Четем, пишем, качваме статии, негодуваме, протестираме, подписваме петиции, дават се интервюта, водят се дискусии и КВО? - КВОНКИ - както казваше един преподавател на сина ми.
Най-хубавото изказване на тазгодишните „Аскеери" беше това на Галин Стоев - той ни накара да си представим жвота - нашия и на нашите деца - без музика, без книжки и без филми... Аналогиите са все в цифри - 1984 (Оруел), 451 (Бредбъри)...
Преди петнадесетина години започнаха първите опити да се въведе вероучението като предмет в училище. Група родители застанахме зад това и отидохме при директора. Отговорът: "Плачете бе! Което дете не плаче за боска, на него не му дават! (смях) Друг е въпросът дали ще ви дадат да бозаете. (пак смях)
Кои са тези, които "плачат" сега? Шепа са - не е нужно да включваме брояча.
Да приемем, че някаква маса - някаква част различни хора - са "Егоисти" и искат да заявят Его-то си. Да "проплачат", надвиквайки останалите... Няма как да стане.
Защото възпитаните, интелигентните, умните са тихи. Съмняват се.
Отказвам да вярвам в Световната конспирация, но плановете винаги съществуват на някакво ниво.
С посягането върху "Читанка" се избоде на кьоравия едното око.
С посягането върху Оркестрите се завладя "островната държава" на различните.
С посягането върху Театрите се унищожи мястото, което привличаше неудържимо младите...
Няма нерешими проблеми. И винаги има изход. Но липсва желание за диалог, защото езиците, на които говорим са неразбираеми.
Когато оставиш интелигенцията си (независимо дали е културтрегерска или лайфстайл) да "рови по кофите", няма как да има опозиция и Ъндърграунд. А в някои държави се отделят средства и за тази култура.
Творецът живее чрез това, което прави и с това, с което се самоосъществява. Не се вълнува в повечето случаи дали ще има материален израз. Но пък сметките не питат как точно искаш да се изразиш.
Има пари и могат да се намерят, но някой трябва да толерира ценностите - общочовещките - така ни учеха в училище.
Но защо винаги теорията се различава от практиката? Какъв е смисълът от тези ценности, ако не се прилагат?
Злото не е действие, а липса на действие. Все още няма движение по Закона за меценатството.
Не вярвам, че джинс като българския може да се затрие и да не "пребори" еснафлъка и чалга мисленето...
Може би някога ще се регулират нещата. Но дотогава?
Малко се обича в тази държава и много се завижда.
Ако обичахме децата си, щяхме да искаме да им осигурим най-доброто, а не да ги „храним" с леш и мърша.
Дааа, с бодри крачки вървим към 2012-а - точно това е следващият Потоп, защото Духът е винаги преди яденето. И десетте Божи заповеди и Седемте смъртни гряха не са учленени случайно.
А липсата на култура, липсата на конструктивно мислене, липсата на предизвикателства създават робството - доброволното, което приема за единствен авторитет "здравата ръка".
Само че това, което не знае робът, е, че той може само да участва в построяването на Ноевия ковчег - не и да получи "билет" за него.
