От началото на кризата в еврозоната никое друго събитие не е било така очаквано като парламентарните избори в Германия - с изключение евентуално на срещата на Европейския съюз през юни 2012.
Германският вот на 22 септември може да бележи повратна точка в еврокризата. Европейската комисия коментира, че е спокойна за резултатите от изборите. Инвестиционните банки залагат на победа на Ангела Меркел, но остават предпазливи.
Това е така, защото резултатът от четири променливи остава несигурен: банковият съюз; растежът в еврозоната; бъдещето на Гърция; бъдещето на единната валута.
Всичко това трябва да мине през Берлин
Ангела Меркел без съмнение остава фаворит в надпреварата. Според последните социологически проучвания на Emnid, Forschungsgruppe Wahlen и Infratest dimap, партията на Меркел - Християндемократическият съюз (ХДС) се очаква да получи 40% от гласовете, докато опозиционната Германска социалдемократическа партия (ГСДП), ръководена от Пер Щайнбрюк, вероятно ще получи около 25%. Това дава на настоящия канцлер комфортен марж, гарантиращ й отново поста. Според Deutsche Bank, "победата на Меркел е предопределена".
Този възглед се споделя и от Morgan Stanley, но до май банката смяташе, че ще има огромно спадане на цените на ценните книжа в еврозоната след германските избори. Ако сега тя смята друго, това е защото ликвидността продължава да се запазва на международните финансови пазари благодарение на Федералния резерв, Bank of Japan и Bank of England.
Новият финансов ред - съставен от количествена експанзия, ниски лихви и извънредни мерки - може да се окаже изгоден и за Германия и в резултат на това и за еврозоната. Нещо повече, инвеститорите не е така вероятно да прибягнат към масови продажби на ценни книжа след 22 септември.
В коридорите на европейските институции доминира спокойствието. "Всичките вълнения около германските избори съществуват само за журналистите. Пътят, избран от ЕС за излизане от кризата, е зададен и ясно дефиниран," заяви висш представител на еврокомисията.
С други думи, дори и ако случайно Щайнбрюк спечели, почти нищо няма да се промени, защото "се запазват дългосрочните цели за по-солидна отвсякога Европа и еврозона," казва той. Същевременно той признава, че "бяха направени доста грешки, когато се създаваше еврозоната".
Вярва обаче, че ако ЕС запази курса, на който се е посветил през 2011-а със създаването на Европейския фонд за финансова стабилност (EFSF), ще може "да подобри системата като цяло към края на десетилетието". Дали обаче това наистина ще се случи?
Завой към пропастта?
Новата европейска структура изглежда пропуска нещо. Настоящата парализа на финансовите пазари се дължи на транзакции, извършени през последната година от Европейската централна банка (ЕЦБ), основно по програмата за открити парични транзакции (OMT), според която съкровищни бонове се изкупуват на вторични пазари за държавни бонове, за да подкрепят страни под натиск.
Обаче два хедж-фонда - Brevan Howard в Лондон и Bridgewater в САЩ, вярват, че германските избори ще станат повратна точка в кризата - но към по-лошо. За Brevan Howard победата на Меркел може да забави процеса на реформи в еврозоната. Това е разбираемо опасение, като се има предвид скоростта на охлюв, с която реформите се провеждаха в последните две години.
Вината е в Бундесрата (Федералния съвет), който е задължително да одобрява всеки от административните разходи на държавата, включително всяка вноска във фондовете за спешна помощ за страните-членки, във Фонда за финансова стабилност и в Европейския механизъм за стабилност (ESM).
Много проблеми остават нерешени. Първият от тях е банковият съюз. Или, още по-добре, система, която би поставила банките в ЕС под надзора на ЕЦБ. Целта е да се избегнат трусове, свързани с непрозрачни позиции, донякъде защитени от национални финансови власти.
Колкото необходим, толкова и бавен за реализиране, банковият съюз трябва да преодолее две пречки: нежеланието на немските банки да бъдат под контрола на ЕЦБ и многобройните съмнения на Берлин за Европейския фонд за гарантиране на депозити. Това са точно двата аспекта, по които скоро ще има сериозни разногласия между Германия и другите членки на еврозоната.
Калибриране на еврозоната 2
Втората основна трудност е свързана с калибриране наново на взаимоотношенията между сърцевината на еврозоната и периферията й. От Берлин зависи да открие нов модел за развитие на еврозоната, особено за преборване на това, което икономистите смятат за реалното бедствие - безработицата.
Остава и въпросът с Гърция. Жизнеспособността на държавния й дълг остава мираж, а все повече гласове казват, че същото важи и за пореден пакет за преструктуриране. Този път "орязването" - девалвацията на пазарната стойност на боновете - би засегнала публичните кредитори. Орязването е възможно да включва 70% от гръцките бонове, което съответства на дяла от тях, държани от публични институции - от ЕЦБ до Международния валутен фонд.
В крайна сметка не бива да се забравя и за последния, много сериозен проблем: как да се промени еврозоната? От една страна, банковият съюз може да бъде сериозна стъпка към бъдеща финансова стабилност, но от друга, приоритетът е да бъде преработена структурата на еврозоната и може би дори съставът й.
Това може да означава и широкомащабна ревизия на на европейските институции и евентуално отнемане на суверенитет от страните-членки. Проблемът в този случай е да бъдат убедени германските данъкоплатци, че и за тях има полза от такава стъпка.
Това се очертава да бъде трудна задача след спешната помощ за Гърция, Ирландия, Португалия, Кипър и испанските банки. И все пак, в последните месеци Ангела Меркел се радва на по-стабилна подкрепа, отколкото в миналото.
Дали това е достатъчно, за да се успокоят инвеститорите? Вероятно не. Поне не и докато Берлин наистина не реши, чрез ясни и решителни действия, да поеме лидерството на дезориентираната еврозона.
