"Баба ни замеряше с тухли..." Това чух случайно от едно дете, когато баща му попита как са прекарали у бабини. Естествено, бабите не са единствени жертви на детските лъжи. Едни познати - кротки, възпитани и всеотдайни родители, научиха от съседите си, че бият милото си детенце с пръчки - постоянно и без причина. Друга двойка, която посвещаваше всяка свободна минута за възпитанието, доброто и развитието на сладкото си отроче, трябваше да отиде до детската градина, за да обясни на учителката защо не обръща достатъчно внимание на "осиновеното" момиченце. Всъщност майката го беше раждала почти 12 часа...
Защо така безочливо лъжат децата? До 7-годишна възраст те често бъркат действителността с фантазиите си. Понякога разказват за това как са видели оживели приказни и анимационни герои, говорещи кучета и делфини във ваната. Децата никога не лъжат без причина. Това е начин да променят нещо в живота си, да изградят един свят, който отговаря на техните представи и мечти. Малките ученици лъжат съзнателно.
Най-често го правят:
за да прикрият пакост
за да скрият ниска оценка
за да демонстрират несъгласие с майката или бащата
за да получат похвала
По-големите деца имат други причини:
недостатъчно внимание
спечелване на приятели
запазване на позиции в компанията
съхраняване на тайни
избягване на неловки ситуации
прикриване на срамежливостта
отстояване на собствената територия
Психолозите съветват родителите да разберат какво точно е подтикнало детето към лъжата. И дали е точно лъжа? Защото тайните не са лъжи. Ние, възрастните, също имаме много тайни и това е нашето лично пространство. Скриването на лошите оценки също не е измама в истинския смисъл на думата.
Проблемът с „лъжливото овчарче", настанило се у нашето дете, е интересен и многопластов. Можем да подходим единствено с много любов и разбиране... Къде свършват лъжите и къде започват мечтите?
Вчера попитах Деян, шестгодишен, за какво мечтае. Очаквах това да бъде таблет,телефон, играчка... Той формулира бързо желанието си: "Да си лежа в хамаче в Австралия при коалите и да ям захарен памук, който няма край..." След това ни излъга, че щели да го дават след малко по телевизията. Но това не беше точно лъжа, а някакво продължение на мечтите му.
Можем само да съжаляваме, че пропускаме много в общуването с децата. Според специалистите, работещата майка отделя 4 пълноценни минути за общуване с детето си в едно денонощие, а неработещата - 7. Парадокс... Унесени в прането, готвенето, чистенето,подреждането, осигуряването на прехраната, уреждането на детския бит, съвсем забравяме за най-важното - мечтите. И ако днес тичаме по представления и забави, купуваме балони и шоколадови яйца, дали това е достатъчно? Годината има 365 дни...
