"Новината" на деня е еклектична смесица между 1.9 млн. лева от европейска програма, поп-фолк мастодонта Пайнер и шайка смутено-възмутени рокаджии, метъли, тупцътупцъри и интелектуалци.
Реакцията е предизвикана от одобрението, което "Пайнер Медия" ООД е получила по програма "Развитие на конкурентоспособността на българската икономика" за проект, който е стартирал през юли 2012, но медиите чак сега решиха да го раздуят. Шокът идва от факта, че с тези пари най-успешната музикална компания в България ще популяризира мразената от всички интелектуалци чалга из Европа. О, ужас!
Мрън-мрън, та пляс
Първосигналната реакция на редовия не-чалгар е ясна - защо по дяволите точно пък на тях. И причините за подобен "шок" са известни на всеки с музикална култура. Естетически погледнато продуктите на "Пайнер Медия" носят заряда на строшен под тежестта на затлъстяваща кючекиня стол. Музикалните и смислови качества на тези продукти също граничат с тези на използвана салфетка, примерно.
Но когато си говорим за пари, а тук си говорим за 2 млн. лева, от които 300 хил. излизат от джоба на българския данъкоплатец, творческите качества на музиката отстъпват място на възможностите за печалба, които създава конкретния продукт.
В случая би било изключително наивно и неинформирано да се чудим и маем защо точно Пайнер печелят тези пари. Трябва да си сляп и глух, не само за да харесваш продуктите на компанията, но и да не забележиш, че това е най-успешната единствената, адекватна и печеливша музикална компания в България.
Как (не) се продава музика
21 век е - и дори в последната дупка на кавала бизнесът има някакви правила, по които работи. Частта от музикалния бизнес в България, която се занимава с привидно нормална музика, тепърва започва да се учи на тези правила и, признавам без бой, резултатите вече си проличават. Само че тази част все още е пеленаче на фона на мастодонта Пайнер.
Като се отърсим от предубежденията си за чалгата и гледаме фактите, Пайнер е един адски добър пример за успешен бизнес. Компанията има вече 23 години история, в които се превръща от нещо дребно в лейбъл, медия, промоутър и откривател на таланти - все неща, които смислената музика в България не притежава.
Другият ключов момент за успеха на Пайнер, който оправдава това финансиране, е фактът, че всъщност чалгарките са единствените "артисти" в България, които се издават по западния тертип. А именно - песен (сингъл), видео, лайфове, албум, втора песен (сингъл), видео и всичко това с огромно медиино покритие, съобразено с таргета на въпросния "артист".
В това време Остава правят концерт по повод 10-годишнина от някакъв техен албум, Марто от Строежа се опитва (доста успешно!) да раздвижи съвременната алтернативна музика, но само в частта лайфове и тук-таме някой успява да изсмуче пари, я за едно парче, я за албум-събитие (Logo5, примерно), я за някой клип. Но фактът, че истинската музика в България не успява да влезе в изпитания и работещ издателски цикъл си остава.
Приятно въртене, Европа
Докато родното подобие на музикална индустрия не започне да работи и извън пределите на чалгата, тя няма да умре. Също така качествената българска музика няма да печели европейски и държавни пари, нито нови слушатели. И освен това ще продължава да си седи в дълбокия ъндърграунд на YouTube и среднощните блокове с клипове на БНТ (бюджетът на БНТ за 2013 г. е малко над 70 милиона лева, с 3 милиона повече от 2012 г. - бел.р.). А европейците ще ни свързват с ориенталски ритми, големи цици и микрофони на обратно.
Не че има смисъл, но се надявам тази старина да е двигател на позитивна промяна в адекватната музика у нас, защото смятам, че хора като Center, Logo5, Рут Колева, Viperfish и още купища почти нереализирани артисти заслужават внимание. Заслужават и по няколко хиляди, с които да запишат албуми, както и публика извън широкият кръг на приятелите и познатите им.
Надявам се да е и една нова причина интелектуалците да започнат наистина да подкрепят българската музика извън YouTube и Zamunda, колкото и скапана да е тя в момента.
