един негов паметник (между другото, защо още няма паметник на Бойко Борисов?!). Тогава ще станем свидетели на непознати върхове в мултимедийната монументалистика!
Аз даже виждам този паметник.
Бронзовият г-н Борисов символично се извисява в геометричния център на четириъгълника, образуван от столичното кметство, Народното събрание, президентството и Министерския съвет.
Седнал е в позата на Буда и е затворил очи. Главата му ритмично се поклаща и тиктака. В гърдите му е вграден голям градски часовник. На всеки кръгъл час устата на паметника се отваря и оттам се появява стилизиран Божидар Димитров, който с малко черешово топче гърми по посока на Високата порта толкова пъти, колкото е часът в момента.
Ако любопитен турист се приближи към монумента, специален датчик улавя това движение и бронзовият г-н Борисов запява с гласа на Паша Христова: "Вземи във този хубав ден една българска роза от мен".
Успоредно с това се разнася и ароматът на легендарното българско розово масло. Ако туристът съобрази да се приближи още малко и близне паметника, ще установи, че той има вкус на шопска салата, мешана скара и малка сливова...
И точно в този момент някой може би ще ми каже: "Абе, ти като не разбираш от изкуство, защо не си траеш?! Защо се бъркаш там, където не ти е работа?"
На което аз, понеже съм нагло копеле, ще отговоря така: аз и от готвене не разбирам, но имам мнение за ресторантите, които посещавам. Паметниците са част от градската среда. Обикновените хора като мен, дори и онези от тях, които нищо не разбират от изкуство и са чужди на възвишения свят на прекрасното такъв, какъвто го разбират членовете на законодателната и изпълнителната власт, членовете на партийните ръководства и директорите на историческите музеи, се движат в тази среда и е редно да бъдат питани кое им харесва и кое не им харесва.
Е, на мен не ми харесва да ми свети с очи някакъв кич пред църквата "Св. София", в която съм кръстен.
Не ми харесва и "Шуми Марица", която съм научил от своя дядо в крехка детска възраст, да звучи от търбуха на бронзов кон в центъра на Добрич.
Не ми харесва и абсолютни профани в хералдиката и символиката, както и бивши милиционери да прокарват една концепция за историчност и континуитет, която би била обидна дори в училище за бавноразвиващи се.
Самодоволството е приятно чувство, но не е продуктивно в дългосрочен план. Да превръщаш чалгата и кича в официална доктрина на властта, не е донесло полза за никоя власт.
Да откриваш с бравурни церемонии светещи и пеещи псевдопаметници, докато оставяш да се крадат паметниците в Борисовата градина и да се продават за вторични суровини - това е безобразие.
Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.
*Текстът на Иван Стамболов-Сула е от рубриката "Наблюдател" на в-к "Сега"
Авторе, поздравления за написаното!
Беше ми харесал един материал на Стамболов-Сула и мислех да почна да си купувам в. Сега. Ако сервира още една подобна боза ще се откажа. Монументалното изкуство било продажно. Не само монументалното. Откак свят светува спомоществувателите (по европейски спонсорите) са били царе, папи и патриарси. Туй Лизип, Боянският Майстор, Микеланджело, Гойя и т. н. са творили по поръчка на разни владетели. И доста от тях са били и придворни - нещо като членове на партийно ръководство. Ама то се състояло от космати дебелаци. А къде беше стройният епилиран Иван Стамболов и целият интелектуален елит на нацията да протестира и предложи по-добър проект. Аз научавам когато паметниците са вече издигнати, но в творческите кръгове тия работи се разискват още в предпроектен стадий. Не ми достига ерудицията да обсъждам творчеството на Хайтов, или на когото и да било друг. И на мен паметникът на Самуил не ми хареса на снимка. На живо, не знам, може да предизвика други чувства. На генерал Колев е прост и ясен, и аз като прост човек го приемам. Но ми прави впечатление, че се оплюват паметници свързани с българщината. Иначе имаше много призиви паметникът на съветската армия да се премести на боянските или някои други ливади, а чинията на Бузлуджа да се остави да се саморазруши. Но не, не бива, те били произведения на изкуството и исторически паметници. И някои особено се дразнят от "Шуми Марица". Стамболов я слушал от дядо си, сигурно баба му го е приспивала с Ода на радостта, а баща му го е водил на манифестация с Марсилезата. (тя има и съветски текст) За другото не знам, но освен ако е над 75 годишен, едва ли е чувал Шуми Марица като дете. По време на тоталитаризма тя беше табу. И аз добре помня времето, когато родителите избягваха теми табу пред децата, да не би, като деца, да се издадат и навлекат неприятности на себе си и на семейството. А човек, който прави паралел между генерал Колев и Рачко Пръдлето, вероятно е закърмен с Кафка. Но накрая има и рецепта за избягване естетическото възмущение. Имам предвид сравнението с ресторантите. Ми ако в някои ресторанти кухнята не ти харесва, не ходиш там и толкоз. Ако цар Самуил и генерал Колев не ти харесват, загърбваш ги и отиваш да гледаш мостовете на Христо Явашев. (грешка, той вече не е Явашев а само Кристо) Аз пък, ще сваля шапка пред цар Самуил и ще положа цвете пред генерал Колев. И ще слушам Шуми Марица.
Монументален, пеещ, святкащ кич е новият културен бич...
ОК, Седмак. Като сме я подкарали на поезия, да продължим: По-добре кич, отколкото хич.
, дядо Хаджи, Ако ще е дупка- да е яма голяма, нямане у нас просто няма и няма...
Пак се изложих, това на Кристо не било мостове, а кейове. Извинявам се за невежеството.
Ама яко ви е заседнал на гърлото тоя Хайтов. Не ми е никакъв, не съм му виждал очите и не ми разбира главата от изкуство, че да го защитавам. Разпнете го, ако искате. Само не смесвайте генерал Колев с Рачко Пръдлето и Шуми Марица с Бяла роза.
Драги Иване, пак ме пращаш там, където не съм бил и няма да бъда. Аз вече казах, че не съм във възторг от паметника на Самуил. Но по други причини. Ти го разглеждаш като иконопис, където всеки светец има образ, утвърден от канона. А от време на време се явява някой Микеланджело и разчупва канона. Далеч съм от мисълта да сравнявам Хайтов с Микеланджело. Но в наше време много канони се чупят и от по-дребни риби. Хералдиката в наше време е много специализирана, рядка и непопулярна дисциплина. Даже на ерудиран човек като тебе се е наложило да се рови в гугъл за да открие несъответствията. 99% от хората (и аз) няма да се ровят. Кръстът бил руски и щял да се счупи в битка. Битки се водят с мечове, кръстовете са на хоругвите. А откъде е дошъл руският кръст? Известно е, че покръстването на Русия е станало с голямо участие на български мисионери. Патриарх в Русия не е имало поне до времето на грозния ти адаш. (мързи ме да търся в гугъл, ти го потърси) Но 100 години преди него е бил св. Киприан, митрополит киевски и всея руси, който е бил чист българин. И много други български духовници и книжовници, намерили подслон след падането на България. Дали, аджеба не са оказали влияние? Руската църква и досега ползва старобългарски, само че не си признава и го нарича църковно славянски. Има друг пропуск. Самуил е един от малкото български владетели, чиито мощи са намерени. И по тях, със съвременни средства може с доста голяма достоверност да се установи как е изглеждал. Някой заинтересувал ли се е? Май, че никой, щом никой не го споменава. Защото струва пари. А паметникът се издигна кампанийно, за отбелязване 1000 годишнината от смъртта му. И бързата кучка с искрящи очи ги ражда. Имаше и друг упрек, че видите ли, Самуил е починал на 70 годишна възраст, а на паметника бил изобразен 40 годишен мъж. Голямо вдъхновение ще събуди един 70 годишен старец след инфаркт. На младини бях влюбен в Брижит Бардо, но никога не искам да я гледам, както изглежда сега. Ти, като по-вътрешен, кажи имаше ли други прроекти. И как се приема от софиянци.
>И бързата кучка с искрящи очи ги ражда. >Ти, като по-вътрешен, кажи имаше ли други проекти. И как се приема от софиянци. Убягнало ми е дали някой е питал софиянци. Но, принципно, при тази тотална провансализация на столицата кой изобщо се интересува от истински мнението им?
"истински от"
...тотална провансализация... Кво да праим, Седмак, това е съдбата на всеки мегаполис. Във Варна имаме 300 х. селинджърс, при вас милион и 300. А което не е на море е провинция. Както и да е, добре е, че, хубави или лоши, все пак, след 45 години паметници на терористи и чужди войски и 25 години евроатлантически изгъзици, се вдигат паметници на велики БЪЛГАРСКИ мъже. И, забележете, първата инициатива е на частни дарители и едва след това се включват държавата и обществото. А то, какво беше, с парите на данъкоплатеца вдигнаха паметник на англоамреиканските летци, бомбардирали София, а някои евротолерасти искаха да вдигнат и на Сюлейман паша. Драги Иване, с основание се ужасяваш от Брижитката, ама отчети, че тя сама се докара до този вид и изглед. Я виж Софка Лорен.
> А което не е на море е провинция. Еех, брее... И, което не е на тепета- също, нали? >Както и да е, добре е, че, хубави или лоши, все пак, след 45 години паметници на терористи и чужди войски и 25 години евроатлантически изгъзици, се вдигат паметници на велики БЪЛГАРСКИ мъже. Да, но с моя пусти максимализъм се питам- не може ли да ги вдигат хубави? И още нещо, ако позволите- Самуил какво име е? А Аарон,Давид и Моисей на братята му? Само питам.
Седмак, максимализмът не е лошо нещо, но максималистите са обречени на много разочарования. Имало едно време един максималист, който искал да изчисти Европа от низшите раси. И аз изпитвам максималистични пориви, но като се сетя за не дотам максималните си възможности не им се поддавам и се задоволявам с това, което има. Сиромах човек и половин п му стига. А питането е странно от човек, който неведнъж се е изказвал в защита на евреите. В христианския именник поне половината имена са от библейски произход. Колко са еврейски е въпрос, евреите не са възникнали от нищото в пустинята, все са заимствали някои имена от други народи. Бащата на въпросните братя се е казвал Никола (гръцко име) а за майката се смята, че е била арменка.
Драги Иване, не се ядосвай за пропуснатите възможности, заедно ще гоним зайци из райските трънаци. И аз отказах на Анджелина след като си изряза циците. Интересно, ако се страхуваше от тумор в мозъка, главата си ли щеше да отреже. Всъщност, за подобни жестове не се иска мозък. А името ти също е от еврейски произход и е едно от най-срещените в христианския свят: Джон, Жан, Ян, и т. н.
>Имало едно време един максималист, който искал да изчисти Европа от низшите раси. И аз изпитвам максималистични пориви, но като се сетя за не дотам максималните си възможности Да, но все пак има разлика от максимализъм до максимализъм... Относно възможностите- не умея и нямам желание аз да правя този или друг паметник, но определено ми се иска да е някой, който е максимално естет и способен... >А питането е странно от човек, който неведнъж се е изказвал в защита на евреите. В христианския именник поне половината имена са от библейски произход. Колко са еврейски е въпрос, евреите не са възникнали от нищото в пустинята, все са заимствали някои имена от други народи. Бащата на въпросните братя се е казвал Никола (гръцко име) а за майката се смята, че е била арменка. Да, много неща се смятат... Но имената им не са български, а старозаветни, юдейски еврейски... лично аз не намирам нищо лошо в това, напротив - първоапостолите май също са евреи в голямата си част? Просто, като гордо говорим за български мъже, да отбележим и този дребен факт, да направим това малко уточнение...