Необичайната стратегия на употреба на жив вирус за лечение на рак нашумя с информацията, че учените в клиниката "Мейо" са излекували двама възрастни хора с рак на кръвта, множествена миелома, като са им инжектирали огромни дози генетично модифициран вирус на дребна шарка.
И двамата пациенти са били третирани неуспешно с всички други възможни терапии; с новото "онколитично вирусно" лечение, всеки от тях е показал реакция, а единият остава в ремисия 9 месеца по-късно.
В това изследване, пациентите - нито един от които не е разполагал със съществуващи антитела срещу вируса на дребната шарка - са получили огромни дози жив вирус на морбили, влят директно във вените им - не бит като инжекция, подобно на ваксините. И двамата са получили треска и е имало влошаване след преливането на вируса, както се е очаквало, а после и двамата са се възстановили.
Вирусът на дребната шарка е бил извлечен от щам, използван в обичайната ваксина срещу морбили, но е бил внимателно модифициран от учените, за да се засилят функциите му за унищожение на тумори. И все пак той си е оставал вирус на морбили, способен да разболее човек с дребна шарка. Изборът на дребна шарка като метод за лечение на рака е съзнателен - този вирус е известно, че търси и атакува типа бели кръвни клетки, които пораждат миелома.
Учените просто са използвали присъщата на вируса убийствена функционалност
Както отбелязват учените, липсата на имунитет у пациентите е била критична за успеха на изследването. Около 95% от възрастните - имат съществуващи антитела срещу морбили. И това е нещо добро, доколкото им гарантира, че няма да развият дребна шарка, но пък е изключително проблемно за онколитична терапия с морбили - антителата на пациентите ще унищожат "лечебния вирус", преди той да достигне до раковата клетка. Това всъщност е и основният проблем при всички онколитични вирусни методи на лечение - имунната система на пациента, която има собствени функции за откриване и унищожение - е била заобиколена в експериментите на клиниката "Мейо".
Засега остава неясно колко дълго ще траят ползите от това лечение за въпросните пациенти. При болести като миеломата, излекуването е нещо необичайно. Много дългата ремисия и стабилизиране се считат за сериозен успех. Използването на силата на вирусите и други инфекции е интересна нова територия, макар и базирана на сравнително стари наблюдения.
Учените се интересуват от този подход от години
Една от първите демонстрации на ефекта е била с употребата преди повече от 100 години на нещо, наречено "токсин на Коли" - комбинация от убити бактерии и други протеини, която е била инжектирана близо до и директно в големи тумори.
Въпреки че подходът предизвиква сериозен интерес и вълнение в научните среди, токсините на Коли така и никога не е доказано да водят до позитивен резултат. Правени са много експерименти в малък мащаб - някои демонстрират ефективност, други не. През 1963, над 70 години след като е въведена тази терапия, FDA решават, че тя може да се прилага само в контекста на клинични изпитания. Стратегията обаче завладява мислите на учените по цял свят и полага основите на областта на имунотерапията, която в наши дни е изключително популярна.
Следващото масово нашумяло изследване, използващо инфекция за унищожаване на ракови клетки, се провежда през 50-те години
Западнонилският вирус, тогава считан за безвредна инфекция, е влят в кръвта на над 100 пациенти в института, който сега е известен под названието Мемориален център за борба с рака "Слоун Кетъринг". Д-р Честър Саутъм при различни експерименти забелязва, че западнонилският вирус, открит в края на 30-те години, има свойства да намалява тумори, така че предлага това решение на пациентите без други варианти за лечение на рака като част от клинични изпитания.
Малък брой пациенти демонстрират известна реакция, особено тези с лимфома; един вестник пуска въодушевено заглавие, възвестяващо пробив: "Тежки ракови заболявания временно намаляват от рядък африкански вирус".
Проблемът обаче е в изобилието от неочаквани странични ефекти - около 10% от пациентите демонстрират сънливост и признаци на объркване, като вероятно са развили болестта, която сега е известна като "западнонилски енцефалит". Това неочаквано откритие, както и не твърде високият антитуморен ефект, водят до край на изпитанията.
И все пак научните аспекти на подхода остават все така привлекателни за учените
Поколение по-късно, по-доброто разбиране на вирусите и способността им да влизат в определени клетки и да ги унищожават прави "онколитичното вирусно" лечение отново обект на интерес. Вирусът на херпеса, аденовирусът и много други са изследвани за ефект върху широка гама от ракови клетки; все още продължават изпитанията за някои от видовете лечение. Ентусиазмът е толкова голям, че дори най-старата от всички ваксини, използвана за предотвратяване на едра шарка, са изпробвани с интересни предварителни резултати.
Макар да са обект на много активно изучаване, никой не е сигурен все още защо този подход работи. Някои учени смятат, че вирусът има способността да засилва човешката имунна система по неспецифичен начин, и че със засилен и по-фино настроен имунен репертоар, раковите клетки биват атакувани и унищожавани на случаен принцип.
Други изтъкват уникалните свойства на вирусите да влизат в клетките и да ги унищожават; те твърдят, че задачата е просто да бъде намерен подходящият вирус за всеки тумор, както е било направено в настоящото изследване с морбили срещу миелома. Те си представят бъдеще, в което съществува група "невидими убийци", всеки от които има мисия да открива и унищожава ракови клетки "по естествен път". Допълнителен плюс е, че при някои вируси от рода на херпеса, след като задачата бъде изпълнена, вирусът може да бъде унищожен безпроблемно с масоводостъпни антивирусни средства за борба с херпеса.
Вестта, че сегашните експерименти дават резултат и пациентите демонстрират трайна ремисия, са интересни и вълнуващи, но все още сме твърде далеч от превръщането на тази терапия в рутинно лечение на рака
Както винаги, трябва да ходим по острието на бръснача между огромната надежда и тревожната предпазливост - и да оставим на учените време (и, естествено, достатъчно средства!), за да направят добре обмислени и изчерпателния изследвания.
