Наистина заедно

Добра новина дойде от Варна, макар това да звучи странно при настоящата ситуация. Стотици хора си подадоха ръка, без условия и без да чакат някой да дойде и да ги спаси от потопа. За един ден бяха събрани половин милион лева само с SMS-и, а в големите градове се натрупаха камари от дарения, които се изпращат по всевъзможни начини до наводнената североизточна България. Вичко това показва, че ни е грижа. Сред калта и отломките в кв. Аспарухово и в Добрич думата „солидарност" придоби значение и смисъл.

Защото таксита станаха линейки, съседи - спасители от „Гражданска защита", куриерски фирми - офиси на БЧК, социалните мрежи - организатори, а стотици обикновени данъкоплатци заразяха работните места, обуха гумените ботуши и станаха доброволци.

Хората изместиха държавата, която е с вменена отговорност да реагира при бедствия. Както разбрахме от много разкази на очевидци - изобщо не го е направила в стихийната нощ. Или поне е направила нещо като блед опит да замаже положението.

Невиждани мащаби

Никога няма да забравя тройното бедствие в Япония преди три години - земетресение, цунами и ядрена авария. Случайно пуснах CNN и попаднах на реални кадри, които не бях виждала в живота си - огромни територии потъват под водата, хора се катерят по покривите на постройки, за да могат да бъдат спасени, ако имат късмет, а автомобили, влакове и кораби са помитани от кафява стихия.

Да, Япония през април 2011 г. беше страшна гледка, която достигна до целия свят. Милиони хора тогава издигнаха лозунга "Pray for Japan", палеха свещи и изразяваха подкрепа, а японците ми изглеждаха най-смелият народ на земята.

Тогава си помислих: "Ако в България се случи подобно бедствие, сигурно никой на никого не би помогнал". Сега разбирам, че съм грешала.

Във Варна и Добрич се разигра една японска трагедия в умален мащаб, макар за родното бедствие сериозен „принос" да има човешкият фактор - неглижирането на незаконната сеч, незаконното строително и други проблеми, трупани с години. Трагедията върна позабравените усещания за стягане в гърлото и ужас пред страховитата сила на природата.

И не държавата, не медиите, а социалните мрежи се оказаха първият вестител на новината за наводненията.

Активните хора

Профилите на приятели, познати и непознати информираха, алармираха и предупреждаваха. И стана ясно, че хората в кв. „Аспарухово" съвсем не стоят безсилни и не чакат да бъдат спасени. Те документираха стихията със своите с телефони, коментираха на живо, помагаха един на друг.

Всеки един, живеещ в близост до трагедията, се беше превърнал в репортер, социален работник, полицай и... в крайна сметка политик. По-бързо от всякакви институции, социалните мрежи организираха хора, помощи и финанси от цялата страна за тази бедстваща част от България.

На сутринта след трагедията буквално всеки във Facebook беше съпричастен със случващото се във Варна и Добрич. Масово приятелите ми онлайн "споделиха" дарителския номер на SMS кампанията на "Нова телевизия" - "Заедно в бедствието" 17 777.

Групова взаимопомощ

В групата "Да помогнем на Аспарухово" се регистрираха почти 16 000 участника от цялата страна. Тяхното варненско ядро първоначалното бе по-наясно със събитията, отколкото местната и изпълнителната власт, заети с медийни пререкания.

Една от най-дейните групи е "Народна гражданска защита", която работи под мотото: "Когато държавата отсъства - народът е държавата". Това е доброволческа група за оказване на помощ за бедстващи в страната. Там се организираха пунктове за събиране на помощи във Варна, Добрич, София.

В страницата на групата може да се види и дълъг списък с хора, които предлагат домовете си за подслон на пострадалите.

Само във Варна снощи помагаха над 1000 доброволци от София, Пловдив, Бургас, Русе, Монтана. Дори еврокомисарят Кристалина Георгиева отбеляза, че онова, което й прави силно впечатление, е огромният брой граждани, които сами са се мобилизирали да помагат.

Добре... но?

Очевидно при добра организация и при желание българите действително можем да свършим чудеса. Вече не се съмнявам в добротата и всеотдайността на хората в България.

Но и друго е ясно, всички го знаем: държавата е в институционална криза и очевидно никое министерство, община или политик няма да поеме отговорността за 11-жертви във Варна и 3-те в Добрич, за разрушените къщи и разбитите съдби.

Не става въпрос за пари, не става въпрос за помощ в трагедията. Не става дума и за мили думи. Нито за един ден "на траур". Става дума за регулация, за спиране на лошите практики, корупцията, нехайството... Защото дъждовното време не можем да го спрем.

Както Япония не можеше да предотврати земетресението и цунамито. Но японските министри можеха да подават оставки, дори да похапнат плодове и зеленчуци от района на префектура Фукушима, където се намираше едноименната аварирала атомна централа. И то само десет дни, след като стана аварията.

Затова: нека се радваме, че сме заедно, макар и обединени от една трагедия. Това „чудо" няма да е за три дни.

Така че няма как да забравим това, което политиците отново ни показаха - че не са с нас, поне докато не поемат отговорността за случилото се. С оставки.

Новините

Най-четените