Защо "крийповете" са проблем

Когато се говори за сексуални посегателства и тормоз, най-често усещането е сякаш това е нещо далечно, което се случва на хора, които не познаваме. Поне докато не стигне до близкия кръг на човек. Тогава осъзнаваш, че доста вероятно е да си живял в нещо като балон и далеч не всичко е ок.

Често се случва така на темата да се гледа с леко пренебрежение в стил "Е, какво там, пипнал я някой, тя сега се оплаква" или "Това ли сега е най-важната тема - че на някоя й подсвиркват по улицата". Истината обаче е, че според данните националната статистика в България всяка четвърта жена е била по някакъв начин жертва на насилие - физическо и сексуално. Това обаче са само регистрираните случаи.

Какви са онези истории, които никога не стигат полицията?

Те не са "достатъчно сериозни", а и за тях полицията не може да направи кой знае колко. Това са неща, които се случват на ежежедневно, но се подминават с лека ръка като нещо, което е едва ли не нормално. За тях се разбира в личен разговор, само ако стане дума. Или ако просто ти се оплачат.

Подобни случаи често дори не се възприемат като насилие. Те могат да варират от простото подвикване и подсвиркване по преминаващи по улицата момичета до директни опити за изнасилване в заведения. И големият проблем при тях е, че няма усещането за нещо нередно у нападателите.

В много случаи поведение, което насилникът смята за приемливо, другата страна намира за заплашително, стряскащо и откровено неприемливо.

От гледната ми точка на мъж тези неща звучат изключително странно и невероятно, но когато чувам идентични неща от редица познати от женски пол, се оказва, че това, което за мен е скандално, за тях е честа ситуация.

Извършителите на подобни, иначе "невинни" актове често биват определяни като крийпове (от английското creep - зловещ, страховит, гаден, отвратителен). Крийповете биват много типове, а поведението им, което се предполага, че е или мило, или секси, всъщност буди много повече негативни емоции и дори страх, отколкото привличане.

Наименованието идва до голяма степен от едноименната песен на Radiohead за мъж, който преследва непозната жена.

Пример. Момиче върви по улицата със слушалки в ушите, при което бива хваната грубо за ръката. От инерцията тя се завърта и се оказва лице в лице с непознат младеж, който държи да й обясни колко е красива, как иска да се запознаят и някой път да излязат на кафе. Този разказ се повтори (с леки разлики) от три различни жени като в един от случаите младежът продължил да досажда и да настоява, че трябва да изпрати момичето до дома й, молейки настоятелно за неин телефонен номер или някакъв начин за контакт.

В друг подобен случай отново на улицата младеж спира на абсолютно непознато момиче, повдигайки й косата нагоре с думите, че има "много хубави уши". Защото, видиш ли, за очите всеки би й казал, че са много хубави, а той искал да бъде уникален.

Подобни екстравагантни начини за запознанство стигат и до натрапчиво обикаляне около момичето, за да се каже заветната реплика "Ей, не мога да се размина от толкова красавици".

Друга разказва за още по-шокиращ е случая с бездомник, разхождащ се спокойно около Софийския университет, който има навика да опипва преминаващите оттам студентки. Примерите могат да продължат до безкрай - от нахалник, който преследва целенасочено жертвата си през целия път към дома й, вървейки на няколко крачки зад нея, до разни типове, причакващи момичета на по тъмни места (например между блоковете в Студентски град) с намерение да ги изнасили.

Или вече баналния случай, в който някоя жена, преминавайки покрай тълпа строители, получава цветисто описание на това какво би се случило "ако им падне".

Сами по себе си такива случаи изглеждат почти невинно - нищо сексуално, нищо лошо.

На практика обаче подобни уж мили жестове, в които някой нарушава личното пространство по толкова директен начин, са меко казано стряскащи и често момичетата изпадат в първоначален шок. Още по-неприятно е, когато подобни случаи се натрупват.

Още една страна на този проблем е непоисканият ексхибиционизъм. Оказва се, че старата практика на чичовците с шлиферите, дебнещи по паркове, въобще не е изчезнала и подобни могат да се забележат дори на далеч не усамотени места като бившия хотел "Плиска" или по "Витошка".

Друг пример са разнообразните случаи в градския транспорт, при които някой мъж решава да покаже на пътнички достойнството си, а често не се ограничава и само до показването. В един от случаите мъжът започнал да се самозадоволява, гледайки обекта на желанието си. В няколко други натрапникът опитвал да се отърква в тях, под прикритието на блъсканицата от хора.

Не са за пропускане и т.н. dick pic - непоискани снимки на пениси, с които в много случаи биват изпратени без какъвто и да е повод, а понякога без дори да има предишна комуникация. Интернет позволява известна анонимност, която дава на голяма част от ексхибиционистите свободно поле за изява.

За да стигнем накрая до поведението в нощни заведения и барове, където нещата могат да ескалират дори до опити за изнасилване.

Факт е, че това са места, които се възприемат като обществено приемливи за запознанство. И в такива моменти нормално е да има несподелен интерес и определен брой досадници (доста по-често от мъжки пол). Проблемът идва тогава, когато отрицателният отговор е игнориран.

В такива моменти особено опасни са т.нар. "сиропи за изнасилване"/ roofie, които не са рядкост в заведенията по морето, а и на някои места в София.

Те нямат нито мирис, нито вкус. Смесват се с питието и предизвикват загуба на паметта и намаляване на съпротивлението от страна на жертвите. Още по-проблемното е, че е много трудно да бъде установено тяхното наличие в организма, защото той се освобождава от тях много бързо.

Под въздействието на такъв "сироп" жертвата губи памет и изпитва гадене, прекомерна сънливост, гърчове, объркване, загуба на контрол и неестествено отхвърляне на всякакви задръжки. Така ако въобще подобен случай стигне до полицията, в показанията си пред разследващите жертвите си спомнят много малко неща или нищо от нападението.

Понякога обаче нападателите дори не прибягват до подобни наркотици, а се възползват от употребата на алкохол.

Това е моментът на неразчетените сигнали, на желанието да се случи "на твоето" и тоталното непризнаване, че са те отрязали. Така, дори след многократни откази (дори при зададен въпрос "Ама съвсем сигурна ли си, че не искаш"), мъж се опитва да насили млада жена в тоалетната на заведение.

"Защо мислиш ходим заедно до тоалетна?" - ми казва едно от момичетата. Тя разказва как един младеж се опитвал да се възползва от пияната й приятелка. Докато тя й помагала да се освежи в тоалетната на заведение по морето, мъжът просто хванал момичето с намерения да я завлече към кабинките. Така трезвата приятелка с усилия, удари и викове, трябвало да "спасява ситуацията".

Когато за пръв път чух няколко такива ситуации, разказвани от една позната, помислих, че тя действително има страшно лош късмет и попада на всевъзможни неприятни хаховци и младежи, неразбиращи как трябва да се води нормална човешка комуникация. При втори подобен разговор, със съвсем друга жена, започнах да се замислям, че това далеч не е изолиран случай.

Тогава започнах да разпитвам познатите си от женски пол, при което се оказа, че повечето имат поне една подобна история с нахалник, който упорито решава, че трябва да им навлезе в личното пространство.

Подобни интервенции не са нещо, което само по себе си предизвиква внимание. Това са актове на тормоз, които в по-голямата си част (освен когато действително става въпрос за изнасилване или опити за изнасилване) минават под радара и уж оставят само неприятно впечатление. Проблемът е от натрупването на подобни ситуации и от това, че освен неприязън, оставят и едно чувство на страх, на несигурност...

Именно такива неща бяха проблем покрай ситуацията с бежанците, когато множество жени се оплакваха точно от подобни пипания и навлизане в личното пространство. Сега обаче за тях отново не се говори особено, а те продължават да се случват и без да има бежанци.

И не, жените не си го просят с начина, по който изглеждат. В повечето случаи става въпрос за напълно нормално облечени момичета, които просто вървят по улицата или се возят в автобуса. Но дори и да са облечени по-предизвикателно - това не бива да се възприема като покана. В крайна сметка те с нищо не приканват разни непознати да отидат да ги пипат, ръчкат или като цяло да им навлизат в личното пространство.

Фактът е, че това, което на един мъж може да му се стори мило, романтично или поне сладко, на практика за обекта на интереса му може да се окаже стряскащо и отблъскващо. И не всеки сексуален порив трябва да бъде проявяван, още по-малко пред други хора и спрямо някой, който не е показал какъвто и да е интерес.

Колкото до онези познати, с които говорих, поне две от тях имат лют спрей, а една - малък нож. За всеки случай.

Това, което може да накара човек да се замисли, реално е близостта до проблема. Защото колкото и банално да звучи, действително може да става въпрос за майка ви, сестра ви, жена ви, дъщеря ви, приятелка и т.н. И далеч не е изключено те самите да имат подобни истории, за които никой да не е разбрал.