Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Защо продължаваме да вярваме във фалшивите новини

Дали вярването в някои от сензационните неща, които виждаме, всъщност не е рационален отговор? Снимка: iStock/ Getty
Дали вярването в някои от сензационните неща, които виждаме, всъщност не е рационален отговор?

Доста често се казва, че ни залива повече информация, отколкото можем да осмислим.

Не толкова често се признава, че човешката преценка също разчита на вторична информация, която не идва от външни източници и това предлага един от най-мощните инструменти, които притежаваме за справянето с този потоп.

Този източник е социалната информация или с други думи - какво мислим, че другите хора мислят.

Обмислете следния простичък сценарий. Намирате се в претъпкан театър, когато изведнъж хората около вас започват да изпадат в паника и да търсят изход. Какво правите и защо? Сетивата ви показват, че другите около вас трескаво се движат. Но социалната интерпретация, която давате на тази информация, ви казва точно това, което е важно да знаете - тези хора вярват, че се случва нещо лошо.

Това означава, че вероятно вие също е най-добре да се опитате да избягате. Или поне това е една от най-вероятните интерпретации. А може и просто или вие, или те да грешат. Може да е имало фалшива тревога или случващото се да е част от театралната постановка, която е била разтълкувана погрешно.

Разчитането по точен начин на социалната информация е жизненоважно умение и повечето от нас отделят огромни усилия за практикуването му. Чуденето какво се случва в нечия чужда глава е едно от най-интересните неща за човечеството, наравно с опитите да му повлияе.

Но информационното покритие и дигиталната култура внасят нещо ново в това древно психологическо уравнение.

Новата ера ни дава и съвсем ново ниво на разчитане на социалната информация и нов набор от рискове и тревоги за грешки, манипулации и финтове в името на влиянието. Датските изследователи Винсент Хендрикс и Пеле Хансен дават на тези процеси името "информационна буря", в смисъла на внезапен и бурен поток от социална информация.

Те предлагат интересна алтернатива на тезите за човешката глупост и безумие, толкова често сочени като причина за доверието във фалшивите новини. Те не смятат, че живеем в епохата "след истината", дирижирана от ирационални сили.

Вместо това те са на мнение, че много от най-проблемните аспекти в дигиталната сфера са резултат от напълно рационално вземане на решения от хората зад тях и произлизат не толкова от човешката глупост, колкото от естеството на информационната среда сама по себе си.

Замислете се за разпространяването на фалшива новина в социална мрежа.

След като малък брой хора я споделят, всички, които впоследствие попадат на тази информация се изправят пред избор - дали това, което виждат, е истина, или е лъжа? Ако приемем, че те нямат познания от първа ръка за твърдението, теоретично е възможно да потърсят данни другаде - процес на трудна проверка, който включва преравяне на безброй твърдения и насрещни опровержения.

Както го формулират Хендрикс и Хансен, когато не притежаваме достатъчно информация, за да намерим решение на даден проблем или просто не искаме да го правим, може да изглежда като рационална постъпка просто да подражаваме на другите. Когато знаем много малко по темата или информацията ни натоварва, има голям смисъл да сверим убежденията си с другите като показател какво се случва.

Всъщност това често е най-резонната реакция, стига да имаме достатъчно причини да смятаме, че другите имат достъп до точна информация и че това, което те показват, че мислят, и това, което наистина вярват, са едно и също.

Автоматизацията на това наблюдение е един от фундаменталните аспекти на онлайн епохата.

Огромната първоначална иновация на търсачката на Google беше точно това - вместо да се опитвате да изпълните невъзможната задача да измисляте оригинална преценка на качеството и полезността на всеки уеб сайт по света, поведенията и нагласите на самите потребители станаха основната метрика.

Чрез анализ как уеб страниците поставят връзки една към друга, PageRank алгоритъмът на Google постави собствени нагласи на създателите на съдържание в центъра на процеса си на анализ и оценка.

В наши дни това може да звучи смазващо очевидно, но си заслужава да спрем за момент, за да помислим колко фундаментална е оценката и управлението на социална информация за почти всяка компания, стремяща се да превърне трилиони байтове данни онлайн в печалба. Потребителският трафик, отзивите, рейтингите, кликовете, лайковете, анализите на нагласите, с други думи - това какво хората се смята, че мислят, движи целия дигитален свят.

Тази валута на репутацията, за разлика от парите, само се засилва от употребата й. Колкото повече се харчи тя, толкова повече нараства ценността им. Публичните сигнали са всичко.

Как да се справите с информационна буря? В социална ситуация в реалния свят, погрешно възприятие може да бъде преодоляно, като публично се споделя надеждна, достойна за доверие нова информация - официално съобщение в нашия хипотетичен претъпкан театър; признание на объркване от някой, който е разпространил слух.

Онлайн идеите за универсално заслужаващи доверие източници и универсално достъпни съобщения са меко казано проблем. И все пак научни разработки като тази на Хендрикс и Хансен показват, че има надежда, ако помним, че механизмите зад всичко това са фундаментално незаинтересовани дали информацията е истина или неистина.

Информационните бури, подобно на реалните бури, са резултат от климатични условия - симптоми на нещо много по-голямо. Различният климат може да доведе до много различни резултати.

Мрежите, където членовете например са изложени на случаен принцип на гама от гледни точки, е по-малко вероятно да изживеят каскади от неоспорвани убеждения.

Неадекватността на първите реакции на твърдение може да бъде преодоляна чрез целенасочено внимание към източниците, автентичността и произхода. Публичното представяне на точна информация, при наличие на надежден източник, може да опровергае фалшива новина.

Най-значим е начинът, по който социалната информация се разнася на вълни из мрежата. Колкото повече разбираме поредицата от събития, довели някой до конкретна гледна точка, толкова повече разбираме какво означава да бъдат посети семената на скептицизма.

Най-четените