Имах удоволствието да обикалям Невада по време на междинните избори за Сенат и Камара на представителите. И както винаги правя, докато гледам Америка, си мисля за България. Това е или усещане за родната ми страна или психиатричен проблем, който изисква лечение. Не съм установил кое е вярното.
За нас, българите, националността не е избор. Тя е наследство от бащите и майките ни. В училище ни учат да се гордеем с миналото си. И така постепенно в съзнанието ни, в мечтите ни, получаваме една велика, силна и успяла България - страна на ханове, царе, възрожденци и на идола на премиера Борисов - Тодор Живков.
Има само един малък проблем - всичко това вече се е случило. Няма го! Националният ни идеал и патриотизмът ни се свеждат до национален комплекс, заровен в миналото. И всеки път, когато трябва да кажем нещо хубаво за себе си като нация и да подсилим самочувствието си, се обръщаме към миналото си.
Не е ли това потискаща реалност, в която има остър дефицит на бъдеще! Всъщност е ужасно. Поне за мен! Имам натрапчивата мисъл, че някой ден може да заприличаме на французи, но без да говорим езика!
Смятам за важно патриотизмът и корените на родолюбието ни да са стъпили в днешния ден, а не да стоят затворени в учебниците по история до 12 клас.
Има ли избор на патриотизъм?
Можем да мислим за България като за страната на дедите ни, като за място, което харесваме и обичаме заради миналото й, заради това, че пра, пра и пак прадядовците ни са защитавали яростно днешните ни 111 хиляди кв. километра от всеки от съседите ни. От някои - по няколко пъти.
Можем да мислим за България и като за избор. Това е малко сложно и затова ще го обясня през два примера. Единият е за строителен работник, родом от Мексико, с когото разговарях на среща с "Камарата на представителите на испаноезичния бизнес" в Лас Вегас. Другият е свързан с историята на председателя на въпросната камара.
"Доскоро работех в строителството на ивицата (Strip - ивицата хотели в центъра на Вегас) за $30 на час и бях доволен. Кризата удари и сега дават по $10 на час. Няма да стане! От 17 години съм американски гражданин, но няма да работя за малко пари. Отивам се в Мексико в семейната ни къща докато мине кризата и ще се върна, когато мога да печеля пак по $30 на час. За мен Америка е възможност!", това каза строителят, чието име не запомних.
За него втората родина САЩ е своеобразен еквивалент на европейските фондове! Той обича Америка, защото там може да печели по $30 долара на час! По сходни причини мнозина от нас харесват ЕС!
Евросъюзът ни е любим, когато ни дава европейки фондове и по 400-те евро социални помощи на месец, които взимаме, ако "се уредим" в някоя друга европейска държава. Такъв е циничният прочит на патриотизма - да гледаш на една страна като възможност. Такъв патриотизъм си отива с първия трус и с първата икономическа криза.
На другият полюс е другият вид патриотизъм - този на човека, който ръководи "Камарата на испаноезичния бизнес" във Вегас.
"Аз съм кубинец. Живея тук от 35 години, защото семейството ми бе опозиция на комунистическия режим на Кастро. Избирахме между това да отидем в свободна страна или да бъдем избити в Куба", твърди той и казва, че Америка е велика заради свободата и заради това, че правото на това как да живееш не е държавна политика. Този човек е избрал да бъде американец, без да престане да бъде кубинец.
Можем ли ние да изберем да сме българи, а не просто да наследим националността си?
Според мен - да! Можем да избираме! Можем да търсим поводи за национална гордост в миналото си или да се обърнем към бъдещето. Можем да черпим енергия за париотизма си от учебниците или да "проектираме" такава България, която с постиженията ни да ни кара да се чувстваме щастливи от това, че сме българи. Това най-просто са двете ни възможности да бъде патриоти - по избор или по паспорт.
Третата е да изберем смяна на паспорта!
