Протести. Избори. Разделни времена. Всички са с очаквания. Надеждата се е появила отново. Хиляди се събират по площадите. Една граница бе премината. Няма връщане назад. Промени ще има, но какви ще бъдат те?
Власт трудно се взима и трудно се дава. Има хора, здраво окопали се във висините. Ползват облагите и са скъсали всякакви връзки. Забравили са защо са ги избрали. Пари, медии и малцина облагодетелствани "бизнесмени" правят всичко възможно да смекчат удара. Козметични промени, козметични решения, козметиката е на мода.
Всички се стремят възможно най-бързо да форсират събитията и да доведат нещата до избори. Там се чувстват в свои води. Правили са го десетки пъти и си мислят, че ще успеят и този път.
Искат да изключат гражданите за пореден път чрез системата на изборите. Искат своите мижави 20 процента. Искат обезверени и негласуващи българи. Искат познати партии в парламента. Искат да задействат познатата процедура. Само дето са си направили грешните сметки.
Системата за избори, работеща за партиите, сега ще им изиграе лоша шега. В размирни времена никой не чува козметиците. На мода са крайните елементи. Отчаяни и онеправдани, хората са готови да повярват на всеки.
Чака ни парламент, в който ще има много крайни елементи. Чака ни една много силна "Атака" и още няколко подобни на нея. Чакат ни нормални партии на ръба на оцеляването. Чакат ни няколко поредни избора.
Това ще направят отчаяните протестиращи, когато никой не им даде правилното решение. Това ни очаква в близкото бъдеще. Това ще е резултатът при положение, че протестиращите не успеят да се организират.
А решението е просто. Нека да изключим тези, които се опитват да направят същото с нас. Нека да не играем в тяхната игра, а да я променим. Ние срещу тях. Те или ние. Вътрешни избори и избор на гражданска листа. Предварителни избори и избор на най-достойните.
Обща листа от граждани. Хората от площадите искат да получат решение. Промени в конституцията, взаимен контрол на властите, спазване на законите, разбиване на монополите, връщане на заграбеното. Исканията за промяна, рестарт и повече справедливост са ясни.
Само трябва да намерим хората, които да застанат зад тях и да работят за осъществяването им.
Когато ги получат - честни, неопетнени, образовани, застанали зад ясна програма за изпълнение, хората ще имат за кого да гласуват. Тогава изборите ще получат изненадващ завой. Изключените ще получат шанса да променят системата.
Щом трябва да играем по-техните правила, нека го направим. Вътрешни избори. Хора, избрани на местно ниво. Там, където всички се познават. Никакви централни изпълнения и парашутисти. Знаем по-колко мандата се отпускат за всеки район.
Избираемите места се разпределят с жребий. За да няма сърдити, мандатът им да бъде определен на две години. Тези, които не са влезнали, заместват първите след втората година. Първите си подават оставката, следващите в листата ги заместват.
Дали ще изберем правилните хора. Няма никаква гаранция, че ще ги открием. Важното е да има механизми за поправяне на грешката. Затова и първото нещо, за което трябва да се работи, е промяна на Конституцията.
Няма значение кой ще бъде пред банката в парламента. Той ще отстоява общи решения. Ще стои зад предварително съгласувани и одобрени от всички искания. А основните искания може да приличат на тези:
1. Променена Конституция с взаимен контрол на властите и издигане на принципа на 2/3 мнозинство при вземане на решения. (Президент, имащ право да връща закони, правителство назначено от президента, парламент, блокиращ решения на президента и правителството).
2. Независим граждански контрол избран на избори. (Нова институция, която да контролира останалите власти, имаща достъп до цялата информация, за да може да прави превантивен контрол, имаща право на законодателни инициативи и правото да поиска референдум. Сменяни чрез жребий всяка година от предварително избраните.)
3. Чести избори. (Всяка година се заменя 1/4 от парламента, на 2 година - президент, иска вот на доверие от народа, депутати, отзовавани при искане на 2/3 от гласоподавателите в избирателния район).
4. Съдебна система и справедливост - съдии, заменяни при искането на 2/3 от депутатите или при искане на 2/3 от съдиите. Прокуратура към Министерския съвет. Връщане на незаконно заграбеното и съд за виновните.
Незабавно прилагане на закона в бъдеще при подобни действия. Силна държава и отнемане на властта от мафиотските групировки. За целта са нужни чисти хора в полицията. Директен избор на директор на полицията в деня на местните избори.
5. Местни власти - повече независимост, повече пари, оставяни от данъците в общините. Кмет, общински съвет и гражданска квота, избирани на принципа за взаимния контрол приложен в централната власт.
Правилата за чести избори и вот на доверие важат и тук. Гражданския съвет има същите правомощия както този на централно ниво (превантивен контрол, законодателни инициативи и референдуми).
6. Пълна прозрачност (обсъждането на законите се прави в интернет и всеки може да дава предложения, всички договори и решения навсякъде в администрацията се публикуват и обсъждат предварително и са достъпни за всеки в интернет).
7. Ефективна администрация. Длъжности в администрацията и назначения чрез жребий на всеки 4 години - всеки, отговарящ на изискванията, може да участва в жребия и да опита да приложи идеите си на практика.
Въвеждане на системата за електронно обслужване на гражданите и фирмите и максимално улеснена процедура. Премахване на всички излишни, синекурни длъжности в администрацията. Премахване на всички нецелесъобразни такси. Взаимен контрол (директори, изпълнително бюро и граждани свързани в една система за контрол).
8. Разбиване на монополите - когато държавата реши, никой не може да я спре. Откупуване на всички тези компании и превръщането им в обществени компании е добро решение.
Механизмите за контрол за политическите власти важат и тук - избран и мениджър и управително тяло с взаимен контрол и комитет от граждани, контролиращ тях. Премахване на всички посредници. Никакви печалби на фирмите, работещи с държавата и не само над 10% (особено сферата на храните, лекарствата и други от първа необходимост).
9. Залагане на българското - може и да не харесваме Волен Сидеров, но той е прав за чуждите инвестиции. Печалбите изтичат в чужбина и за народа остават мизерните заплати. Инвеститори, оставени без контрол, се изкушават и нямат никакви скрупули. Добре е парите да остават в България и да движат българската икономика.
Слабите икономики не могат да се противопоставят на силните и отворените пазари работят в тяхна полза. Затова е нужен елемент на протекция. Оставени на произвола на свободния капитализъм без правила българските фирми винаги губят.
10. Справедливо заплащане - принцип 1 към 4 за минималните и максималните заплати да се приложи навсякъде в държавните предприятия и учреждения. Само за управителния съвет и мениджъра да важи принцип 1:8. Постоянно увеличаване на минималната заплата и пенсиите с процента на увеличаване на БВП на държавата.
Събиране на данъците, обстойно разследване на всички нива как се изразходва бюджетът на държавата. Първоначално увеличение на заплати и пенсии с всички пари, осигурени чрез прекратяването на кражби, монополи и невзети данъци.
Вътрешните избори и единната гражданска листа ще доведат до силно представителство на гражданите. Всички недоволни ще припознаят своите избраници. Те ще са гласували за тях на предварителни избори. На местно ниво ще са посочили хора, които познават .
Обединението е особено важно. Другият вариант - обезверени граждани. Доста от тях няма да гласуват. Крайните и нереалистични обещания ще вземат връх. В парламента ще има мнозинство от партии, обещаващи всичко, за да са там.
В крайния вариант "Атака" ще бъде първата политическа сила и в коалиция ще вземе властта. И представа си нямаме тогава какво ще направи Волен и докъде стига манията му, че е богопомазан, и че само той знае верните решения. Вече доста хора са му повярвали.
Времето на инициаторите на гражданските протести изтича. Свиканото Оборище трябва да създаде гражданско обединение , да приеме исканията си и да определи програмата, която ще следва. Няма друг вариант за промяна. Ще се играе по-техните правила.
Честно, вече взехте да прекалявате с безумията и тоталния популизъм. 99% от предложенията са повръхностни и безумни. Трябват ни малко партии, никакъв плурализъм и професионални политици. Това е. Какви са тези "неопетнените" и какви са тези година-две. Вие ако знаете, че след година ще ви съкратят от настоящото ви работно място, независимо от всичко, бихте ли си давали зор?
Я колко интересен материал: http://www.frognews.bg/news_52134/BSP_se_opitva_da_prevzeme_protestite/ Не се подвеждайте по заглавието, текста надолу е интересен Не го наричайте компромат, щото това не е нещо тайно. Всеки човек си има минало. Освен чисти политици ни трябват и чисти протестиращи, а тези явно не са. Отломки от БСП, отломки от Атака.....
За всичко може да се намери решение, стига да има желание. Но в сегашните политици не се вижда такова и това не е учудващо. Не е по техните правила. Те са за тяхното оцеляване и възпроизводство. Трябва да ги накараме да играят по нашите правила. Не се подлъгвайте по множеството статии и коментари към тях, които се пускат напоследък за да доведат до объркване на представите на хората и разединение.
Мразиме партиите. Незнам дали се усещат обаче, но господата протестиращи се превръщат вече в един също толкова неприятен сбор от хора (т.е. партия). За трета поредна сутрин гледам в сутрешния блок протестиращия бастун Янко Незнамсикой. Тая сутрин се караше с лидера на другите протестиращи - бетер Станишев и Бойко, почти едно към едно. Всяка сутрин на екран и едни и същи празнословия....
Прав е Оня - мразим партиите, но те не могат да се забранят - забраниш ли ги ще дойдат да те ухапят по задника под друго име и форма. Разумния човек по-скоро би се опитал да ги вкара в познаваеми рамки и форми, вместо да ги забранява. Забраняването на БКП ни я постави на шията за вече близо 70 години в една или друга форма - какво помогна това и кому? Сред приказките в статията има и резонни неща - особено в първата точка. Вместо да смятаме години за мандати, брой избори и прочие, обаче би трябвало да погледнем принципа и веднага ще забележим противоречията, с които са белязани последните десетилетия. Може би най-важното от тях е постоянното повтаряне на заклинанието за законност и правова държава противопоставено на също толкова повтаряната мантра за праламента, който бързо и ударно трябва да приема закони. Толкова ни е обзело това, че не се усещаме как искаме две противоречиви неща - хем закони на килограм и по всяко време, хем някой да ги познава и съдебната система да е честна, разбираема и некорумпирана. Е, няма как да стане - нужен е консерватизъм в законодателството, ако искаме да има уважение към закона - към еднодневки, които всеки знае, че са чудо за 3 дни никой нормален човек не би се поклонил и можем ли да го (да се) обвиняваме за това? На пук ние имаме най-динамичната форма на демокрация - изпълнителната и законодателната ни власт са срастнати в един сиамски близнак и дори очакваме министрите да творят законите, а депутатите само набързо да ги приемат. Ехо, не усещате ли уловката? Като добавим и че сме бедни, многото закон е лукс, който не можем да си позволим - не можем да разрешим например на общините да ни задължават да си санираме сградите, защото повечето от половината сгради ще станат собственост на банките, а хората ще изчезнат, някои дори ще изгорят по собствен избор и изоставените бордеи не само, че няма да станат по-красиви, ами ще станат мечтано място за снимане на апокалиптични блокбъстери. Да ама съм чувал да се обсъжда и това и други подобни - колко хубаво ще стане, казват някои, които в момента могат да си го позволят. Много закон значи и много задължения, а бедния човек има едно по-важно задължение, което му отнема почти цялото време - това да оцелее, а ние забравяме за това и с лека ръка искаме за всичко да се въведе закон, на другия ден друг и адвокатите да вземат яки хонрари за какво ли не, таксите на съда да ти съдират кожата от гърба та даже и да си в правото си да се чудиш дали правото няма да ти излезе по-скъпо от кривото. Искаме си го и си го получаваме. Простичко казано българският народ трябва да си спомни собствените си поговорки и да се сети, че дори когато е бил простичък, необразован и на село явно е имал повече здрав разум в главата си та е стигнал до стотици мъдри сентенции, които и днес стъписват с точността си - стремежите ни са като на гол тумбак чифте пищови, а като се захванем с нещо искаме да го направим бързо и веднага като бързата кучка дето слепи ги ражда. През цялото време мразим някой виновник и говорим как трябва да бъде забранен, отстранен - копаем му гроба и падаме сами в него - настъпваме търмъка до смърт. И все забравяме, че който вади нож от нож умира - мразим ония, които ни подтискат и забравяме, че и те са хора и че най-често те са станали такива, каквито са точно защото са имали нашите слабости, но не нашия късмет. Нека ви звучи предателски последното, но аз пък знам, че ако не признаваш някому правото да съществува и той няма да признава твоето - след това можете спокойно да се избиете един друг и ще ви стане спокойно завинаги на два метра под земята.