Да не изпуснем и този път фокуса

Никога не съм обичал да се включвам в обществените дискусии по наболелите проблеми в обществото, защото обикновено, по неясни за мен причини, в тези дискусии винаги се губи истинският фокус върху дадената ситуация.  Досега винаги съм предпочитал да наблюдавам, събирайки мнения за да формирам на тяхна база моето лично такова.

Този случай обаче е различен - мисля, че не бива да се изпуска фокусът на точно този протест. Защото той прерасна от бунт срещу високи сметки за ток и парно, в нещо много по-голямо и значимо, бунт за възстановяване (или по-точно създаване) на загубените държавни ценности в България.

Това, което ме провокира да се изкажа, е отзвукът от оставката на правителството в обществото, по-специално в социалните мрежи. Там въпросният фокус се промени буквално за секунди - хора, покрепящи и искащи оставката на премиера, сега се колебаеха в собствените си действия и дали тази оставка е правилна, както и какво следва после.

Аз съм студент по политология, и, бидейки такъв, първото нещо, което ми беше казано в университета, е, че демокрация означава управление на мнозинството. Следователно какво следва после е изцяло в ръцете на гражданите, на онези хора с разбитите глави на Орлов мост, както и на всички останали.

Затова и не ме интересува кой от политиците е виновен за сегашното положение и кой политик ще го замести с обещание за промяна. Това, което ме интересува, е да не изпуснам отново фокуса на събитията и да довършим започнатото с тези протести. Ако сега се разколебаем и променим позицията си, тази система, с която се борим, ще ни пребори отново. Понеже няма по-лесен за манипулация от този, който не знае какво иска.

Затова не искам да виждам повече такива коментари във Facebook и където и да е на друго място. Иска ми се този, който поеме властта сега, да знае, че всяко негова съмнителна стъпка или решение ще бъде последвана от бурен обществен дебат, с участието на граждани и жандармерия пред Народното събрание. (Всъщност, не натиска на улицата, а натиска на закона трябва да усещат управляващите. Бел. на Webcafe.bg.)

За мен в това е смисълът на демокрацията и либералните ценности. Ако обаче за пореден път, ние, гражданите, не решим на коя страна да застанем, имигрантите като мен и да решат да се върнат след години, няма да има при кого. Понеже отдавна няма да има никой вкъщи. Или още по-зле - самата Къща няма да я има.