Преди 20 години Дон Айглър, учен, работещ за IBM в Калифорния, изписа логото на фирмата си с букви, съставени от отделни атоми. Това беше демонстрация на потенциала на ново поле от нанотехнологията, което обещаваше да реконструира материята атом по атом, молекула по молкула и да ни даде безпрецедентна мощ над материалния свят.
Някои, като футуриста Рей Кърцуейл например, предричат, че нанотехнологията ще доведе до еволюция, която ще ни позволи да произвеждаме всякакви продукти буквално от нищо, да имаме компютри с интелект, по-висок от човешкия, и ще доведе до нов вид медицина на подклетъчно ниво, което ще ни позволи да премахнем старостта и смъртта.
Не вярвам в сбъдването на „технологичната сингулярност" на Кърцуейл - мечта за научна трансцеденталност, която е ехо на по-стари версии на религиозния апокалипсис. Някои упорити физици също се противопоставят на този „екстаз на идиотите". Но нанотехнологията ще доведе до някои наистина потресаващи новости.
Нови начини за производство на много евтини слънчеви панели в огромно количество са най-голямата ни надежда да осигурим чиста енергия в достатъчно голямо количество, за да задоволим нуждите на нарастващото световно население, жадуващо за просперитета, който сме постигнали в развития свят.
Ще научим повече за нашата биология чрез вмешателства на субклетъчно ниво и наномедицината ще ни даде нови надежди да преодолеем наистина тежки и неподатливи болести като болестта на Алцхаймер, която все повече ще поразява населението с остаряването му.
Информационните технологии, които движат вашия мобилен телефон или лаптоп, вече работят на нанониво. След още 25 години развитие те ще ни доведат в един нов свят от евтини и повсеместно разпространени изчислителни механизми, в който понятието „личен живот" ще е чудата отживелица-мания от времето на бабите и дядовците ни.
Нанотехнологията е различен вид наука, която не уважава никоя от традиционните граници между дисциплините и безсрамно се фокусира върху приложенията, вместо върху фундаменталното разбиране.
Предвид огромните ресурси, насочени към нанотехнологияте в Китай и неговите съседи, това може би ще е и първата мега технология, развита основно извън САЩ и Европа.
Ричард Джоунс е професионален вице-съветник по изследванията и иновациите в Университета на Шефийлд.
