„Браааво! Брааво! Браво! Невероятно!", крещи с лакирано въодушевен патос Георги Мамалев по повод на поредното изпълнение, изнасилило до безобразие добрия вкус на зрителя.
„... за децата, за децата!", минава в нелепо висока октава Ани Салич по другия канал.
И двамата сияят в ослепително великолепие - папионки, костюм, розова бална рокля - което би било подходящо за прием при английската кралица преди около половин век, но стои нелепо на екрана на телевизора в средния български дом.
Проблемът не е в облеклото. Нито дори в потресающите драми, които те се опитват да пробутат като забавление за десерт по време на вечерята на същия този среден БГ зрител - нещо като мюзикхол с болката, бедността и нещастието (страхотна проява на добър вкус, евала на продуцентите, евала и на вас, ТВ мениджъри!).
Проблемът е, че българските ТВ водещи прекалено често просто не се справят.
Телешкият сантимент на Ани Салич внушава чувство за вина у зрителя - което сигурно е целта, но действа като нож с две остриета: едни зрители пускат есемеси, а други намразват и Салич, и бТВ, и телевизора си даже.
Конкурентът й Мамалев се справя по-добре, но той е професионалист. Което не му пречи от време на време да се хили неадекватно като прасе-касичка, забравил къде се намира. Преиграването е в кръвта на актьорите, поне българските.
Те го правят за парите
Може би и по убеждение (например Салич), може би и за парите за децата и каузите, но преди всичко заради парите, които самите те ще получат.
Но не бързайте да ги съдите - всички трябва да ядем. Какво друго да прави например един актьор като Мамалев, когато няма други ангажименти? Нали това му е работата.
Хора като Мамалев обаче трябва да избират с какво искат да бъдат запомнени - с великолепните си комични роли в киното или с безумната ТВ халтура „НЛО", която кошмарно дълго тормозеше зрителите.
Да, „НЛО", „Комиците", „Пълна лудница", „Шоуто на Слави" и прочие чупеха рейтинги. Причината е много проста - хората имат остра нужда от хумор. Но естетическото равнище на тези шоута е плачевно и в повечето случаи резултира в своеобразна телевизонна чалга от най-долнопробен тип - въпреки многото талантливи хора, работещи в тях. Много, но недостатъчно - защото добро шоу, особено хумористично, не се прави с двама-трима души и яко крадене от интернет.
Уви, и в по-„сериозните" ТВ предавания е така.
Денят започва зле
Сутрешните блокове по всички телевизии са един добър „лош" пример, който и от тях да вземете. Една Ели Гигова например просто се усмихва от екрана и това е, докато Витомир Саръиванов все пак се справя по-добре.
Друг е въпросът, че Лора Крумова е права, като казва: „До вчера Витомир е питал в „Цената на истината": „Вярно ли е, че дядо ти ти е пикал в устата, когато беше малък...", а днес срещу него са Костов, Борисов и т.н.". Има такова нещо като амплоа или професионална сфера на изява, но българските ТВ водещи и продуценти се правят, че не са чували за него и издигат лозунги „България е малка и няма много таланти". Ами няма, като не правите (истински или дори никакви) кастинги и подбирате сред приятелския си кръг и по лично мнение...
Но да вземем същата тази Лора или нейният конкурент Ана Цолова. При всичките си претенции за интелект, те двете - и не само те - нерядко се държат пред екрана като лелки от квартала. Изразяват вербално и с езика на тялото си всякакви неуместни лични чувства - от възмущение до изненада, и задават абсолютно непрофесионални въпроси, които издават, че ама въобще не са в час по темата, независимо дали тя е концерт на някоя звезда или „чудовището" Интернет.
В ТВ практиката има поне два варианта/роли. Или си глътнал бастун и съобщаваш всичко тежко, сериозно и официозно, без грам лично мнение и отношение. Или гониш точно обратното - да изразиш мнението на средния човек, да зададеш на госта въпросите, които би му задал средният зрител. Е, там е проблемът - според нашите водещи средният зрител е просто тъп... или поне те си го представят такъв.
Защо е така? Лесно е да се каже „ами защото самите ни водещи са тъпи". Непрофесионални и дори по-скоро неподготвени - да, тъпи обаче - не, поне огромната част от тях.
Светлият пример
Истинската причина е, че у нас няма положителен пример. Нямаме уважавани ТВ водещи, работили десетилетия в едно амплоа и постигнали всеобща популярност, уважение и признание. Днешното поколение зрители и водещи не помни Кеворк Кеворкян (отпреди 10 ноември, да уточним), Димитри Иванов, Тома Томов или дори един Миодраг Иванов, ако искате по-забавно амплоа. Да ви говорят нещо имената на бате Николай и кака Мариана (Сладкарница „Захарно петле"), професор Тянко Йорданов („Атлас") и наследникът му Симеон Идакиев („Един мъж, един автомобил, една камера"), Бригита Чолакова?... Ако да - значи вече плачете за пенсия.
О, да, всички познават Иван Гарелов - като водещ на „Вот на доверие"... (Споменахме вече нещо за амплоато, нали?)
Нямаме си български Лари Кинг, Кристиян Аманпур (Елена Йончева се пробва чат-пат), ексцентрици като Хауърд Стърн (макар и радиоводещ), обозе почившия вече ловец на крокодили Стив Ъруин, нито симпатичните идиоти и чешити от различните предавания на Дискавъри или MTV.
Най-доброто, за което се сещам, е Ники Кънчев. Уникално излъчване, респект, интелект - всичко. Обаче преди десетина години, когато започваше „Стани богат", и той беше дървен и дори дразнещ. Това, разбира се, му е отдавна простено. Обаче има друго.
Вторият смъртен грях на ТВ водещите
Първият вече го посочихме - смяната на амплоато. Вторият е прекспонирането. Водиш не само всичко, но и навсякъде. И винаги. Един ден си ерудит и тънък психолог-манипулатор в „Стани богат", на другия мааш кючеци и танго в танцово шоу, а на третия подвеждаш зрителите в откровено измамническа реклама или тъпа игра на късмета. Е това не може да го издържи дори и имиджът на Ники Кънчев. А останалите гастрольори по екраните дори не се доближават до неговата марка. Правете си сметката.
Безумно преекспонирани - в тази графа са иначе рядко талантливи актьори като простеещите до умопомрачение Димитър Рачков, Краси Радков, Любо Нейков, Виктор Калев. И разбира се, Слави Трифонов - един блестящ, направо велик за нашите условия продуцент, също така талантлив актьор и безкрайно, жалко слаб ТВ водещ, постепенно вживял се в ролята на модерен бай Ганьо.
Част от творчеството на поменатите е класика, но друга поне толкова голяма част е тежък кич и отвратителна естетическа простотия, пред която дори чалга изпълнителки, трансформирали се в ТВ водещи, като Камелия и особено Кали, са просто еталон за добър вкус...
Сдъвкани и изплюти
Не е като да е нямало свежи и удачни попълнения по родните екрани. Но колцина от тях постигнаха успех и се утвърдиха като ТВ водещи? Един Милен Цветков - при всичките му кусури - е синоним за наложен ТВ водещ. Обаче е и като герой от стиховете на Франсоа Вийон - „отвсякъде гонен, навсякъде приет". Телевизиите у нас не обичат нестандартните. Дори ако са таланти. Или особено ако са таланти.
Иван и Андрей са от тях, но безобразната им всеядност и просташкото им държане отдавна им изядоха главата. Както каза някой, днес тяхното излъчване направо крещи "ми и на нас не ни е смешно, но трябва да си заработим надницата".
Лансираният първо от тях Димитър Павлов също имаше всички качества, за да успее - включително присъствие, интелект и дори известно от радиото име, преди да влезе в ТВ - но след като води какво ли не (с изключение вероятно на спортно шоу за художествена гимнастика), потенциалът му бе лекомислено похабен.
Телевизията е жесток бизнес. Взема ти всичко най-добро и най-ценно, сдъвква те и те изплюва. И мнозина други ТВ образи и таланти също го разбраха от собствен опит.
Сигурно най-горчивият пример за това е Светльо Витков. Пънкар, певец и философ с уникален имидж, Витков падна в клопката първо на „Пей с мен". Облече костюм, лапна бастун и подписа договор с дявола. Очите и изражението му на екрана все така се смееха и казваха: „Карай да върви, това е пълен ташак, пичове!".
Обаче зрителите непрекъснато очакваха той аха да изтърси нещо смешно, цинично, философско и забавно. Да обърне сценария, да наруши реда, да тегли една майна на приличието, показността, надутостта и бутафоритя. Да бъде себе си. Което - в името на сценария и пачката - така и никога не се случи.
Разочарованието им му струваше кариерата на ТВ водещ. И макар той после отново да осребри новопридобитата си популярност в друго предаване и по друга телевизия, хората вече нямаха желание да го гледат. И телевизията го изплю.
Хайде да се обзаложим
Партньорът му от „Пей с мен" Камен Воденичаров е още един добър пример. Помните ли „Каналето"? Няма начин да не помните боклукчиите на Камен и Тончо - уникални образи, уникални актьорски изпълнения, абсолютна ТВ класика от най-висока проба.
А помните ли същия Камен в същото предаване да имитира некадърен ТВ водещ? Жалка картинка - Воденичаров месеци и години наред играеше с преиграване някакъв несъществуващ, измислен, нереален и нереалистичен ТВ водещ, истински провал и срам за актьора. Причината - нямаше споменатия по-горе role model, по-когото да се води, когото да имитира и да осмива.
На този фон решението на Канал 1 да си го вземе обратно - и то като истински водещ, този път не на шега, на „В неделя с..." - е лишено от всякаква (освен евентуално приятелска) логика. Вярно, че на фона на втръсналия Димитър Цонев вероятно всеки би бил като свеж полъх. Но искате ли отсега да се обзаложим, че иначе прекрасният актьор Камен Воденичаров на тази позиция отново инстинктивно ще имитира и пунтира некадърен ТВ водещ - до степен да стане напъно неразличим от него?
Българските ТВ водещи не могат да го вдигнат. Рейтинга. Просто защото са обременени - или са изневерили на себе си, или са в неправилно амплоа, или сменят въпросното амплоа твърде често, или са преекспонирани, или преиграват и ги бие на халтура, или...
Каквото и да е, защо обаче всичко това е на наш гръб? Както казва една известна мисъл: изкуството иска жертви, но защо да сме ние?
Б.а.: Да ме извиняват всички останали ТВ водещи, които за добро и зло съм пропуснал. Не е умишлено - много сте...
