Роналд Съливан е сред най-успешните преподаватели в Харвард. Професорът по накзателно право е помогнал за отмяната на множество несправедливи присъди, освободил е хиляди невинни хора от затвора. Той е един от най-търсените адвокати в страната, а като факултетен декан има право да живее в Уинтроп Хаус - една от дванадесетте жилищни сгради в кампуса на университета.
Сега обаче част от възпитаниците му настояват Съливан да подаде оставка, а напрежението около него ескалира все повече. Според статия в студентския вестник The Harvard Crimson - входната му врата е бил надраскана с надписи "Долу Съливан!", "Гневът ни е нашата самозащита", "На чия страна си?", "Твоето мълчание е насилие".
Появила се е и онлайн-петиция, която събира подкрепа след онези, които настояват той да се изнесе от кампуса. Протестиращите са готови да демонстрират публично срещу Съливан
А причината за тази вълна на недоволство се оказва съгласието на юриста да се включи в съдебната защита на един от съвременните "обществени врагове" на САЩ: Харви Уайнстийн.
Това, което противниците на Съливан пропускат, е фактът, че той следва традиция, която е по-стара от самата американска нация. Когато британските войници откриват огън по група протестиращи в Бостън през 1770 г. и убиват петима души, се превръщат в най-мразените хора сред жителите на 13-те колонии. Тогава възпитаникът на Харвард Джон Адамс - бъдещият втори президент на САЩ - се съгласява да ги защитава пред съда, въпреки че е наясно колко сериозни рискове би поставил процесът пред личната му репутация и сигурността на собственото му семейство.
Адамс поставя преди всичко принципа, че дори хората, обвинени в най-позорните престъпления, заслужават убедителна защита, защото "това е най-храбрият, щедър, мъжки и алтруистичен акт в целия живот".
Този принцип остава в основата на ценностната система за криминалните адвокати през цялата история на САЩ, а мнозина от тях са го прилагали независимо от атаките, на които са подлагани.
Един от последните подобни казуси беше свързан с юристите, които са защитавали пред съда заподозрени в тероризъм лица след 11 септември. Когато по-късно те търсят работа в администрацията на Министерството на правосъдието в мандата на Барак Обама, стават обект на компроматна кампания, в която се включват и членове на Конгреса. Основното внушение на противниците им е, че представлявайки врагове на нацията пред съда, адвокатите са показали, че споделят ценностите им.
Сега и Съливан попада под същата презумпция за виновност поради факта, че е приел да защитава човека, който кара мнозина в Харвард да изпитват гняв и страх.
"Наистина ли искате един ден да получите дипломата си от човек, който поради някаква причина - професионална или лична - вярва, че е редно да защитава толкова известна фигура в центъра на движението #MeToo? Независимо от намеренията на декан Съливан и ролята му като лидер на общността... той трябва да подаде оставка незабавно", се казва в петицията.
Без да го осъзнават, студентите от Харвард рискуват да създадат пречки пред много амбициозни млади прависти, които се колебаят дали да поемат защитата на потенциално скандални клиенти. А това, само по себе си, увеличава шансовете за натрупване на несправедливи присъди - особено сред по-бедното население, което не може да си позволи скъпоплатена адвокатска защита.
Наистина ли е "нелепо" по подразбиране, че Рон Съливан защитава човек като Харви Уайнстийн в процес за изнасилване? Ето какво пише Катрин Маккинън, гост-професор по право в Харвард:
"Въпросът не е дали той има право да представлява клиенти, обвинени в отблъскващи престъпления, и едновременно с това да бъде декан на колеж. Разбира се, че има право. Проблемът е същностен: дали вземането на страна спрямо човек, срещу когото има достоверни доказателства за повдигане на обвинение в множество актове на сексуално насилие, съответства на образа му на човек, към когото сексуално-насилените студенти биха се обърнали за подкрепа, като към институционален пост, пред който трябва да се подават подобни сигнали. Това е проблем, който Рон и колежът би трябвало да имат предвид".
Дали Съливан "взема страната" на Уайнстийн, е толкова спорно, колкото и въпросът дали адвокатите на арестантите от Гуантанамо са вземали страната на Ал Кайда по време на съдебните процеси.
А и ако някой от тях беше декан на факултет в Харвард, едва ли някой би се почувствал неудобно да им сподели, че е разбрал за подготовката на терористичен акт.
Субективните усещания на студентите обаче имат известно значение в този случай.
"При тези условия студентите имат правото - както самите те се изразяват - да изпитат дискомфорт, ако се наложи да подадат сигнал пред Съливан за това, че са станали жертва на насилие. Това би довело до двоен стандарт в достъпа до образование на база на сексуалността", твърди Маккинън.
Няма спор, че студентите "имат право" да чувстват това, което чувстват. А задължението на декана е да служи в интерес на Харвард. Но как изобщо равният достъп до образование може да се постави под риск заради нечие усещане за дискомфорт при подаването на сигнал за сексуално насилие? Самият Роналд Съливан е прехвърлил задачата за разглеждане на подобни сигнали на заместничката си Линда Чавърс, вместо да се занимава лично с тях.
Нещо повече - една от възпитаничките му в Харвард, понастоящем прокурор със специализация в преследването на сексуални престъпления, го описва като човек, който няма нищо общо с внушенията за едностранчивост и неблагонадеждност.
На въпроса "Смятате ли, че адвокатите са "съучастници" на престъпниците, които представляват пред съда?" в интервю за "Бостън Глоуб", тя отговаря, че Съливан лично я е защитавал, посъветвал я е да подаде сигнал, когато става жертва на насилие, и предлага да се занимае с делото й без пари. Правил е това и за много други жени от Харвард, като често е поемал защитата на обвинителя, а не на обвинения. Самият той е известен с това, че кара студентите си да се упражняват и от двете страни на процеса - и като прокурори, и като защитници.
"Напълно погрешно е да се намеква, че адвокатите не могат да влизат и излизат от публичната си позиция и юридическото си представителство, или че не могат да делят двете функции една от друга", казва тя.
Друг от преподавателите в Харвард Хари Люис застъпва тезата, че животът в кампуса би трябвало да възпитава студентите "как да участват в обществения живот в духа на гражданския оптимизъм с хора, чиито решения и поведение ни се струват неприятни".
Той коментира, че обществото, в което хората могат да изпълняват повече от една публични роли, "съществува мирно и продуктивно само чрез прилагането на разум към дълбоките, макар и понякога противоречащи си ангажименти към индивидуалната свобода и общото благо". Това, казва Люис, изисква "въздържане на личните емоции, проява на емпатия към околните и отхвърляне на идеята, че разногласията са нетърпими, а собственото удобство стои над всичко останало".
Най-необяснимо остава решението на администрацията в Харвард да започне "проверка на климата" в кампуса в отговор на недоволството. Това развитие по случая провокира напрежение дори сред колегите на Съливан, които нямат нищо общо с неговите дела.
"Професор Съливан е избрал да представлява и защитава хора, които мнозина не биха искали да защитават. Несъгласието с този избор, разбира се, е част от университетския дебат за разликата между принципите и мненията. В това няма нищо шокиращо и притеснително, и университетът би трябвало да спомогне за този разговор.
Шокиращото е, че Харвард се заема с официална проверка на "климата" заради професионалното решение на Съливан да представлява конкретни клиенти. Тази проверка не се основава на предположение, че той е нарушил каквото и да било университетско правило, а само на настояванията на някои студенти за отстраняването му от длъжност, които се аргументират с това, че са потресени и напрегнати от професионалния му избор", коментира една от преподавателките по право в университета.
Ако ръководството на Харвард счете, че "климатът" е толкова отрицателно повлиян от реакцията на групата студенти, може да се стигне до прилагането на конкретни мерки - включително отстраняване на Съливан. Този казус има потенциал да създаде много по-големи проблеми за академичния живот, като се има предвид, че всеки преподавател би могъл да бъде набеден в "отравяне на климата".
Това може да се окаже ключова повратна точка, която би довела до тежки вреди за свободния дух на университетите.
Проблемът тук е много по-голям от идеята, че всеки подсъдим има право на отдадена защита, независимо колко неприятни са престъпленията, в които го обвиняват.
Жертвата на дадено престъпление не се смята за "застрашена" или подложена на повторно унижение от факта, че живее в една общност с адвоката на насилника си.
Защитата на клиенти, обвинени в позорни деяния, не превръща адвоката в неморална личност. Разбира се, студентите имат право да не приемат или да избягват съветите на хора, чийто морал и ценности се различават от техните.
Университетските преподаватели, които работят и като адвокат, не могат да бъдат подлагани на "климатични" проверки само защото са решили да представляват непопулярни клиенти.
Онези, които призовават за изключване на адвокатите от общността на "достопочтените", не са задължително лоши хора. Но просто не разбират колко рискове създават, докато се стараят да отслабят правилото, че адвокатът не може да бъде наказван за престъпленията на клиента си.
В противен случай, вече няма да има разлика между присъдата на общественото мнение и процеса в съдебната зала. Колкото по-силен е натискът от негативни репутационни последици за един адвокат, толкова по-скъпо ще струва защитата от малцината добри юристи, готови да се "жертват" в защита на онези, които мнозинството от хората вече са "осъдили".
