Не някой, много карат колело. София се нарои с велосипеди, който трябва да сърфират между автомобили и пешеходци, защото местата, които им принадлежат, се оказват препречени от дървета, неравности, билбордове, подлези, паркирани автомобили и всевъзможни засечки в човешкото въоръжение. Така изглеждат 30-тина километра велоалеи в София.
Особено атрактивна е тази, която отвежда до кв. „Надежда" - в района на автогарата червеното трасе служи за тротоар, пред Централна гара буквално разсича тротоара и автобусните спирки, а при едноименния надлез е направо като да пресечеш писта на Формула 1. Велоалеята по бул. „България" също има невралгична точка - спирката на площад „Ручей", приклещена от павилион за билети и ограда, а за пресичането на Орлов мост и тунела на "Люлин" няма дори да споменаваме.
По-добре от нищо, биха казали някои. Целта на велоалеите е да осигурят скорост на велосипедистите, а не да ги принуждават да се тътрят, което е другата алтернатива. Затова финтовете по тротоарите и галопът по асфалта остават масова гледка. Заради лошото изпълнение на велоалеите и множеството конфликтни точки, някои велоорганизации дори призоваха за бойкот на съществуващите алеи и придвижване само по улиците.
Велосипедисти, обединявайте се
Същото, но без грам радикализъм се прави успешно под формата на редовните и зареждащи нощни Велоразходки в столицата, където се събират десетки колоездачи. Това със сигурност изгражда чувството за общност на две колела, каквато несъмнено вече има в София. И това е добрата новина.
Лошата е, че да караш колело в София все още е рисковано начинание - поне това говори статистиката на МВР за пътните инциденти. Тук вина има и безразсъдството на някои колоездачи. Ето защо „Велоеволюция" и други организации настояват за приемане на етичен кодекс за безопасност в градски условия, включваш съвети за екипировка, правила за движение и поддържа.
Само преди няколко години велосипедистите се приравняваха на безумци с единия крак в оня свят или снобари, непоправимо заблудени, че спускането по бул. „Черни връх" е като офроуд и центърът на София е мини копие на цял Копенхаген или Амстердам. Висящи в задръстване пътници гледаха как ги подминат на две колела през запотените прозорци и се тюхкаха неодобрително: „Тия са луди".
В един момент разумът започва да надделява и все повече хора стигнаха до извода, че да се придвижваш с колело в града не е просто модерно или показно за социалния ти статус, а всъщност е полезно за здравето и доста по-евтино евтино, на места и бързо. „Вече сме много. Но велоалеите са малко", казва Славина, която през топлите месеци от годината редовно губи усещането да стъпваш с два крака на земята.
Първи стъпки
На документи Столична община също е заклет фен на този екотранспорт чрез амбицията за „цялостна, относително непрекъсната веломрежа в градска среда". В програмата за развитие на велосипедния транспорт (2012 - 2015) са набелязани три вида трасета - транзитни, довеждащи и за „отмора и развлечение", които основно са свързани с парковете. Една година преди приемането й кметът Фандъкова дори обещава 100 км велоалеи в София.
Там се предвиждат се и нови велотрасета в Южния парк, по бул. „Витоша", бул. „Партиарх Евтимий" между Френската гимназия и ул. „Княз Борис", по бул. „Акад. Иван Гешов" и на други места, където има „терен", както и рекламна кампания за добрите ефекти от колелото. На практика обаче картинката е съвсем друга.
"Общината се опитва да направи някакви велоалеи, но все още автомобилът е приоритет в развитието на инфраструктурата. За велоалеи се дават жълти стотинки, изграждат се на парче, а повече от тях стават за разходки с деца, но не и за истинско придвижване", коментира Иво Делин, председател на „Велоеволюция", което от години се бори за добри условия за колоездачите в София.
Той предполага, че това се дължи на страха на местната власт да не разочарова шофьорите, които са повече, отколкото велосипедистите. „Докато свикнем един с друг ще отнеме доста време. Като цяло шофьорите са станали по-толерантни, защото велосипедистите се увеличат".
Славина също насочва вниманието в тази посока. „Може би най-много ме дразни културата на хората и това че нямат навика да се усещат къде ходят или карат колите си", казва тя, признавайки за един лек сблъсък с автомобил тази година (на велоалеята по бул. "България") и още два случая "на косъм".
"Предстои много работа от всички, за да се стигне до цялостно развитие на велосипедната мрежа. Докато стане реално, защото на хартия нещата са розови", обобщава Делин. Според "Велоеволюция" общината дава позитивни сигнали, така че е време да започне да ги привежда в действие.
Междувременно Русе обяви, че се превръща в първия град с цялостна веломрежа, а плановете на Бургас са да построи поне 20 км велоалеи, за да осигури още повече възможности за своите посетители. Ето какво може да направи и София, за да прибави още един жокер в битката за Европейска столица на културата. Изглежда съвсем постижимо до 2019-та година.
Статията ми напомня за София Прайд - има ме и имам права. Да но, има и още доста други и трябва да се научим да съжителстваме. Аз лично съм запален велосипедист, но с малко тъга си спомням за времето когато по Борис ІІІ нямаше вело-алея. По онова време имаше период когато 3 години ходех на работа с велосипед от Бъкстон до центъра и беше чудно хубаво преживяне, в което можех да се усмихвам на пешеходците и да подминавам опашките от автомобили и старите трамваи. Но идилията свърши, сега се оглеждам когато трябва да пресека жълтата линия, разделяща алеята на две. Поразен съм от вело-джигитите, които на алеята карат с несъобразена скорост и като цяло поведението им е на мутри в брониран джип на пътя. А преди няколко седмици за пръв път в живота ми щях да ударя жена, която за малко не сгази 5-годишната ми дъщеря при пресичане на вело-алеята, за да премине пешеходната пътека. Иначе да, съгласен съм, че би било чудесно да има безконфликтни вело-алеи, дори много ме е яд, че не направиха по новата южна дъга на околовръстното, но нека да е ясно, не сме бебета на Запад, че да растем в обезопасена среда ;)
В момента Велосипедистите са едни от най-опасните участници в движението, особенос факта, че постоянно и рязко сменят посоката на движение - най-честия пример - както кара по пътя, решава да свие и да мине по пешеходна пътека. Трябва да се отбележи, че много рядко велосипидестите спазват Закона за движение по пътищата, който ясно дефинира тяхното движение.
Виждам, че дискусията се отклонява по посока противопостяване между автомобили-велосипеди. Реално това не е кой знае какъв проблем. За мен много по-сериозен е фактът че велосипедистите карат постоянно по тротоари и застрашават пешеходците, въреки в закона това е изрично забранено. Изключително дразнещи са десетките велосипедисти по парковете, които слаломират между хората.
Което ме кара да си спомня вчера как засякох с колелото един испански полицай, точно докато правеше завой да влезе с личния си явтомобил в паркинга на полицейското управление. Здраво ме напсува, и с право. Ако се бях метнал на капака, аз щях да съм виновен но и на него можеше да му направят проблем. Та така де - аз също съм един от тези вело-талибани от които се оплакват тук мега-съвестните, внимателни и толерантни български шофьори
SilvioGesell | 30.07.201414:09 По принцип с по-белите държави е забранено да караш кууло в паркове и по тротоари. Кара се или на вело-алея или по асфалта с колите. в БГ трябва също да се забрани карането в паркове и тротоари. Аз и в градска среда карам колело бързо - 25-30 км/ч, заедно с колелото тежим едно 110-115 килограма. Кинетичната ми енергия при скорост от 25км/ч не е никак малка и ако се тресна в някого ще има сериозен демидж и за двамата. А ако е някое хлапе направо ще го разчленя. За това си прав, трябва да се забрани.
Правилника за движение, казва велосипедистите : - да се движат най-в дясно на платното за движение; - да имат били или жълти светлоотразители отпред и на колелата и червен отзад (и разрешава активни светлини); - забранено е движението на велосипедисти по предвидени за пешеходци зони; - велосипедист е всеки който си е сложил краката на педалите (ходещ с колело не е велосипедист а пешеходец); От тези неща не спазвам само това със зоните за пешеходци, макар и да се движа много бавно по тротоарите и да спирам и да давам път на всички тесни места. Не се казва но е факт: смотани шофьорки ненавиждащи велосипедисти и чувстващи превъзходство заради очевидното си непознаване на правилника и неумение да контролират автомобилите и емоциите си, поддържат класическите клишета за жените шофьори. Апък, мъже шофьори агресивни към велосипедистите са всички до един с ампутирани микропениси - научнодоказан факт!
#3, доживя този ден, да почерпиш. Аз обикновено слизам на пешеходна пътека. Казвам "обикновено", защото би било тъпо да го правя в слуачи, когато наблизо очевидно няма автомобили или пешеходци, на които да преча. А и проблемът с пресичането на пешеходна пътека с велосипед е единствено скоростта, с която се прави, защото шофьорите не очакват толкова бързо движещи се пешеходци. Така че, дори да си на велосипеда, ако на пешеходна пътека се движиш със скоростта на пешеходец, това не би трябвало да е проблем, макар да е формално нарушение. Точно това не е най-големият проблем на велосипедистите. По-кофти са резките маневри на пътното платно, липсата на жилетка вечер или високата скорост на тротоара. И аз съм имал случаи да се дразня на велосипедисти в такива случаи, но като цяло, процентно най-много идиоти има сред шофьорите, това ми е впечатлението от гледна точка и като пешеходец, и като велосипедист, и като шофьор.
Макароне, къде го пише това за каската, че не откривам инфо? Навсякъде виждам само старите наредби, където не е задължително.
Пффф, да им го таковам на застрахователите. Дано се затъкнат с щетите от градушката.
Любимото ми - шофьорът-автомобилист да ме подмине и да направи десен завой в алеята точно пред мен, засичайки ме. Днес един олигофрен, "водач" на маршрутно такси бе спрял на пешеходна пътека за да качи клиенти, като му направих забележка да дръпне с метър-два напред или назад, за да мога да хвана зеления светофар (на мястото има ограда от двете страни и той бе запушил дупката) започна да ми се хили като пача и да ми обяснява, нарочно мотайки си, че съм с колело и съм бил аз в нарушение. За една бройка щях да хвърля колелото пред маршрутката, да го извадя и да го попилея по улицата. Няма такова гнусно стадо. А карането по вело-алеите е каране с препятствия (пешеходци). Ходят насред лентата и понякога колкото и да им дрънчиш със звънеца въобще не реагират. Или ходят срещу теб, гледат тъпо и чакат ти да слезеш/излезеш от велоалеята и да им направиш на тях път. Срещал съм и "колеги" велосипедисти вечер без никакви светлини, елеци или брат му. Срещу мен докато се спускам по нанадолнище ми е любимото. В общи линии - няма толкова заспало племе като българското.
>би било тъпо да го правя в слуачи, когато наблизо очевидно няма автомобили или пешеходци А минаваш ли и с колата на червено, "когато наблизо очевидно няма автомобили или пешеходци"? Ако не, защо? От гледна точка на закона, и двете са нарушения.
Не си спомням да съм споменавал за минаване на червено. За някои неща трябва да си принципен, а за други можеш (и дори трябва) да си гъвкав и да ползваш главата си (последното едва ли го разбереш, впечатлението ми за теб е, че си способен само праволинейно да прилагаш готови закони, методики, формули и т.н.) Не, че е лошо да си принципен, но ЗДвП не е природен закон, а е измислен от хора с цел просо да се осигури ред и безопасност на пътя. Ако съм 100% сигурен, че не бих застрашил или притеснил някого, съм склонен да направя дребно нарушение на ЗДвП, без да се стряскам после в съня си как ти, надвесен заплашително над мен със строг поглед и облечен в тога, довършваш обвинителната си пледоария. Живей малко по-спокойно...
>За някои неща трябва да си принципен Според мен хора, които са принципни за някои неща, а за други - не, са безпринципни. Понеже не съществуват хора, които нямат абсолютно никакви принципи, то практичната дефиниция на "безпринципен" не е "човек без принципи", а "човек, които избирателно следва принципите си". След като ти вероятно не мислиш така, интересно ми е каква рационализация стои зад виждането ти, че принципността ти не се накърнява от това, че сам лично избираш кога да спазваш законите и кога да не ги спазваш или, както ти явно предпочиташ да казваш, да си "гъвкав и да ползваш главата си". За кои други неща според теб неспазването на закона сходно е признак за "гъвкавост", без по никакъв начин да сочи към безпринципност? Изхвърляне на фас на тротоара защото ти е удобно? Пресичане пеша на червено когато няма полиция наоколо? Неплащане на данъци, защото не си съгласен как биват харчени? Физическо насилие към хора, които не те кефят? Убийство на хора, които според теб не заслужават да живеят? Просто ми е интересно какво за теб означава "принципен" човек.
>Живей малко по-спокойно За мен има значително повече безпокойство в това да се набутвам в противоречие като се самозалъгвам, че съм принципен човек, въпреки, че в определени случаи нарушавам закона (предполагам почти всички го правим), отколкото в това да кажа съвсем спокойно, че не съм принципен и съм ок с този факт. Не съм принципен и съм ок с този факт.
За теб само черно и бяло ли съществува? А степените на това да следваш определни правила в ситуации между двата полюса - единият, когато правилата са жизненоважни и другият, когато правилата са кухи и неспазването им не променя реалността? Защо пак спекулираш кои закони спазвам и кои не? След като те успокоих, че не минавам на червено, ще ти кажа и че не си хвърлям боклуците по улицата, не крада, не бия хора. И не защото ме задължава някой закон, а защото такива са ми убежденията. Както ти писах по-долу, няма да ме разбереш, защото си буквалист. А аз опитвам да се водя не само от правила и закони, а и от лично моите си убеждения. Не си хвърлям боклука по улицата, не бия хора и не крам пил, защото е против моите принципи, а не защото го пише в някой закон. И да, принципен съм, защото спазвам моите принципи, не твоите. Иначе щях да пресичам винаги слизайки от велосипеда, но пък нямаше да мога да се сдържам да пиша празни приказки по форумите.