След известно време това започва да дразни всички. Финландците изглежда винаги са някъде по върховете.
Те за пореден път оглавяват и оценките от международните тестове, проведени от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), която на всеки три години от 2000 г. насам оценява как се справят 15-годишните в развития свят по математика, езиково обучение и естествени науки.
Последните достъпни в момента резултати от т.нар. PISA тестове (2009) поставят отново финландците сред най-добрите в света. Те са много близо до заемащата второ място Южна Корея (Шанхай в Китай е на първо място), без дори да прибягват до безсънните нощи и физическите наказания, немислими в страната на Санта Клаус.
Нещо повече, Финландия оглавява и списъка на най-добрите места за живот на деца в света, според класацията на УНИЦЕФ за благосъстояние на децата в развитите страни, публикувана през април. В много отношения това пак се дължи на училищата в страната, които превръщат в страната в нещо като рай за децата.
До такава степен това е факт, че делегации от цял свят пристигат в Хелзинки да се обучават на обучение. Тези делегации включват експерти от повечето европейски държави, както и от Азия, казва Патрик Шейнин от Хелзинкския университет, който отговаря за анализа на резултатите от PISA.
Популярна професия
Във Финландия учителите са въплъщението на мечтите. И това не е трудно за вярване, когато видите 38-годишната Омайя Закик, влизаща в кафенето "Esplanad", разположено на един от оживените булеварди на столицата. Лятна рокля, златисторуса коса, лешникови очи - гимназиалната учителка изглежда като принцеса.
Тя обаче, независимо от привлекателния си външен вид, се е и доказала като много умна, защото във Финландия всички учители - и в основното, и в средното училище, трябва да имат защитена поне магистърска степен по педагогика.
Преподаването е много популярна професия, както и изключително конкурентна: само 10% от кандидат-студентите по педагогика успяват да постъпят в университета.
Това обаче, изненадващо, няма нищо общо със заплатите, които са съвсем малко над средните нива за страната
Учителската професия е толкова популярна най-вече заради социалното признание. "Хората ни имат доверие," казва Закик, която преподава френски и английски на тийнейджъри във втория по големина финландски град Еспоо. "Имаме голяма свобода за начина, по който преподаваме. Аз сама избирам учебниците и методологията, никой не контролира какво точно правя," допълва тя.
Образователната рамка, определяна от Националната образователна служба на Финландия, "не е някакъв наръчник и учителите имат свобода да я интерпретират както преценят за добре," казва Тина Тахка от службата. "Първоначално копирахме шведската образователна система, но те не извеждат стремежа към достижения в преподаването до такава степен."
Кристина Кумпулайнен, професор по педагогика в Хелзинкския университет, допълва, че свободата на действие на учителите е ограничена само от свободата на учениците. "Учителите трябва да извършват сами проучвания, за да установят какво е най-сполучливо като метод на работа за учениците им," пояснява тя.
"Преподаването не е просто поминък, то е наука"
Скорошен инцидент в Хелзинки възобнови дебата за дисциплината във финландските училища: след пререкания, учител избутва ученик в училищния стол. Сцената, заснета от ученици, се оказва в Интернет - и учителят незабавно губи работата си.
Във Финландия на учителите е абсолютно забранено да докосват учениците. В момента се подготвя нов закон, леко разширяващ учителските права; ако той бъде гласуван, което не е гарантирано, те ще могат например чрез физическа сила да извеждат ученик от класната стая.
За момента обаче учителите нямат право да принуждават ученика да напусне стаята, да конфискуват телефони или да отварят личния багаж на учениците, за да проверяват какво има вътре. Най-тежкото наказание за ученик, прилагащо се в момента, е изпращане при директора.
Нещо повече, правата на учениците на свободно себеизразяване са гарантирани. Не изглежда обаче това да пречи на добрите им резултати в обучението...
Без натиск
Във финландските училища учениците се обръщат към учителите неформално, използвайки малкото им име. Атмосферата е отпусната, часовете не са особено дълги или тежки. Учебният ден започва около 8 сутринта и приключва по обед за малките деца.
По-големите ученици приключват между 14:00 и 16:00 часа . Тъй като зимата е много студена, финландците имат 10-11 седмици ваканция през лятото, а много други неучебни дни се добавят към нея в рамките на годината.
Финландските училища, изненадващо, не насърчават особено конкуренцията между учениците. Не се пишат оценки в първите години на обучение, нито в края на годината се провеждат национални изпити.
"Те всъщност имат свобода сами да преценят дали да си пишат домашните," уточнява учителката Омайя Закик. Образователният експерт Мико Миликоски казва, че в други страни се отдава прекалено голямо значение на тестовете и изпитите. "Тайната е в свободата." И да, резултатите са важни.
Всички ученици следват една и съща учебна програма от 7 до 16-годишна възраст - и практически няма отпаднали от училище
Учениците, които се сблъскват редовно с трудности, могат да работят със специални асистенти, които им помагат "стъпка по стъпка" да учат уроците, или да работят извънкласно в малки групи. Заради това е почти нечувано във Финландия ученици да повтарят клас, а 93% от учениците завършват успешно задължителната учебна програма, в сравнение с 80% в страните-членки на ОИСР.
Не по-малко интересно е, че социално-икономическото положение на учениците няма толкова голямо влияние върху справянето им в училище, колкото в други страни. Училищата, които охотно приемат емигранти, получават по-голямо финансиране, за да преподават финландски като втори език. "Финландската образователна система е фундамент на нордическия модел, според който всички трябва да имат еднакви възможности, независимо къде са родени," коментира Кумпулайнен.
И все пак според експертите учениците запазват усещането си за индивидуалност, а специално финансиране се отпуска на училищата, които разработват новаторски проекти. "Учениците биват насърчавани да развиват собствените си умения, а не просто да трупат познания и информация," добавя Кумпулайнен.
Всичко се финансира от правителството
Бюджетът плаща за практически всичко - материали за обучението, оборудването на класните стаи, транспортът до и от училищата, здравната грижа, дори помощните програми за затрудняващите се с уроците. Парите обаче сами по себе си не обясняват успеха, казват експертите.
Финландия харчи 6927 евро на ученик годишно - по-малко от средната стойност за членките на ОИСР - 7210 евро, и осезаемо по-малко от САЩ ($12 970 - равняващи се на 9715 евро) и Швейцария (15 126 швейцарски франка - около 11 330 евро). (В България парите, които бюджетът отпуска за всеки ученик леко варират - в зависимост дали е в специализирано училище или не, но на практика средно са около... 1300 лева на година, или около 665 евро).
Дори учителският съюз няма особени поводи за оплаквания. "Много време мина, откакто за последно се е налагало да се борим за нещо," казва учителката и специален съветник в учителския профсъюз Ритва Семи. Хармония цари между министерството на образованието и професионалния съюз, в който членуват над 96% от учителите, допълва тя с усмивка.
Семи е участвала във всички борби за образователни реформи през 70-те години, довели до зараждането на настоящата образователна система в страната. И тя не пести похвалите си за училищата.
"Финландия няма излишъци от природни ресурси - няма диаманти, петрол или въглища. Затова нашите политици решиха, че трябва да инвестираме в човешки капитал"
"Именно така се зароди идеята за свободно, качествено образование за всички. По-късно десницата се опита да въведе национални изпити и да насърчи приватизацията на училищата. Когато обаче излязоха първите резултати от тестовете през 2001 г., всички тези проекти бяха замразени - и сега дори и най-консервативните политици не искат да си спомнят, че някога са се противопоставяли на настоящата образователна система," коментира Семи.
И все пак деветгодишният Парус посреща с каменно изражение всички международни хвалби към образованието: "Училище?! Предпочитам футбола и бейзбола." В страна, която е по върховете на класациите за добро образование - както и навсякъде другаде - изглежда все пак учениците не харесват чак толкова училището.
