В ситуации като тази, в която се намира днес България, обикновено печелят най-кресливите - и в политиката, и на улицата. Под диктата на този самоубийствен "дует" не ни чака нищо добро.
В седмицата, в която си отидоха 41-ят български парламент и излъченото от него правителство, коментарите се въртяха преди всичко около въпроса какво да очакваме от новото, служебно правителство. Заради времевите и конституционните рамки, в които то може да се разпростре, отговорът на този въпрос е горе-долу ясен - въпреки характерното в такива случаи първоначално оживление, породено от разминаването между желано и възможно.
По-интересен и много по-важен е въпросът какво ни очаква после. В това отношение ясно предупреждение за опасността, пред която сме изправени, дават други събития, привлекли далеч по-малко внимание.
Популизъм без задръжки
В края на съществуването си, притиснат да отговори на многобройните и разнопосочни искания на улицата в условията на тежък цайтнот, парламентът вместо да се опита например да промени поне частично избирателния кодекс, две седмици се занимава със законопроект за промени в Закона за публичност на имуществото на лица, заемащи висши държавни длъжности. Под лозунги за повече прозрачност и борба срещу мафията авторите на промените се опитаха да разширят обхвата на закона с десетки хиляди лица, които не заемат никакви държавни длъжности.
Тук трябва да отбележим, че три години и половина парламентът се движеше по-скоро в обратната посока. Най-фрапиращият пример бе отказът да бъде предоставена информация за това накъде е „пренасочена” субсидията за т. нар. „независими” депутати - субсидия, плащана от данъкоплатците и послужила на управляващите да си напазаруват нужното им парламентарно мнозинство. Отказът бе аргументиран с думите, че тази информация представлявала „лични данни”.
Което не попречи на депутатите да посегнат с въпросния законопроект на личните данни на най-разнообразни категории частни лица, нямащи никакъв достъп до каквито и да било публични средства, като например представители на частния бизнес и дори на гражданския сектор. Същевременно, кой знае защо, законопроектът не предвиждаше нищо по отношение на ръководствата на хилядите държавни и общински фирми.
Естествено, претендиращият за „прозрачност” законопроект бе прокаран напълно непрозрачно и в нарушение на законовите изисквания за финансова обосновка, оценка на въздействието, предварително публикуване и публично обсъждане, както и в нарушение на парламентарния правилник.
Но това е най-малкият му проблем. Защото той потъпква елементарни демократични норми в драстично противоречие с философията на действащия закон, със Закона за личните данни, с Европейската конвенция за правата на човека, със законодателството на Европейския съюз и с Конституцията на България.
На всичко отгоре е практически неприложим и напълно безсмислен от гледна точка на официално прокламираната цел - борбата срещу корупцията. Той може да послужи единствено на авторите си - за атаки и разчистване на сметки с неудобни политически противници, за имитиране на съпричастност с „исканията на хората” и извличане на политически дивиденти, които отново да ги вкарат в парламента.
Авантюри под натиска на улицата
Подобни законодателни безобразия вървят паралелно с исканията на улицата, които стават все по-много, все по-радикални и все по-ирационални. Така напоследък протестите ненадейно, или по-скоро логично, се насочиха към железопътните гари - лягайки на релсите, протестиращите спираха влакове с надеждата по този начин да спрат и приватизацията на БДЖ „Товарни превози”. И няма да е никак учудващо, ако успеят. Защото ако управляващите не се вслушат в исканията им, със сигурност ще го направят малцината кандидат-купувачи - и ще се откажат от участие. А те и без това не горят от ентусиазъм, сделката и без това виси на косъм. Защото, противно на широко разпространеното сред протестиращите мнение, „Товарни превози”, както и цялото БДЖ, са непечелившо, амортизирано, системно разграбвано, неефективно предприятие. То има крещяща нужда от професионален мениджмънт и големи инвестиции, които държавата не е в състояние да предостави. А приватизацията му е важна не само заради собственото му оцеляване и развитие, но и защото ще даде глътка въздух за спасяването на цялата, затънала в стотици милиони дългове компания БДЖ.
Ако тази приватизация се провали, лягащите по релсите народни маси ще имат възможност бързо и „на живо” да видят последиците от революционния си патос. И да изберат - дали да плащат от джоба си споменатите дългове, както и билетите на пътуващите и заплатите на работещите в железниците, или да наблюдават как допотопните влакове ще спрат окончателно от само себе си. Със съответните икономически и социални последици, които са далеч по-страшни от приватизацията.
"Няма страшно..."
Най-голямата опасност, пред която сме изправени, е в ситуация като днешната да спечелят най-кресливите - и в политиката, и на улицата. Във вакханалията на настъпилото популистко наддаване, на сериозните и отговорни политици-реформатори, доколкото ги има, им остават малко шансове - за сметка на онези популистки политици и партии от типа „търчи-лъжи”, готови на всичко в името на собственото си оцеляване. Включително на безсмислени, но харесващи се на тълпата, откровено антидемократични и мракобесни жестове като един от последните законодателни актове на отишлия си парламент.
Горе-долу същото се случва и на улицата: в потока на насоченото към всички и всичко народно недоволство най-отгоре изплуват най-елементарните, най-левичарските и антипазарни заблуди и предразсъдъци, водещи единствено към катастрофа. Като искането за спиране на приватизацията в БДЖ.
Под диктата на този самоубийствен „дует” не ни чака нищо добро. И зависи преди всичко от избирателите дали тази опасност ще бъде избегната или не. Не са прави онези, които се самоуспокояват, че „няма страшно”, защото избраната посока към демокрация, пазарна икономика и върховенство на закона е така или иначе необратима. Напротив. Не е.
Когато се говори за инвеститори би трябвало да се споменат имена и достижения. Например Кремиковци, Стомана, Химко и прочее достижения. Опасност за България има от измамата на високо ниво, което позволява тези неща да се случват, а после ни обясняват колко е лошо да се конфискуват от групировките. Народът има един опит и той е национализация, но тук по правилно е да се говори за конфикуване на незаконно придобито имущество. Затова не трябва да се говори за неморалните действия на протестиращите, а за действията на управляващите, довели до тези протести.
Кремиковци не инвеститор, а и Господ не можеше да го спаси. И вместо да смятат, че инвеститор е мръсна дума, кресльовците можеше да се запитат на кой му е хрумнало да строи Кремиковци тук до София. Това си е предприятие фалирало в зародиш, ама върви го обясни на национализаторите....
Ясенчо, с помощта на прекрасната медия DW, са сътворили поредния прекрасен юдейски пасквал, в който отново ни поучават що е то пазарна икономика, приватизация и товарни вагони, и какви са политическите възгледи на тия, които са против сделки тип "кон за кокошка". Тъй де, човека е абсолютно сигурен, че "Товарни Превози" са на загуба, защо да ни лъже? Те там в Дойче Веле ги разбират тия работи, нали са честна, безпристрастна, и най-вече - европейска медия!? Разбира се, че всичко трябва да се продаде за жълти стотинки, не може милиони хероинови наркомани по цял свят, използващи тоя метод на препитание, да грешат, нали така? Хем се сдобиваме с дребни суми за бонусчета на който трябва, хем ни се махат тия вагони от главата, пък и Ясенчо ше е доволен, нищо, че 20-те лева за тая статийка си ги е взел вече