След големия шум около медийно възпроизведената дейност - реставрация на паметника Цар Освободител, усетих как много бързо в България може да девалвира една научна специалност, каквато е консервацията и реставрацията на културни ценности. Благодарение на това, че с тази дейност са се захванали "специалисти", които нямат нищо общо с образователния ценз в това направление.
Хора, наети много бързо срещу много голяма сума пари - 1.2 млн. лева, за да ремонтират, според възможностите си, уникалното произведение на монументалната скулптура - паметника на Цар Освободител, дело на световноизвестния флорентински скулптор Арналдо Дзоки.
Защо бихме тревога
След пресконференцията на 7 октомври т.г., която дадохме заедно с професор Велислав Минеков - известен скулптор и специалист по метална пластика, гръмна скандал. Защо трябваше да алармираме професионалната общност и хората - истинските собственици на монумента? Защото сме загрижени за съдбата на този великолепен шедьовър на скулптурата, защото, като специалисти, бяхме потресени от вандалското отрязване на краката на коня с ъглошлайф и предприетата брутална леяро-шлосерска дейност, гръмко наричана в медиите "реставрация".
Изнесохме много факти около цялото начинание за скъпоструващ ремонт на произведението, говорихме за окарикатуряването на монумента чрез срязването на краката на коня, предупредихме, че изящното произведение на Дзоки е загубило своята сакрална същност чрез новия си медиен образ - кон без крака, висящ от кран.
Вижте италианския опит
И най-важното, за което проф. Велислав Минеков предупреди: чрез този неадекватен способ, без предварителен професионален анализ, без обсъждане в гилдията, без реставрационен проект, се пристъпи към ремонтиране на произведение от такъв калибър, и то в среда, която е крайно неподходяща за професионална реставрационна дейност.
За сравнение мога да посоча наскоро завършилата реставрация на вратите на Гиберти в Баптистерия във Флоренция, започнала през 2004 г. и извършена след прецизни изследвания и специален план, чрез лазерна съвременна технология и специални условия. Този пример показва отношението на управляващите в Италия към най-важните културни ценности.
А какво се оказа в България, какви са ценностите на днешните управляващи? Леярна, осеяна с чакъл, стари автомобили, боклуци и т.н., която изпълнява поръчки на министъра на културата и с гордост поема скъпоплатената реставрация на момумента Цар Освободител. И то без специалисти в областта на консервацията и реставрацията (поне с магистърска степен от Националната художествена академия).
Думата на професионалистите
За този казус много задълбочено алармира и председателят на сдружението на реставраторите в България доц. Стефан Белишки. Неговата експертна реакция заслужава уважение и внимание, защото разкрива в цялост какъв е пътят на професионалната реставрация на толкова значимо монументално произведение от предварителния проект до крайната консервация.
Сдружението на реставраторите препоръча да се спре бруталната ремонтна дейност, по-добре късно, отколкото по-късно и да се извърши експертен анализ на състоянието на скулптурната група. На 7 октомври с проф. Минеков предупредихме и за недопустимата вандалска намеса върху конната фигура - срязването на краката и замислената им подмяна с нова отливка.
Няма да навлизам в специфични детайли от процеса на леене на скулптура от метал, но всеки, който разбира поне малко от този процес, знае, че свалянето на калъп от бронзов оригинал и възпроизвеждането му отново води до съществени разлики, дължащи се на технологичния процес и свиването на материалите.
За новите крака на коня
Образно казано, новите бронзови крака на коня ще бъдат близки до оригиналните, но не същите, което е абсурдно за такъв шедьовър на монументалната скулптура и брутална промяна на автентичното излъчване на произведението на големия флорентински майстор Арналдо Дзоки.
Управляващите, които би трябвало да са загрижени за съдбата на този паметник, е необходимо да знаят, че творби с такава значимост въздействат не само със своето пластическо решение и послание, но и с материала, от който са създадени, с магията на авторския процес, с античната си патина, белег на времето и т.н.
Ето защо целият леяро-шлосерски подход, свързан с рязане на съществени обеми от монумента и преотливане с демонтиране на детайли с подмяна на патината и с усвояване на милион и двеста хиляди лева, може да буди само недоумение.
