Говорещият-си-с-хора съвсем не е ку-ку, макар че почнал като репортер в онова забавно и свежо предаване "Ку-ку", на чийто майтапи и окарикатурявания всички - добре, повечето от нас - се смееха от сърце. (Днес нещо комерсът в шоАта натежава - и хората, които тръгнаха от него, също понатежаха...)
Милен Цветков почти все си е в телевизията. БНТ, Нова телевизия и пак в БНТ - Екип 5. С един отскок в промеждутъците на колбасарски терен - и айде пак от риалити в риалитито на живото предаване.
Отвореният в ефир телефон за зрителите си е негов патент. Стриймването на живо е попадение, откъдето и да го погледнеш. Звънят всякакви хора - с всякакви въпроси, повечето просто да си кажат... Не е като срещу теб да седи политик, с когото има някакви уговорчици-договорчици за въпросите.
В повечето случаи на човека от другата страна му ври и кипи и клапанът изпуска право в ефир. А реакцията на Милен Цветков е "проактивна", както се казва - не се притеснява от "взривовете". Определенията за него валят от "арогантен некадърник" до "свежар", но никой не го е обиждал на "скучен" и "сух".
Дразненето на властта е другият му патент. (Би трябвало да е на всички журналисти, ама...) Очевидно е по-силно от него. И не му увря главата, въпреки че на два пъти го сваляха от Нова тв. Първо беше отстранен от сутрешния блок на Нова при правителството на Царя и една година беше на заплата, без да води предаване, след което се появи "Часът на Милен Цветков".
Вторият път вече беше при новите собственици на Нова - на основание "програмно решение" и позовавания на изследвания, според които на зрителите била нужна "повече сервизна информация". Тогава пусна в Мрежата сайта си за "другарска критика, похвали и оплаквания от властта, шефа, бившата или настоящата съпруга". Определението си е негово.
Като се има предвид какви мрънкала сме българите - по натура, редкият шанс да попаднеш в ефир, превзет от политиците, за да изплачеш мъка/или да теглиш една майна си е находка.
Поне народът чува гласа си - unplugged и без подсладители. (Освен когато пита в ефира на една телевизийка въпроси от типа "виждате ли да започна работа след Нова година", а отсреща отговарят: "Дава ми се буквичкътъ "И", която ще помогне за работата, дето ви се пада след рождената дата...)
Събитието
Влизането в Европейския съюз. Може и да прозвучи смешно, защото е в абсолютно противоречие с всякакъв национализъм и общоприети схващания, но влизането в ЕС изнесе част от суверенитета на България извън пределите на България. В друго място, в една по-цивилизована част на Европа, което за нас е голямо благо. И тази част е неподвластна на българските нрави и манталитет, слава богу.
Личността
В какъв аспект - положителна, отрицателна, емблематична?! Трудно е така да се каже просто "Личността". С най-голямо значение, с най-голяма стойност...
Не е една, със сигурност.
Имам една теза - за големия проблем на българския манталитет. Една нация, на която националните герои са всичките извън закона, колкото и страшно да звучи това, но е безспорен факт, няма как да признае някаква институция, защото априори отрича институциите. И в тоя смисъл на мен лично ми е трудно са кажа коя е тази личност, която ме е вдъхновила през всичките тези десет години в новото хилядолетие.
Нищо не ме е вдъхновило. Даже в момента си тъгувам, защото изпратих една близка приятелка, която отива да живее във Франция, не е в първата си младост, и тъгувах, че всички хора, които уважавам, обичам, харесвам, отиват да живеят в цивилизования свят - а аз оставам да живея тук.
Повратната точка
Влизането в Европейския съюз. Заради същото, което вече казах.
Откритието
Хм, ама какви са тия глобални въпроси? Животът не е чак толкова глобален, всеки си го живее супер индивидуално... Чух обаче наскоро една новина и много се обнадеждих. Че петокласниците са по-образовани отколкото учениците от другите класове над тях, и това ме накара да си помисля, че като че ли голямата пяна на прехода започва постепенно да се отмива.
Естествено, може да има всякакви тълкувания на този факт, но може и да се допусне, че хората вече са започнали да обръщат повече внимание на децата си, че са започнали да внимават какво се случва с тях, че не се извиняват с, имаше едни такива клишета - и още ги има - "ние сме много заети, ние сме много ангажирани, и нямаме време за децата си", което е много тъпо.
А преди няколко дни гледах Васко Ешкенази да свири на изхода на метрото и много се впечатлих, защото първоначално го помислих за уличен музикант, после видях, че е Васко Ешкенази. И на фона на тази новина за петокласниците си казах: "Ето на, когато дойдат петокласниците да ни управляват, тогава ще има такива "васкоешкенази", които да свирят по улиците про боно - за хората".
После видях, че е репортаж на БиТиВи, които са искали да си направят експеримент, да видят хората дали ще му обърнат внимание, и всъщност не е негова идеята да свири про боно на изхода на метрото. Въпреки това тези две неща ме карат да си мисля, че може би има някаква светлина, нещо позитивно.
Нали разбирате колко години остават, докато дойдат петокласниците на власт?!
Явлението
Кризата. За първи път се сблъсквам с такова нещо. Първаночално не вярвах, че ще има криза тук - и се оказа, че не съм прав. По личния си живот и живота на другите виждам как се сменя - и променя - животът.
Творбата
"Мисия Лондон". Това беше наистина хубава творба. Напълни киносалоните,
Незабравимото
Ваканциите с дъщеря ми.
